Гутен таг, България! Немеца е. Нали Ви обясних, какво-що Ви пиша? Оригинален, 100%-ов германец съм аз, пиша за случките ми у България и как ги виждам аз нещата. И тия неща ги виждам понякога с не съвсем трезвен поглед.

Хора, не знам как е при вас, предстоят ни пазници и събиране на масата. Ама мене вече ме боли главата. "Боли ме главата, повече нема да пия ракия, защото главата ме боли." Сигурен съм, че знаете този феномен: Нищо лошо нямаш на ум тази вечер, само една малка биричка с другарите и - айде, прецакаха се работите, събуждаш се сутрин некъде и се чустваш като стара коза.

Убеден съм, че го знаете, но и като Немеца провери за последно статистиките, в България имаше най-евтиния алкохол в целия Евро-Съюз. Не е ли много странно? Уж най-евтиният алкохол, ама все ми свършват парите всяка неделя след излизането. Може би затова Чърчил каза: вярвай само на статистиките, коите сам си манипулирал.

Още от първото ми идване у България открих любовта си към ракията. Ама не всяка ракия става за нещо, щото некои хора се вземат за големи майстори и при варенето на ракия гледат повече на градуси и да не губят ценната течност, отколкото на чистотата. Излизат страхотни ментета. Скоро чух за един по-опитен юнак, който не пие ракия, ама всяка година вари няколко литра - за да ги даде като рушвет на когото му е нужно. Пак един страхотен начин да прецакаш системата - лоша ракия за господата корупционери, много изобретателно!

България през миналите години беше на 6-то място по консумация на алкохол. Така, средно на човека, разбира се, че нали требва да изкключим децата и веганите (да де, честна дума, повечето алкохолни напитки не са веган...ега ти режима!). И кой беше пред вас в статистиката? Немците и австрийците. Какво става? Голяма ракия у Немция е само 40 милилитра и струва 6 евро, как така да ви изпреварим? Може би има нещо общо с нарастването на българските имигранти по немските земи, требва да проверим...

Пиенето в България има важна, ама не винаги здравословна, роля в обществения живот. И в говора. Питаш кръчмаря за времето, а к'во ще ти речи? - "Пивко е, друже мой!". Или във вица: "Бира може да се пие по различни начини: По немскому - с наденици; по френски - със сирене; по италиански - с пица; или по-нашему: с водка."

На урока по български дойдох и не си бях подготвил домашното.

- Ми, бях на ергенски купон, нали съм кум.

- Мале и к'во излезе?

- Ми, нищо особено, нали знаете, нема нищо по-тъжно от весела мъжка компания...ама поне така, без големи простотии го изпълнихме, само 6 мъже с 5 бутилки уиски в Борисовата и яко се наквасихме.

- Мани, ясна ми е работата", рече учителят и добави:

- Пиенето винаги е по-важно.

Гати педагогиката, си мисля аз, ама той продължава:

- Добре де, тогава ще го използваме този случай като предмет за учене. Почваме: Колко думи знаеш за 'напивам се'?

- Ми, неколко: Къркане, поркане, напиване, ходене на запой...или в минало свършено: отровихме се, омазахме се, понапихме се, натряскахме се, наквасихме се...

- Мани, мани, Немец, май си голям ценител или откъде ги знаеш ти тези думи?

- Еми, така се говори навънка във весели (значи: пияни) компании по кръчмите...

- Добре, съгласен съм. Хайде да учим още нещо друго: пасивно време. Ти знаеш ли, Немец, че по български) можеш и пасивно да се напиеш?

- Моля, к'во?

- Е, пак малко знаеш ти за български запой, де. Можеш, например, да кажеш: "напих се без да искам...или: някой ме напи...или всичко заедно: вчера без да искам, неволно, съвсем случайно ме напиха."

Малей, яка работа, винаги съм знаел, че рядко съм отговорен за запоите и махмурлуците си. Виновна е поредната невидима власт, която насила ме е накарала да се напия. Тези невидими власти у България, мани мани...

Ама това далеч не беше краят на урока:

- Добре, ще учим нещо друго тогава: Вие със събутилниците си, обезобирихте ли ги кръчмарите вчера?

- Моля, к'во??

- Аха, не го знаеш: О-без-о + глагол, демек: дали сте им изпили цялата бира?

- А, разбрах. Ама не знам, ние ракия пихме...

- А бе, немец, к'во да те направим? Не мога да работя с теб, айде, стига учене за днес, че ме боли главата вече..."

И така както пиенето и алкохолът играят важна роля в обществения живот и говора, така и мерките срещу грозния брат (нема как да е сестричка) на пиенето - махмурлукът - играе важна роля в българската култура.

Най-вече в българската кухния. Всеки си знае некакви домашни чудеса и лечения за махмурлука: "А бе Немеца, яж едно шкембенце и ще се оправиш...А бе немец, пийни едно айрянче и ще ти мине...пийни една чашка сок от кисело зеле, не е приятно, ама ще ти свърши работа...Немец, стига глупости, само планински въздух може да те оправи...не бе, Немец, не ги слуашай тъпанарите, само скок в планинско езеро ще ти помогне...да бе да, гледай ги пияниците, всичко знаят, Немец: само повече ракия може да те оправи, клин клин избива." Или друго: "Е, аматьорска работа, требваше още през нощта да ходиш при Мимас на Графа, сандвич-бутката на Раковски или в Дивака - немаше да ти е толкова тежко днес..."

И тъй, Немеца ги пробва всичките домашни лечения. Нищо не му помагаше, нито супа, нито въздух, нито всичките пилешки крилца в Дивака - все ме боли главата. Само едно нещо може да ти помогне с махмурлук: или по-малко, или по-доброкачествен алкохол.

Ама какво да се прави по време на пандемията? През март по време на голямата карантина се обадих на един приятел тук: "А бе, Немец, к'во се оплакваш? 2, 3 запоя и годината ще мине..." И така, годината скоро свършва - ама каква година беше тя? Никъв запой, само домашен алкохолизъм с "карантини" (обикновено мартини е, ама си го поркаш съм и вкъщи). Зáбрави я тази година, братле, зáбрави я...

Ега ти, Немеца, това ли беше смисълът от запоя с теб? Къде е анализът, къде са фактите, къде са рецептурите?

Ми, ако требва да знаете: Смисълът на всеки запой е, че алкохолът не прощава. По-дълбок смисъл нема.

Ама една стара берлинска поговорка гласи: "Ако къркаш, ще умреш; ако не къркаш, все ще умреш; значи: къркаш!" Така че, айде, пияниците скъпи, наздраве и дано да се видим 2021г. - на пивко време, с домашна ракия, едно шкембенце, да ги обезобирим оцелелите кръчмари и да се надяваме, че алкохолът все пак ни прощава!