Изрядните платци ще пострадат от експеримента на управляващите с давността
В разгара на лятото парламентът прие промени в Закона за задълженията и договорите на първо четене, според които се въвежда 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на частните задължения на физическите лица. С изтичането на 10-годишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, гласят новите текстове. Промяната няма да важи за едноличните търговци и за задължения, произтичащи от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване.
Темата, която от години циркулира в общественото пространство, мощно
отприщи лавината на тлеещ вулкан и противоречиви мнения.
Предложените промени за изменение на давността за една определена категория лица участващи в частно-правни отношения, а именно така наречените "вечни длъжници", е изцяло популистка и не кореспондира с действащото законодателство в България. Ако се приеме това предложение, то в този си вид ще противоречи на правилата на Закона за задълженията и договорите. Предложените текстове поставят в неравностойно положение кредиторите спрямо длъжниците и позволяват така нареченото "шиканиране" (забавяне на процеса). Това ще засегне силно финансовите взаимоотношения както между юридическита, така и между физическите лица.
Типични примери са заемите между хората, размяната на стоки и плащания между фирмите, или да речем плащанията на наеми - чрез едно целенасоченото бавене от страна на наемателя реално наемодателят буквално може да "пие една студена вода". Банките си имат свои механизми на защита -
за да компенсират евентуалното недобросъвестно поведение, те ще вдигнат таксите,
по-трудно ще се отпускат кредити. А това неминуемо ще засегне изрядните платци.
Тази наглед дребна поправка в закона крие много капани. Не става ясно от кой момент започва да тече давността, при какви условия ще бъде прекъсвана - началото от възникването на вземането ли, или от установяването на невъзможността за плащане, или от някой друг момент. За да са защитени всички страни в правните отношения, като не се ползват стандартните 3- и 5-годишни давности, както и абсолютната 10-годишна давност, би трябвало да се мисли за по-голям срок на давността, при който да настъпи частен фалит, като например 20 години.
Именно заради противоречията с действащия режим на давността в нашето законодателство е редно законът за частния фалит да бъде прецизиран, съобразен със законодателството на ЕС и практиката на страните, в които има действащ такъв закон и след това да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание.