Заваля дъжд точно на изпращането на абитуриентите. Беше следобед. Всички като за последно се затичаха към училище. Правоъгълниците от тебешир в двора на Езиковата се размиха. Очертанията се стекоха наоколо. Резултатът: шестнадесет абитуриенти с Cоvid-19, няколко колеги - също.

По БНР чувам познати гласове, интервюират гимназисти, на които преподавам. Все още не са завършили. Не си казват имената. Разпознавам ги. Едното момиче твърди, че след близо две седмици карантина пак е с положителен резултат.

Ясно е, че ще започнем училище в присъствена форма. Може би така и трябва, но само допускам какво ще се случи в условията, в които са някои от нас.

Красиво и утопично звучат идеите, които се развиват в публичното пространство: зелени коридори до и от училището в определени часове със съдействие на местната власт; както и създаване на еднопосочни зелени коридори вътре в училище за спазване на социална дистанция от 1,5-2 м; ползване на открояващи се визуални и звукови маркери - стикери, табели с указания...

Наскоро директор на училище каза, че това е вариант. Не може да се случи навсякъде, а и за поединично също се съмнявам. Половината ученици, седмица онлайн, после, другата, и така се редували. Камерата включена към дъската, учителят пред нея (поне така разбрах). Учениците си задавали въпросите и после си пишели домашните.

Г-н Александров (директорът на софийското 51 СУ) изглежда съвестен и опитен директор, чудя се как може да изрече това. Конферентните връзки между големи хора са едно, там има мотивация и ефективност... Чисто методически функционирането на две реалности, виртуална и реална, едновременно, биха направили невъзможен или неефективен учебния процес в този момент от развитието ни! И тези етажи, които са щели да изолират при необходимост, училищата не са осеметажни блокове (средно са по два етажа, толкова са стълбищата и входовете им).

И още. Въпреки милионите за дигитализация не във всички училищата има компютри и камери. Причините са различни: лош мениджмънт, остаряла техника, липсваща компетентност на учителя, нежелание за работа чрез технологии, присвоени (както при някои ремонти), а не усвоени средства и пр. Наясно съм, че ситуацията е екстремна, но разпокъсаното обучение нарушава равноправието и хомогенността в клас.

В нормалния учебен порядък аз съм достъпна и видима за всички онези, които в момента искат да научат нещо, понякога нещата се обръщат, включват се и такива, които принципно не искат да са в центъра. Това води до баланс. Мога да реагирам, да провокирам, да направя справка, да изисквам и дори да си "изпрося" репликата: "На вас ви харесва да сте тук".

В "двуизмерната" реалност ми е очертан правоъгълник пред дъска и камера. Не знам кой би могъл да издържи прав половин ден по този начин! Тиймс забива, има доста трудности в платформата, но пък всеки момент можем да сме пред погледа на експерт, за когото в общия случай важат реплики от часа по английски от филма "Вчера": "Днес може на български заради мистър Найденов. Днес, само днес!".

Директорка от кв. "Лозенец" говори за "шокова дигитализация" и как работният ден на учителя "нямал граница" в дистанционната форма на обучение. Честно казано съм уморена от подобен "ентусиазъм". Така бързо се стига до "прегаряне" и нежелани последици за учителя. Дигиталното може да е впускане в игра на обстоятелства, линкове, отметки, реалности, ако щете, дадености, за които хора навътре в технологиите казват, че не могат да контролират и не искат. Изобщо не става дума за разни остарели противопоставяния като мишката изяде книжката. Друго е. Очевидно философията на учене и преподаване вече е предизвикателство за всички ни. Добре е, че разискваме тези проблеми публично.

Ако може министерството на образованието (МОН) да изведе статистика колко учители, които ще започнат учебната годината са в рискова група, защото е важно. Кой ще поеме изследването им за Cоvid-19? Въпросът е валиден и за учениците. Не можем да говорим, че нищо няма да се случи, защото ще се случи. И понеже трябва да се действа бързо, отсега е редно да знаем какво да правим.

Асоциация "Родители" искат избор между присъствено и дистанционно обучение. Да припомня: учителят има норматив от часове и куп административна работа. Организацията можела да се възложи на РУО.

От Асоциацията предлагат да се използват нестандартни подходи и решения. А кой ще ги измисли и приложи?

Най-добре е да се формулират 10-15 казуса, които да задават различни обстоятелства. Ако може да се мисли повече и аналитично. Досега виждам доста формалности: вярно, че е от значение как ще се провеждат родителските срещи, но все пак има и по-съществени неща. Не се подхожда приоритетно, всичко изглежда еднакво важно и размито.

Мисля, че точно обстоятелствата, в които се намираме, предполагат да променим наистина някои неща. Едно не ми е ясно: ще карантинираме класа, в който има заразен ученик, обаче какво ще правим с учителя, който преподава в този и още 6-7 класа? От подобни казуси могат да се извеждат решения, това е лесен начин. Добре е МОН да привлича специалисти от различни области. И стига с това: "много верни", "по-верни", а тези "не са наши хора". Подобно отношение доведе до колапс доста области, да не говорим колко глупаво и демоде звучи.

В припряността на изказванията и вихъра на какви ли не събития, не успявам да видя общата картина. Повечето неща са в насипно състояние, казани във вечерните новини или сутрешните блокове. Детайлите ми убягват, същинските проблеми също. А услужливи хора говорят за новите професии, които били: учител-дизайнер на учебни ресурси; образователен гейммастер; дизайнер на STEM училищна среда, учител-дизайнер на приобщаваща образователна среда; учител-дизайнер на образователна виртуална реалност; учител-дизайнер на образователни роботи; учител-дизайнер на интелигентна образователна среда за ученици със СОП.

Предложението за Корпус от учители доброволци (или не), в който да влизат пенсионирани и безработни учители, изобщо не ми се коментира. За студентите е добра идея. Плюс това доста пенсионери са на работа още, едва ли ще се съгласят да бъдат доброволци, ако могат да получават заплата. Продължавала да расте и нуждата от специфична квалификация на педагозите.

Преди повече от месец стартира Националната програма за изграждане на училищна STEM среда. Ще бъдат отделени 20 млн. лв. за STEM центрове - модерни кабинети по математика и природни науки. Вече 32 профилирани гимназии и средни училища от 17 области са класирани за финансиране. Общата стойност на проектните предложения възлиза на 1 405 964 лв. Максималната сума за проект е 53 000 лв., но има и проекти на по-ниска стойност. Одобрени са и училища, които получават финансиране в размер от 250 000 лв. в "голямата категория". Такава е статистиката на сайта на МОН.

Отделно правителството излезе с информация, че се отпускат 16,5 млн. лв. за обновяване и модернизиране на кабинетите по математика и природни науки в 160 училища в страната (предполагам, че става дума за същата програма).

Въпреки това остава открит въпросът защо няма навсякъде онлайн среда за провеждане на обучение. Някой ще изчисли ли нещо просто: точно колко средства са необходими всеки нуждаещ се учител и ученик да има свой компютър с интернет! Да започнем с това рестарта. Днес.