Няма армия, способна на чужда територия да воюва срещу редовна армия. Последният пълномащабен опит беше Чеченската война. При многократно превъзходство в числеността на личния състав и абсолютно, подавляващо превъзходство в артилерия, танкове и авиация, при пълно безразличие на прословутия Запад, който веднага се съгласи да приеме касапницата в Чечения за "вътрешна работа на Русия", руската армия изгуби Първата чеченска война с гръм и трясък. Втората завърши с "победа", в рамките на която на една от групировките на противника беше предадена властта плюс още многомилиардни годишни субсидии от страна на "победителя".

Дори в Украйна не смееха (открито) да въведат армията и цялата афера с "Новорусия" от Донецк през Запорожието до Николаев и Одеса приключи с "отделни райони" на потискащия Донбас. В Сирия опитите да се воюва на терен се изродиха в трагигомичен фарс с изпепеляването на "вагнеровците" след контакт с американската армия.

Беларус не е нито Чечения, нито Грузия. Огромна (по европейските мерки) територия, много блата, гори и реки. И Беларус не е Украйна. Докато сменащите се украински "елити" разпродаваха до последния болт запасите от съветско въоръжение, "бащицата" - трябва да му отдадем заслуженото - не седеше с кръстени ръце. Днешната армия на Беларус са 4 мотострелкови бригади, 1 ракетна, 1 ракетно-артилерийска и 3 артилерийски бригади, 1 десантно-щурмова бригада, 1 въздушно-десантна бригада и бригада на войските със специално предназначение, 602 танка и 885 БМП. И още 20 хиляди души, подготвени за териториална отбрана.

Повече от достатъчно да организират мощен поток от ковчези към страната агресор. И тук преминаваме към втората точка:

Армията воюва (или не воюва), опирайки се на страната, която я е създала. Как ще реагира днешната посърнала и озлобена руска провинция на поток от ковчези? Ако на някого това не е ясно, вижте какво става в Хабаровск. Или просто поговорете с който и да е танкист отвъд московското Околовръстно шосе. Хладинликът практически заглуши телевизора и го довършва, като го удря с краката на масата. Впрочем, в случая и телевизорът...

В Беларус няма нито "озверели бандеровци", нито "гнусни западняци". В разказите за "преследването на рускоезичното население" в Минск няма да повярва и най-изпадналият "ватник". Никой не знае фамилията на американския посланик. Воинските мемориали и паметниците на героите от Втората световна война са в образцово състояние. От какво ще измайсторят пропагандна истерия? Кой би се радвал на "завръщането на сакралния Бобруйск в родното пристанище"? Къде го този Бобруйск, някой знае ли?

Принципната разлика между Беларус и Украйна не е само в това, че няма нито езиков, нито ментален разрив между "запада" и "изтока" в страната (а конфликт между православни и католици в Беларус не е имало и няма). Още по-зле - в Беларус - ако някой не е забелязал - отдавна няма украинска разруха и нищета. Природата на донбаските тьотки, които ревяха "Путин! Вкарай войската!", е пределно проста - поживейте с 1200 гривни (35 евро) пенсия на месец и вие ще заревете така. А в Беларус всичко работи и БВП на глава от населението е два пъти по-голям, отколкото в Украйна. И ако най-тъпите лелки още вярват, че цяла Русия живее като героите от телевизионните сериали за московските бохеми, то за младите и образовани белоруси Варшава, Вилнюс и Прага отдавна са по-близко от Москва.

Някои другари - предимно в Киев- дълбокомислено отбелязват, че "ами, те говорят руски, значи ще посрещнат руската армия с цветя и водка". Дори не ми се коментират такива глупости. "Ние, народът на Съединените щати, изхождайки от самоочевидната истина, че хората са създадени равни и надарени от Твореца с определени неотменими права..." Това е написано на езика на "колонизаторите", "окупаторите" и враговете. И никому в главата не е дошла идеята да се откаже от английския и да измисли някакъв "американски език". В Израел арабският е вторият държавен език, арабските усукани букви са на всеки документ и табела в държавните институции. И какво? Има желаещи да повярват как в Израел биха посрещнали нахлуване на арабска армия?

Армията и ОМОН (жандармерията) изобщо не са едно и също. Дори поради факта, че никоя страна не може да плати на войниците така, както заливат с пари професионалните биячи. И затова точно в момента беларуските офицери и генерали дълбоко се замислят. От една страна е клетвата и все още действащото в страната смъртно наказание. От друга, как да погледнеш в очите жената и децата? Предателство на върховния главнокомандващ - ако се случи - снема всички проблеми, и юрдически, и морални. Ако се случи (в което аз категорично не вярвам), то консолидирането на обществото в Беларус ще се ускори хилядократно. И в Кремъл разбират това.

Не на последно място са САЩ и там президент е Доналд Тръмп. Той дойде на власт под лозунга "Да направим Америка отново велика". Три месеца остават до изборите и Тръмп много иска да остане президент. Тъкмо сега е времето да демонстрира, че под негово ръководство Америка отново е станала велика. И поради това и дума не може да става Тръмп да се съгласи да признае въоръжено нахлуване за "вътрешна работа на Съюзната държава" между Русия и Беларус.

Затова не се страхувайте и не се надявайте.

Никой нищо няма да изпрати.