- Властта, за съжаление, превърна санитарната криза в криза на битието. Вече говорих как направи това. Но тя постигна особено разрушителен ефект преди всичко в духовността като част от битието. Да лишиш без смислени обяснения човека от музика, от театър, от разни форми на духовно съпреживяване, да го заставиш да битува сам, взрян в собствения си ужас от евентуален случаен контакт с кихнал пътник в трамвая, това е само мека проява на една духовна криза, чиито опустошителни поражения са заредени далече напред.

Страшно е, че те засегнаха не само публиката, те удариха грубо самочувствието на твореца. Артистът вече мисли как да угоди на често безсмислените мерки, а не защо е на сцената или с инструмента на подиума. Театрите се надпреварваха да изпълняват малоумни заповеди - публика през стол, влизане от една врата и излизане през друга (вероятно да не се сблъска с нахлуващата нова зрителска вълна), не повече от двама изпълнители на сцената, на почтено двуметрово разстояние един от друг, а най-добре - моноспектакли с поосвежени костюми.

По размах на глупостта настоящият министър на културата издаваше заповеди, които не отстъпваха на заповедите на бившия министър на здравеопазването Имената им ви ги спестявам. Съжалявам, че съсловието не се опъна на това безумие. Нали по същото време можеш да отидеш на ресторант, дискотека, стадион, да пътуваш до театъра в претъпкано метро или тролейбус. Така внушиха на клетия зрител, че най-опасното нещо за живота му е театърът и концертната зала. (Същия капан готвят сега и за училището, най-важната сфера на духовността.) И тези абсурди приехме безропотно, послушно, забравихме, че сме призвани да сме независими и горди, макар и бедни. Така вместо разумна съпротива се втурнахме да подпомагаме насаждането на паниката и страха.

Още в началото на карантината, когато Театър "Възраждане" показа своя нов спектакъл "Вуйчо Ваньо" онлайн, написах, че въпреки благородните намерения, въпреки многобройните овации от всички страни, това е един недостатъчно премислен жест на артистите. Само за дни този жест лавинообразно повлече множество предателства към живия театър, приравнявайки го към телевизионната рутина и досада. Получи се кампания, опасна като самата вирусна епидемия. Страхувам се, че и след лятната ваканция, през септември, едва ли ще има някаква разумна промяна. Както се боя, че надали ще намери решение и задълбочаващата се политическа криза.

- Аз не мисля, аз участвам в тях. Когато мога. Участвам тихо, не свиря и не крещя "Оставка", макар че силно искам отстраняването на това правителство и на главния каскет на републиката (и неговото име не искам да произнасям). Участвам, без да се измъчвам от дълбокомислените въпроси кой ще дойде след това, няма ли да върнем комунистите на власт, няма ли да променим геополитическата ориентация на страната Не, няма.

Събуденото гражданство е гаранция за това. Участвам още и защото се отнасям с презрение към високомерните критици на "разходките" по жълтите павета, на специалистите по студентски бунтове, които иначе го правели през 90-а, а през 97-а по-иначе, а през 2013-а съвсем не така. В тяхната превзета ирония виждам освен злоба и голяма доза ревност - ревност към едни нови млади, които се захванаха да свършат онова, с което поулегналите революционери от 90-те се примириха. Примириха се с корупцията, с грабежа, с ограничаването на човешките права и просташкото властване на самозабравили се бандити.

Идващите дни са съдбоносни за България. Звучи патетично, но е така. Ако и този път интелигентски ги проспим, децата и внуците ни няма да ни го простят.

- Ако не вярвах, нямаше цял живот да се занимавам с тази мъка. Ако не вярвах, нямаше да ме боли толкова от споменатите по-горе безумства. Ето че казах и нещо оптимистично - да, вярвам. Иска ми се да вярвам и в скорошното възстановяване на нормалността, и в препълнените театрални зали, и в дръзките талантливи спектакли на младите режисьори и актьори.

- Не знам. Сега си давам сметка, че съм се срещал с богати хора, но не познавам нито един от тях. Допускам, че особено противни са новобогаташите. Богатството трябва да бъде осъзнато, осмислено, дори преболедувано, да престанеш да слугуваш на парите и като се почувстваш свободен от властта им, да се захванеш с добри и благородни неща

Нямам представа как изглежда един милион, затова си въобразявам може би наивни неща. Но и сега понякога научаваме за чудесни жестове на състрадание и безкористност от хора успели, при това направени анонимно, без суета и празен шум. Не като парвенюшките подаяния на един депутат към поверената му пазарджишка рая. Виж, за този, без да го познавам лично, мога да твърдя, че е противен, както са противни и медиите му. Противни са още и богаташите със сараи, пристанища и тецове, пиарки с къщи за милиони, патриоти с апартаменти с пет тераси, пишман евроатлантици с шест апартамента и асансьори в тях. Трогателно противен измежду тях е сладко спинкащият до чекмеджето с пачки и златни кюлчета, че и пищов отгоре. Че и с малка спретната чак в Барселона Както забелязваш, заради приличието запазвам анонимността им.