За някои хора политическите проблеми на България не могат да се решат без лустрация. Лустрация означава прочистване. На времето на остров Делос, магическо място, са провеждали постоянна лустрация като изнесли телата на всички умрели на острова, а полсе не са позволявали на хора да умират и да бъдат погребвани там или на жени на раждат на острова. Преименуването на турците в България е също типична лустрация.

фабриканти, политици, офицери от царската армия бяха изселвани, а някои разстрелвани. На деца от "буржоазен произход" им беше трудно, по различен начин, да учат каквото искат. Привилегиите за семействата на АБПФК беше форма на лустрация.

Принудата да станеш член на БКП, да станеш партиен секретар или да работиш за ДС, за да можеш да напреднеш в работата, също беше форма на лустрация. Превръщането на целия елит на църквата в гнездо на Държавна сигурност също беше лустрация. Комунистическа лустрация.

В посткомунистическо време, под лустрация обикновено разбираме

някои от тях продукт на комунистическата лустрация. Кога, как и по какъв начин това следваше да се извърши след 1989 година е сложен въпрос. И в него се крие моето скромно мнение, че трябва да прекратим исканията за лустрация и да ги заменим с нещо друго.

Първо, защо съм против. След 1989 година в България са провеждани поне две форми на лустрация. Едната е "Законът Панев", другата е отварянето на досиетата и съпътстващите действия за отказ на позиции.

Законът Панев беше пълна катастрофа с обратен ефект. Той изгони няколко бивши партийни секретари от академичните структури, след което беше отменен. С други думи единственото, което този закон постигна беше да

Абсолютно нищо друго.

Що се отнася до отварянето на досиетата, това е процес, който си тече и който има някакъв ефект, макар той е ограничен. В същото време от внезапния колапс на комунистическия режим са минали 31 години. През 1989 година Делян Пеевски е бил на 9 години, Иван Гешев на 19, жената на Петьо Еврото е била в детска градина, а биячите на конференцията на ГЕРБ не са били родени. Тези хора не ги лови никаква лустрация, поне не такава, която има нещо с комунистическия режим. Отделно голяма част от досиетата са унищожени.

В най-добрия случай лустрацията ще роди още няколо почетни председатели. Извън тази реколта, тя ще консолидира две групи на основа на страх - избиратели на БСП и елитите на дълбоката държава. Лустрацията също ще катализира процеса на прикриване и

Кой, олигархичната договореност или както искате да наречете онова, което лустрацията ще се опита да премахне.

Лустрацията ще доведе и до още нещо. Консолидирайки избиратели на основата на страх, тя ще изтегли част от избирателите, които иначе биха гласували за работаеща съдебна система, против бандитизма и за ускорено икономическо развитие на България. Това е процес, който много ясно може да се види от съдбата на ДПС. Нито една партия досега не е предложила нещо смислено на традиционните избиратели на ДПС, съответно ДПС ги плаши и им предлага защита, те гласуват за ДПС независимо дали това е в техен интерес или не.

И като говорим за избиратели, идеята за лустрация най-вероятно ще остави най-младите, тези, които сега са сред най-активната част на протестите, в недоумение - за какво точно говори дядо ми? С други думи

Тя не само няма да разчисти политическия живот, тя ще го затлачи и замърси още повече.

Означава ли отказът от лустрация забравяне на миналото? Напротив. Призивите за лустрация трябва да се заменят от призиви за значителен ресурс за изследване на близкото минало, за неговото задълбочено разбиране, за образование, но също и за помирение. Вглеждането в миналото трябва да въвлече всички, не само някои.

Нашето минало е пълно с тъмни кьошета, от които бягаме в мълчалив ужас. Тези кьошета трябва бавно да се осветят, ние трябва да застанем пред тях, без страх и да започнем да се вглеждаме в скелетите, полегнали там. Там лежат не само скелетите на комунистическото минало и на комунистическата Държавна сигурност, лежат и скелети от преди 1944 година.