Ние никога, никога, никога и нито за миг не трябва да забравяме, че г-н Бойко Борисов e eдинственият, единственият български политик в новата ни история, получил не един, не два, а цели три шанса да управлява страната ни.

Г-н Бойко Борисов е най-дълго управлявалият демократично избран министър-председател в историята на България след Освобождението.*

В три свои избора нацията е решила да даде доверието си на г-н Борисов. И тя не просто му е дала повече шансове в сравнение с г-н Пламен Орешарски, или г-н Иван Костов, или Симеон Сакскобурготски.

Нямам представа дали г-н Борисов се е замислял върху това, дали е правил подобен прочит. Независимо как съм гласувал аз, или как си гласувал ти, в последното повече от десетилетие г-н Борисов е получил всички възможни шансове от страна на хората.

Извинявам се, но г-н Борисов сам е направил избор как да употреби тези изключителни шансове.

Той сам е избрал да девалвира институциите и да даде пример, че държавата може да се управлява от джипка.

Той сам е избрал, наместо да ни показва собственото си развитие в унисон с така декларирания просперитет, да изпростява.

Той сам е избрал да се обгради с хора, които откровено демонстрират простащина.

Той сам е избрал да запази прийоми от миналото, наместо да ги израсне. В крайна сметка, имаше повече от десет години, за да го направи.

Г-н Бойко Борисов сам е избрал да изгори мостовете си с нормалността и с хората в тази страна.

Г-н Борисов сам е избрал пътя надолу - от един от най-обичаните български политици до пълно посмешище. До това да се превърне в един по-рафиниран Ценко Чоков.

Въпросът е дали г-н Борисов предпочита да изгори "Орлов мост" така, както е изгорил мостовете си с нормалността.

Въпросът, който има категоричен отговор е, че г-н Бойко Борисов вече няма никакви шансове да остане и запази властта си. Имал е предостатъчно шансове и предостатъчно време.

А и, все пак не е Стефан Стамболов. Нищо, че и Стефан Стамболов е псувал.