Достъпът до лекари специалисти в страната – твърде неравномерен

Достъпът до лекари специалисти в страната – твърде неравномерен

Най-лесен е достъпът в Плевен и в София. Най-зле разпределени са кардиолозите.
Най-лесен е достъпът в Плевен и в София. Най-зле разпределени са кардиолозите.
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). Заглавието е на "Дневник".
Кризата на общественото здраве от последните месеци изведе на преден план редица проблеми на здравната система. Сред тях е и осигуреността с подходящи кадри и равният достъп до здравеопазване. Тъй като тези проблеми обаче далеч не засягат еднакво отделните области на страната, този текст се спира в по-големи подробности върху достъпа до лекари специалисти в отделните области на България.
За целите на тазгодишното издание на "Регионални профили: показатели за развитие", екипът на ИПИ разработи
индекс, който оценява достъпа до лекарите специалисти в различните области на страната.
Индексът се основава на данните за териториалното разпределение на 17 групи лекари-специалисти към края на 2019 г., съотнесени като брой лекари от конкретната специалност на човек от населението. Оценката на отделните области е представлява отстоянието от областта с най-широк достъп до лекари от конкретната специалност, а общият индекс на достъпност (графика 1) - на усреднената стойност на оценките за отделните стойности за областта.
Графика 1: Индекс на достъпност до лекари-специалисти по области, 2019 г. (по-ниското е по-добро)
Достъпът до лекари специалисти в страната – твърде неравномерен
НСИ, изчисления на ИПИ
Според приложения подход, достъпът до лекари специалисти в Плевен е най-лесен. Това е до голяма степен обяснимо с големия медицински университет в областния център. Очаквано, на второ място се нарежда столицата с големия си брой специализирани лечебни заведения. Сходен е достъпът до лекари специалисти в Пловдив и Варна, а София-област също се нарежда в челната петица.
Извън водещите области, повечето имат относително сходна стойност на индекса;
с най-труден достъп изпъкват Добрич, Кърджали и Ямбол.
Повечето области споделят сходни проблеми в достъпа - най-често такива има при кардиолозите, акушер-гинеколозите, психиатрите.
В отделните специалности най-малки регионални различия в достъпа (графика 2) има при инфекционистите. Причина за това обаче е най-вече малкият им брой - общо 210 в цялата страна, като дори в столицата те са едва 28, а във цялата видинска област има само един.
Обратно, най-неравномерното разпределение е при най-разпространените специалисти, като от почти 1800 кардиолози над 400 са в София, но за сметка на това в цялата област Търговище има едва деветима. Сходно е разпределението и при акушер-гинеколозите. Възможно обяснение за различията по специалности, разбира се, е и различната натовареност на отделните специалисти, въпреки че това остава в сферата на спекулациите, предвид липсата на достъпни данни.
Графика 2: Индекс на достъпност до лекари-специалисти според специалността, 2019 г. (по-ниското е по-добро)
Достъпът до лекари специалисти в страната – твърде неравномерен
НСИ, изчисления на ИПИ
Неравномерният достъп до лекарите специалисти между различните области на страната поставя много конкретен проблем пред дефинирането на здравни политики. Основно предизвикателство, видимо, остава привличането на лекари с "престижни специалности" извън водещите болници в най-икономически развитите общини, което създава предпоставки (и на практика, нужда) за "здравен туризъм".

Част от екипа на Института за пазарна икономика (ИПИ) от 2017 г. Преди това е работил като репортер в „Икономедия“ с фокус върху международните икономически отношения, особено в Източна Европа. Бил е автор в сайтовете „Инфограф“ и ЕКИП. В рамките на ИПИ работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.