Пандемията от коронавирус продължава да оказва въздействие върху общностите в целия свят, като коства живота на най-малко 800 000 души. В Европа, благодарение на твърдите мерки, предприети от пролетта насам, най-лошото е зад нас. Разбира се, няма място за задоволство. Никога не трябва да забравяме неуморната отдаденост на медицинския персонал на нашия континент. Нито трябва да забравяме поуките от натрупания опит, като започнем от необходимостта да се инвестира отново и отново в здравни системи, които не изоставят никого.

Отчасти поради икономическия ефект от мерките, предприети за ограничаване на вируса, ние сме изправени същевременно пред втора трагедия: загубата на препитание вследствие на COVID-19. Сривът на БВП през 2020 г. се очаква да засенчи всички подобни спадове от Голямата депресия досега. Само през второто тримесечие БВП на Европейския съюз намаля с 11,7%.

Увеличението на безработицата в ЕС - от 6.5% през март до 7.1% през юни - досега беше относително умерено. Вярно е, че тези цифри не отразяват цялостната картина: отработените часове са намалели рязко; хората, които не могат да работят поради ограничителните мерки, не са непременно включени в статистическите данни за безработицата. Въпреки това е ясно, че въздействието върху европейските работници би било много по-лошо без мрежите за сигурност, които са толкова съществена част от нашите социални държави и нашите социални пазарни икономики. Един поглед към нивото на безработицата в САЩ, което за няколко кратки месеца надхвърли с няколко пункта това в ЕС, ни напомня, че макар пазарите на труда в Европа да са далеч от съвършени, те все пак имат своите предимства.

Пример за това са схемите подпомагащи запазването на заетостта, като например схемата известна като "60/40" в България. Тази и други подобни програми дават възможност на предприятията да запазят своите служители на работните им места в периоди на значително намалена икономическа активност. Тези схеми, разбира се, не премахват необходимостта да се инвестира в повишаване на квалификацията и подготовка на хората за нови предизвикателства - това именно следва да е приоритет в националните планове за възстановяване и устойчивост, които всяка държава членка ще изготви през идните месеци. Но е ясно, че досега те са ключов фактор за защита на европейските работници от най-тежките последици от рецесията.

Тези важни схеми представляват обаче значителен разход в публичните финанси, особено когато търсенето им е на рекордно равнище. За да се даде възможност на страните от ЕС да поддържат необходимото ниво на покритие, през април Европейската комисия предложи да се създаде нов финансов инструмент. Инструментът SURE, който ще бъде на разположение през идните седмици, ще покрива разходи, пряко свързани със създаването или разширяването на националните схеми за въвеждане на съкратено работно време и други подобни мерки, въведени от държавите от ЕС в отговор на пандемията, особено за самонаетите лица.

Комисията скоро ще може да започне да набира парите в рамките на инструмента SURE на пазарите. Благодарение на свръх ниските разходи на ЕС за заемане на средствата, можем да предоставим заеми на държавите членки при особено благоприятни условия. Тези заеми ще бъдат предшественик на много по-големите пазарни операции, които Комисията ще предприеме за финансиране на Плана за възстановяване на Европа, договорен от лидерите на ЕС през юли.

След като оцени заявленията за подкрепа получени досега, Комисията предложи тази седмица да се предостави финансова подкрепа, първоначално възлизаща на 81,4 милиарда евро на 15 държави членки в рамките на инструмента SURE. Това включва 511 милиона евро за България. Контактите продължават и с други правителства, и в скоро време се очакват още официални заявления. Но с разпределените повече от четири пети от общата сума, вече е ясно, че инструментът SURE е много необходим и е свидетелство за силата на европейската солидарност. Заедно, държавите членки на ЕС могат да мобилизират повече финансови ресурси при по-добри условия с цел запазване на поминъка в цяла Европа. Така Европа работи за нашите работници.

Идеите за европейски презастрахователни схеми срещу безработица се обсъждат поне десетилетие. Фактът, че предложението на Комисията за SURE беше прието само за няколко седмици от финансовите министри на държавите членки, е доказателство, че когато има политическа воля, постигането на съгласие за смели решения на европейско ниво е възможно.

Инструментът SURE е необходим отговор на безпрецедентната извънредна ситуация. Той следва да се разглежда и като първа стъпка към постоянна европейска презастрахователна схема за обезщетения за безработица, както поиска Урсула фон дер Лайен миналата година, преди избирането й за председател на Комисията. Защото не бива да изоставяме никого, когато икономиките ни се възстановяват. Европа трябва да е синоним на солидарност не само при извънредни ситуации, а всеки един ден.