Деветдесет и пет процента от предложените текстове във внесения проект на ГЕРБ за нова конституция са буквален препис на сега действащия основен закон. Това по никой стандарт не може да се определи като нова конституция. Достатъчно е било да се предложи закон за изменение и допълнение на действащата конституция, но така не би се наложило свикване на Велико народно събрание, каквато, оказва се, е била целта.

Преамбюлът е изключително важна част от конституцията и липсата му влошава качеството на конституционния текст. Защото в преамбюла се съдържат важни ценностни принципи, които пронизват целия основен закон: принципът за правата на човека и гражданина, за демократичния и социален характер на правовата държава, идеята, че България е част от международна общност, която се управлява според принципите на справедливостта, свободата, хуманизма.

Липсата на това ценностно ядро на конституцията, при това изведено на първо място, е проблем и от гледна точка на тълкуването на конституционните текстове. В свои решения Конституционният съд се позовава именно на преамбюла, за да бъдат разкрити напълно духът и съдържанието на конституционните разпоредби.

Проектът за конституция не е някаква заповед на премиера, която се написва от администрацията. Конституцията е призвана да бъде общественият договор на нацията. Видно е, че нито един утвърден и признат конституционалист не е пожелал да си сложи подписа под предложенията. Което говори само по себе си, че единственото по-лошо от това как ГЕРБ законодателства е как ГЕРБ пише конституция.

Великото народно събрание действително е вкарано в конституцията по конюнктурни съображения. Но то придоби своята тежест по силата на решение №3 от 2003 г. на Конституционния съд. Това решение можеше да бъде преодоляно с усъвършенстване на тълкувателната практика на КС, вместо да се свиква ВНС. Съчетаването на премахване на ВНС с намаляване броя на депутатите означава олигархичните клики да получат почти пълен контрол над парламент от 120 души. Които на всичко отгоре ще могат да променят или да приемат изцяло нова конституция.

Отнемането правото на президента да финализира избора на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор с указ, колкото и формално да изглежда, е форма на демократична легитимация на процеса на избор на "тримата големи", особено по отношение на главния прокурор. В този смисъл предложенията в частта за прокуратурата са дори по-лоши от сегашния модел, тъй като дори малката възможност за прозрачност и контрол в процедурата по назначенията вече няма да я има.

Изключително притеснително е предвиденото право на прокуратурата чрез прокурорския съвет да предлага законопроекти. Това нарушава базисен принцип на конституционното право - не бива да се законодателства в частен, пък бил той и институционален, интерес. Едно е съдийският и прокурорският съвет да участват със становища и консултации в законодателния процес, друго е те да инициират законопроекти. Последното означава да влязат директно в полето на политиката, което е недопустимо.

Прочитът на проекта за нова конституция оставя горчиво усещане за конюнктурно преследване на цели, далечни от безкористната загриженост за работещ и усъвършенстван основен закон.