1. Това е езикът на "Телеграф" и "ПИК". Език, който превежда сложната действителност в прости сензитивни образи. Понеже е сиромашко (и ляво) да се говори за хляб, се говори за цигари. Успехите на управлението = най-ниска контрабанда на цигари. Протестът = бесилки, ковчези и чували. За да е всичко още по-сензитивно, има и чукане по масата.

2. Това е езикът на "Телеграф" и "ПИК". Език, който внушава, че владее действителността, затова и говори снизходително за политическите опоненти. Те са "неуспели политици" и "политически фигуранти". Борисов говори по този начин, за да не казва: Пинокио и Каолиновия крал. Не го казва, но го мисли.

3. Това е езикът на "Телеграф" и "ПИК". Език на политическата мелодрама. Всичко е светло, но неблагодарните и нелоялните го представят като тъмно. Ако не са неблагодарни или нелоялни, значи са платени. Всички са платени. Не го казва, но го мисли: някой им е платил повече и затова ме изоставят.

4. Това е езикът на "Телеграф" и "ПИК". Един кукувичи език. Взема се някоя фраза от критичното говорене и властта си измътва яйцето в нея. Такива фрази са всички около говоренето за олигархията, такава фраза е и фразата "рестарт на цялата система". Цялото предложение за поправки в Конституцията е кукувиче предложение: отдавна е предложено от други.

5. Това е езикът на мутрата. На Борисов не му се говори, ама нали не може да ни удари една глава през телевизора - трябва нещо да говори. Това е езикът на Тони Сопрано: само дето не е гениален, а банален.

6. Това е езикът на мутрата - агресивен, иска да действа. Ей ся ша я чупя тая маса и сички ше ги чупя. Това чуваме. Ама пусто - дърт съм вече, нямам сили. Тони Сопрано пред психоаналитичката си - преди да ѝ строши масата. Това виждаме. Решението: аре да дойдат младите.

7. Това е езикът на късния живковизъм, който така говореше за младите - поощрително, но и леко критично, все едно с шамарче зад врата. Език, който говори по този начин за младите, е език на одъртелите и оглупелите, които ги бива вече само да раздават шамарчета зад врата на внуците.

8. Това е езикът на късния живковизъм, който така, в последните моменти на агонията, заговори за демократизация и перестройка. В главата на Борисов рестарт на системата = перестройка. Искат да ме погребат (ковчези и чували за трупове), ама дедо още може. Това чуваме.

9. Това е езикът на късния живковизъм: езикът на маниакалното вкопчване във властта, което личи по вкопчването в масата. Пусне ли я - край.

Ива Николова, Тони Сопрано и Тодор Живков ни пишат Конституция - това е положението.

Не ми я ясно друго: това, дето се чува в 6.20, изпускане на газове ли е, или масата поддаде?