Раздухваната от властта истерия по "македонския въпрос" ни демонстрира всички основни дефекти на нашите управляващи. Тежкото невежество е един от тези дефекти.

Невежеството, години наред издигано в култ от сегашното управление, всъщност носи големи рискове за самите управляващи. Освен че невежите хора вземат лоши решения, от които страдат всички, те скоростно развиват типичното за функционално неграмотния човек високомерие. Не след дълго, обаче, такива невежо-високомерни управляващи внезапно се натъкват на действителността (която не познават, тъй като са невежи) и се разбиват в нея като стъклена чаша, натъкнала се на тухлена стена.

Точно това се случва в момента на външния министър и вицепремиер на Република България Екатерина Захариева. Да сравниш Тито с Хитлер в интервю за водещ европейски вестник - това е моментът на нейния сблъсък със стената на действителността.

което тя демонстрира при последното си появяване в "Панорама", даде логичния си резултат.

Западните хора, пред които Захариева разгръща своето възмущение, че македонците били чествали Тито, което е все едно да честваш Хитлер - тези западни хора са ходили на училища, които не се намират в Пазарджик. В тези училища, те (както и техните родители, и техните деца) са усвоили следния материал за Йосип Броз Тито.

След окупацията на Юославия от армиите на Оста през април 1941 одина, предвожданата от Тито комунистическа партия се оказва единствената оцеляла на терен организация. Тито веднага реорганизира партията във въоръжена сила и я превръща в най-успешната партизанска армия на територията на същинска Европа (най-близкият конкурент в това отношение е Беларус). Успешно отстоява немалка територия като "освободена" от германците, с което привлича световното внимание.

През 1943 година, когато отблъсква сериозна германска офанзива срещу своите позиции,

прекратявайки подкрепата си за монархическото правителство в изгнание, намиращо се в Англия. Англичаните отделят сериозни материални и човешки ресурси за подпомагане и въоръжаване на Титовата армия. През януари 1944 година му изпращат като съветници Фицрой Маклийн, легендарният основател на британските специални части, заедно със сина на Уинстън Чърчил, Рандолф Чърчил, по онова време майор в армията с опит от войната в Северна Африка. Не след дълго към тях се присъединява големият писател Ивлин Уо, тогава капитан от армията, също вече очукан от сражения с германците.

След края на войната Тито поема ръководството на Югославия, като твърди, че за разлика от всички останали в Източна Европа той не дължи нищо на Червената армия, защото си е свършил работата сам. Сталин не е съгласен и го притиска да се включи в източния лагер на сателитните си държави. Тито, вече победител в битката с Хитлер, съобщава на Сталин да не си навира носа в неговите работи, за да не свърши като германския фюрер.

През 1948 година идва официалният разрив между Тито и Сталин. В следващите десетилетия

заради което се радва на тяхната непрестанна подкрепа. Вътре в страната си, той поддържа степен на свобода и отвореност към света, която е напълно немислима в страните от "социалистическия лагер", които са здраво заковани зад оградата на Желязната завеса.

Това е разказът за Тито, с който западните хора - и, по-важното, техните лидери - са израснали. Можете да го проверите в Енциклопедия Британика, където е представен в сбит и лесен за разбиране вид. Тито, накратко, е "техен" - човекът, победил Хитлер, отказал да влиза в кошарата на Сталин, балансиращ влиянието на тоталитарния Изток в Европа и поддържащ някаква своя си почти-демокрация в Югославия.

Образът на Тито е на антифашист и на антисталинист. Тъй като ЕС е антифашистки и антисталинстки проект,

Но изведнъж, не щеш ли, идва Захариева и им съобщава, че Тито е като Хитлер. И че претенциите на България към Република Северна Македония се свеждат до това, македонците да престават да честват Тито. Това го казва вицето на премиер, за когото западните лидери знаят няколко много важни неща, включително че е бил гавазин на българския комунистически диктатор Тодор Живков, с което се гордее до днес. А в очите на западните хора Живков изобщо не е в категорията на Тито. Напротив, Тато, за разлика от Тито, е известен със сервилността си към Москва, както и с това, че пръв от комунистическите лидери предлага на руснаците да нахлуят с танкове в Чехословакия през лятото на 1968 година (нещо, което Тито остро заклеймява).

Тито срещу Тато? Няма западен политик, който да избере Тато. Не съществува такъв. Техният човек е Тито. При това положение, да изберат Захариева срещу Заев заради предполагаемата му привързаност към Тито - това е съвършено изключено.

Това е моментът на сблъсъка на невежеството на българските власти с твърдата стена на действителността. Оттук насетне както в ЕС, така и в НАТО на България се гледа като на страна със счупен политически гръбнак и нулев политически авторитет. Именно това ни съобщават в последните седмици висши служители на тези две организации. В най-добрия случай ни съжаляват, че все пак се оказахме неумело гримирани тъмни балкански субекти. В най-лошия (има такива сигнали откъм НАТО) вече гледат на нас като извор на нестабилност, а не като остров на здравия разум в "барутния погреб на Европа".

Невежеството убива.