Политическите искания на работниците вещаят края на Лукашенко
Бележка - Деян Кюранов: на 14 август получих редовния месечен доклад на Андрей Ляхович. С негово съгласие направих колаж от фрагменти, по-интересни според мен за българската аудитория. Текстът е преведен от мен; намесата ми е редакторска - но не политредакторска! - а съм съкращавал и някъде преразказвал сбито, като за вестник; добавял съм и пояснения - в [квадратни скоби]. В предишната си публикация тук , Ляхович прецизно предвиди, че Лукашенко ще излъже, че печели с 80%. Впоследствие направи една поправка към личните си данни: "Политология в Беларуския държавен университет преподавах от 1997 до 2008 г. През 2008 бях уволнен (по "черен списък") без право да работя във висшите учебни заведения."
Големи протести след избори, фалшифицирани от Александър Лукашенко, е имало и преди (примерно - през 2006г. и 2010г.). Но общественото мнение тогава беше "И да не ги беше фалшифицирал, той пак щеше да ги спечели! (макар и с по-малко)". Този път е друго: в обществото е разпространено мнението, че Лукашенко е изгубил изборите и победител е Светлана Тихановска - с подкрепа от над 60% на първия тур.
Това е първата от ред важни разлики на тези избори. Лукашенко се бе подготвил добре, но за ситуации като в предишните избори.
Против протестиращите той бе дал пълна свобода на действие на силоваците от Министерството на вътрешните работи и КГБ (Комитета за държавна сигурност). За началник на операцията по изборите сложи човека (Виктор Шейман), който е предполагаем организатор на убийствата по заповед на Лукашенко на неколцина опозиционни лидери и един руски журналист (в периода 1999-2002г.). Както винаги, Шейман бе надъхал своите биячи. Но този път неколцина служители на милицията са подали оставки, възмутени от жестокостта, с която колегите им са третирали протестиращите - и от фалшификацията на изборите. По техните думи, от една страна, на силовите команди се внушава, че тъй като са участници в репресиите, ако се смени властта ще лежат по 10 години. От друга, обещават им премии за участие в едно смазване на протеста, и базнаказаност за действията им. Обясняват им, че протестите били ръководени от чужбина - Русия, Полша, Чехия.
На милиционер, участвал в акции против протестирщите, са заплащали по 1000 беларуски рубли на ден (към 407 щатски долара, почти една средна месечна заплата в Беларус). А на специалните части ОМОН (около 1500 души), в месеците преди изборите вдигнаха заплатите на 5000 рубли (2032 долара).
Този път арестуваха около 7 хиляди души [преди стигаха до 2 хиляди]. Очакванията на Лукашенко са били, че ще уплаши протестиращите, щом видят че не се спира пред количествата и не подбира средствата. Стандартната процедура е следната: карат хората, вече малтретирани при задържането им, да коленичат в затворническия двор с вързани отзад ръце. И ги бият пак, преди да ги разпределят по килиите. И по същия начин ги бият при освобождаването им.
В Беларус се държи на семейството. Това значи, че Лукашенко си е направил 7 хиляди семейства-противници, както и техните роднини. Лукашенко усети, че масовите арести този път не вършат работа, и на 13 и 14 август започнаха да пускат някои от задържаните. Това, обаче, този път не намали намали напрежението - вдигна го. Защото пуснатите започнаха да разказват.
Като мнозина беларуси, и аз научих какво е ставало от познато семейство на задържан. Обикновено семейство: преди те говореха, че политиката не ги интересува - купуваха, пътуваха, строяха вила. Двайсет и шест годишният им син е бил освободен от затвора в Жодино [65-хиляден провинциален работнически град] през нощта на 13 срещу 14 август. Той е програмист, протестирал е мирно, не се е съпротивлявал при арестуването. По тялото му има множество рани от побоите. Били го при задържането. Били го и го оскърбявали в арестантския камион. Били го в двора на затвора, където заедно с другите няколко часа стояли на колене с вързани отзад ръце. В претъпканата килия едва се дишало. Спели на смени, седешката, по петима на единствения нар. Пак побой в двора преди да ги освободят, пак на колене и вързани. Баща му, инженер в еден от най-големите заводи на Минск, заяви пред мен, че сега той ще тръгне на протест. И по възмущението му разбрах, че е готов не само за мирен протест. И жена му, домакиня, заяви че ще иде и тя.
Три големи грешки на Лукашенко
Лукашенко вярваше, че му противостои познатата му партийна опозиция - като през 2006г. и 2010г. Тогава мнозинството знаеше, че опозиционните кандидат-президенти са набрали по-малко гласове от него. Но сега мнозинството, казахме, е убедено в победата на Тихановска.
Лукшенко вярваше , че ако не стане с репресии, ще стане с големи репресии. Преди, големи репресии не бяха необходими, защото целевата им група беше опозицията; останалата огромна част от обществото не бе засягана и се чувстваше в безопасност. Този път излязоха хора от всички обществени слоеве да искат честни избори - а не следвайки тоя или оня опозиционен лидер. За пръв път протести има и в провинцията. Засегнатите семейства се политизират, а репресиите сигнализират на всички: сигурност няма за никого.
Лъжите на режима засилват възмущението от кражбата на изборите. Преди - вярваха масово на всичко. Сега - никой не вярва на държавните медии, че протестът бъкал от наркомани, алкохолици, социопати и криминални типове.
- През 2010 хората повярваха на Лукашенко,че курсът на белоруската рубла ще остане стабилен. Поради което мнозина изгубиха спестяванията си при девалвацията от 2011г. Това се помни.
- Масово е мнението,че режимът последователно лъже за незначителни заболеваеамост и смъртност от пандемията. [В предишен доклад Ляхович привеждаше свидетелства на лекари за фалшифициране на дадени от тях сведения, и заключаваше, че това мнение е реално.]
Медийният монопол на властта изчезна. Растящото недоверие към официалните твърдения се случва на фона на много по-широкодостъпна алтернативна информация. Всеки човек със смартфон става обществена медия! Затова, от 9 до 12 август властта изключи интернет. Но на 13 пак го включиха - осъзнаха, че ежедневните загуби за страната възлизат на 26 милиона долара, особено заради IT-бранша [в Беларус той е на световно равнище, основан на традиционно силните им математически и инженерни институти]. Самото изключване на интернет показва, че режимът напълно е загубил информационната битка с обществото - и че го знае.
И за капак - една привидно случайна грешка, която може да се окаже историческа: ОМОНовци спират и бият неколцина работници, които се прибират след смяна в нощта срещу 13. На другия ден техните колеги от БелАЗ (Жодино) [автостроителния гигант] заявяват, че ще започнат стачка. И освен край на побоя по улиците от страна на властите и пускане на всички задържани, издигат и политическо искане: истински свободни избори. [Според последните новини, работниците последно са избрали компромисен вариант: засега ще продължат работа, при условие че ОМОН се махне от улиците. ОМОН се махнал. Същият ден около 30 завода и цехове в Минск и Гродно ефективно стачкуват; повече информация - тук и тук]
Заплахата, че против него ще тръгнат работниците от най-големите предприятия на страната [70% от предприятията в Беларус са държавни] винаги е била приемана от Лукашенко като заплаха №1. Винаги е правил всичко, за де не допусне това. Дори, когато заводите оставаха без пари, на работниците се плащаше за сметка на кредитите, получени от Беларус.
Сега това се случва - и може да доведе до прелом.
Така че - вижте отново заглавието.