Гутен таг, България! Немеца е. Нали Ви обясних вече, какво-що Ви пиша - ето го тук, ако все още не го знаеш. Оригинален, 100%-ов Германец съм аз де, пиша за случките ми у България и как ги виждам аз нещата.

Абе, хора, не знам к'во Ви става от време на време? Май Ви похареса нашето германче, който от далечната Немция е дошъл и Ви разказва за тая България и местните тук. Или поне бая го четете. Ама едно нещо не ми е ясно: Сега, мислите ли, че Ви харесвам или че Ви мразя? То, толкова съобщения получавам, едните ме хвалят и ме питат: "Абе, Немец, защо ни обичаш?". А другите: "Абе, Немец, ти си долен българо-хейтър!".

Но ако си дам сметка, май съм долен българо-любовник. Идвам си от време навреме, забавлявам се, върша си работата и си тръгвам. Ама харесвам "любовницата" си!

Скъпи съвременици, знам, времената са тежки. Затварят кръчмите и бардаците, освен Корона нищо не се случва и домашен алкохолизъм трудно се съчетава с хоум-офис. И тъй, понеже направо майката си трака, нека да Ви кажа нещо хубаво: Ще Ви разкажа защо Ви харесвам!

У България всеки ден може да се превърне в малко или голямо приключение. Гледаш в небето и падаш в дупка, ходиш по задачи и свършиш на селска свадба. Качваш се на БДЖ-влак и свършиш в "Ориент Експрес".

То "експрес" при БДЖ и без това има специално значение. За морето има два варианта: бързият влак и "експрес". Експреса е по-бърз, което прави бързия влак най-бавният. Е, как да не го харесваш т'ва? Качих се на експреса, уж за 6 часса. Станаха 8, че некъде у средата спрехме и чекахме. Просто така, никои не ни обясни нищо. След половин час и изгасиха светлината. Ама зат'ва некой извади бутилка ракия домашна, една по-стара другарка почерпи с едни баници и - айде, готови сме. Как да не ти харсва?

И къде ги учих най-много неща за България и българина? На масата.

Дълги, задълбочени и понякога и безмислени разговори на трапезата са неразделима част от българската култура. Т'ва разбра и Немеца. И то никак не е трудно да участваш в тази култура, че все некой ще те покани у дома.

За гостоприeмството у България се говори като за клише, ама просто си е така. Дори да ходиш на туризъм и да не срещнеш никой с часове наред, когато стигнеш до хижата, винаги има некоя трапеза. Разходих се у Родопите, срещнах една сбирка и сложиха край на разходката. Правиха агне на пещ и "Пиринско" от кенче. И там Немеца винаги е добре дошъл! Дори когато каже, че пише колонка в "Дневник".

И к'во можеш да забележиш на тия разговори на масата? Колко имаме общо българите и германците.

Цел ден некои искат да ни разкажат колко сме различни хората и кой е по-добър и кой носи некаква вина за нещо си. Ама като го гледаш с леки пияни очи през масата, много се приличаме: Обичаме бира и ядене, обсебени сме от Историята, обичаме да ходим на туризъм, цял ден искаме да говорим за политика, караме Голфчета и Мерцедеси, нашите баби умират за най-новата пералния на Миеле докато дедото бръмчи с бормашинката на Бош.

Ама най-важната ни обща черта: не сме доволни никога. И българина и германец можеш да ги събудиш през нощта и веднага са готови да се оплакват. И то за всичко, от времето, цената на бензина, политици, осигуровки, състоянието на улици и всеобща култура на младежите. Мрънкането е национален спорт у Немция и у България. Как да не ни обичаш? Е така: нема как.

И повече: За мене България винаги ще бъде свързана с кафе. Обичам кафе. Дори повече: зависим съм от кафето. Понякога пия до 10 еспреси на ден, последното след вечеря, лягам си, ставам и ми трябва: Кафе.

Идеална е България за това. Кафе има увсекъде, почти във всеки магазин и всяко павильонче, за по 30-50 стотинки. Уау! 30 стотинки за пивко късо кафе? Откачих. У Немция требва да обикалям пекарни и кафенета половин час, да гледам през прозореца с каква кафемашина разполагат, за да си купя едно еспресо за 2 евро. Ако става. Ако не - шварц за 3 евро. У България дори в по-малките села ще намериш автомат на "Лаваца" на всяка централна улица и си теглиш едно еспресо за 50 стотинки. Чудо!

Може би зат'ва у България цялото време се ходи по кафенета, café-та и кафе-барове. Добре де, там не само кафе се пие, че народът е жаден. Ама важното е разговорът да тръгне. Ето, и зат'ва ми харесва тук. Обичам да дрънкам, да се запозная с нови хора и да чуя интересни истории.

И с Българите лесно тръгва разговора. Чак след това ще разбереш, че може би лесно почнеш разговора с Българина, ама трудно го приключваш. При Германците е обратното.

След цялото това кафе и плямпане за съжаление требва да се побачка малко. И по време на ега-ти-пандемията това значи, че седиш вкъщи и цъкаш на компа. Нема как иначе. Ама: У България го цъкаш направо почти със скоростта на светлината. Или поне така ти се струва кат го сравниш с немското си бюро. Най-бавният интернет тук ти струва 20 лева и е двойно по-бърз от най-бързия у Немция. И ако купиш най-бързия вариант, който включва и ТВ, тогава ще получиш и поне три порно-канала безплатно. Зат'ва пък интернетът у Немция е четири пъти по-скъп. И дори Албания ни надмина по скоростта на интернета.

Харесват ми много други неща тук: Харесвам малка ракия от 50 грама, която се пие ПРЕДИ ядене (добре, де, може и след яденето още една).

Обичам печени чушки с доматен сос и домашни кюфтета след това.

Обичам цаца с бира на морето (добре де, като българин ходя у Гърция).

И обожавам планините у България. Най-любимите ми са Родопите. Попаднах там в Ягодинската пещера и разбрах, че можеш да се ожениш там. И за развод ще ходиш в съседното Дяволското Гърло. От там само разведени жени излизат - че и дяволът нема да ги ще.

Ей - и за т'ва Ви харесвам. Като мене предпочитате добър виц върху скучна истина. Мои хора сте. И с хумора Ви ми помагате да се справя с проблеми, които без Вас никога немаше да ги имам. Ама за хумора ще Ви разкажа по-натам.

Май съм Ви разочаровал. Знае си Немеца, че Българина очаква суперлативи (а получава простотии). Нема да Ви лъжа, че сте най-великите, най-умните, най-красивите, че имате най-дългите краставици и най-сочните тикви. То, що е това с най-най? Не гоня рекорди и всичко най-най ми се струва съмнително (ето - побългарих се най-накрая!). Май зат'ва не обичате съседа си, че не е най-най, ама говори за най-най.

Аз Ви харесвам заради малките и съвсем обикновени неща. Ей, т'ва е, по-силен комплимент според Немеца нема. Ама той все пак е само долен българо-любовник.