Данаил Кирилов и екипът му не са подходящи за автори на конституция

Данаил Кирилов и екипът му не са подходящи за автори на конституция

В разработването на действащата конституция са участвали най-високо ценените ни и ерудирани юристи. На тези имена трудно може да се противопостави екипът на Данаил Кирилов и преговарящият състав на ГЕРБ.
В разработването на действащата конституция са участвали най-високо ценените ни и ерудирани юристи. На тези имена трудно може да се противопостави екипът на Данаил Кирилов и преговарящият състав на ГЕРБ.
"Дневник" препубликува отвореното писмо от Съюза на юристите в България до 44-то Народно събрание и Министерстерския съвет от страницата на организацията. Заглавието е на "Дневник".
Основата на правовата държава и гарант за правата и свободите на българските граждани е Конституцията на Република България. Тя е основен закон, чиято стабилност и устойчивост е показател за наличието на демокрация. В развитите демократични държави се наблюдават дълголетно действащи Конституции (напр. САЩ - над 200 години, Белгия, Нидерландия и други). В бившите социалистически държави в Европа също се установява наличие на стабилност на основните им закони.
За приемането на нова Конституция е необходимо да е налице промяна на формата на държавно устройство или държавно управление, или съществена промяна на обществените отношения, вследствие на дълбоки социални и структурни промени.
В предложения и вече скоростно внесен проект за нова Конституция на Република България няма развити подобни кардинални промени. Анализът показва
палиативни изменения от компетентността на Обикновено Народно събрание и повторение на над 90% от разпоредбите
на действащата Конституция. Този проект, подписан от депутати, някои без дори да го прочетат, наричайки го - едно "нищо", първо е разработен в нарушение на конституционни изисквания, и на правила и принципи на законодателния процес - напр. в чл. 11 от Закона за нормативните актове изрично е посочено, че отмяна и приемане на нов закон се допуска само ако промените са многобройни и важни.
Изготвянето на проект на нова конституция изисква задълбочена оценка на въздействието, както на действащия нормативен акт, така и на проекта; зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност; максимална прозрачност, публичност, участие на обществеността и преди всичко, участие на най-изтъкнатите ни юристи,
както от практиката, така и от доктрината.
Известно е, че в разработването на действащата конституция са участвали най-високо ценените ни и ерудирани юристи, като проф. Александър Янков, проф. Живко Сталев, проф. Кино Лазаров, Петър Корнажев, Христо Данов, Гиньо Ганев и др., целият състав на Юридически факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (тогава единствен) и Института за държавата и правото на БАН. Очевидно е, че
на тези имена трудно може да се противопостави екипът на Данаил Кирилов и преговарящият състав на ГЕРБ.
По проекта за нова конституция изразиха критично мнение редица юристи и организации. В позицията си Българската асоциация по европейско право (БАЕП), с председател Александър Арабаджиев, съдия в Съда на ЕС, заявява, че писането на конституционен текст изисква висш конституционализъм. С перфектна аргументация е посочено, че "идеята за приемане на изцяло нова конституция подкопава устоите на
крехката българска конституционна традиция, изглежда необоснована и неоправдана" В подобна посока е и становището по проекта за нова конституция и на Висшия адвокатски съвет. Съюзът на юристите категорично подкрепя тези становища.
Изложеното до тук и преобладаващото мнение на юристите налагат извода, че
не е налице никакво основание, предпоставки или причини за приемането на изцяло нова конституция.
Предлагаме на 127-те депутати да оттеглят внесения от тях в НС законопроект за нова Конституция на Република България. Конституцията не може и не трябва да бъде заложник на политически ходове с
очакване на дивиденти по време или на политическо оцеляване.
Искаме на всички народни представители и на членовете на Министерския съвет, за пореден (девети) път да напомним, че Република България вече е единствената държава в ЕС, която няма консолидирано законодателство. Тъй като проблемите на правовата държава и върховенството на закона е основното им
задължение, се надяваме най-после да изпълнят решението на Бюрото на Великото народно събрание от 15.05.1991 г. за създаване на единна система за издаване на консолидирано законодателство чрез систематизиране и кодифициране на нормативните актове.