През 2020 държавата изостави бизнеса
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, политолози, социолози и наблюдатели да оценят политическата и икономическата 2020 г. и да направят прогнози за 2021 г. Отиващата си година вече беше оценена от списание "Тайм" като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Четете равносметката за 2020 г. в дните до Новата година, а очакванията за 2021 г. - след 1 януари. Днес ви предлагаме отговорите на доктора по икономика Евгений Кънев за отиващата си 2020-а. Още обобщения - четете тук.
Изминалата година беше невъзможна за предвиждане и докара тежка криза. Как оценявате случилото се и какво можеше да бъде избегнато в икономическо отношение?
- Предвид управленския капацитет на това правителство, случилото се като реакция на пандемията едва ли може да се нарече изненада. Едно е да си добър в тактическите отигравания на кризи, за да поддържаш рейтинг, съвсем друго е да вземаш и носиш отговорност за решения, чийто ефект ще си проличи след месеци или дори години и засягат всички хора и бизнеси отвъд конкретния политически мандат.
Още през март при наложената карантина някои икономисти предупреждавахме, че финансовата помощ за бизнесите в беда трябва да е бърза, таргетирана и адекватна, за да се съхранят данъкоплатците. В края на годината сме свидетели, че не само че това не се случи, но дори и много от мерките останаха на книга. Нещо повече, предвидената помощ в бюджет 2021 е нищожна, сякаш пандемията е вече история. Това изоставяне на бизнеса можеше да бъде избегнато.
Използвани ли бяха всички буфери срещу кризата - и в България, и в световен мащаб?
- От икономическа гледна точка, финансовата помощ в световен мащаб е безпрецедентна. В повечето страни тя доближи и дори надхвърли двуцифрено число от БВП. А по-голямата част от нея се дължеше на програмите на централните банки.
На този фон, предвид ограниченията в реакцията на БНБ заради валутния борд, значението на бюджетните мерки у нас беше относително много по-голямо спрямо други страни и затова техният неуспех ще се отрази тежко на нашата икономика - както свидетелстват днес и работодателските организации. Иронично, самите те казват, че най-полезни за бизнеса са били мерките на банките по мораториума върху изплащане на бизнес кредитите.
Потъна ли българският бизнес "под вода"?
- Трябва да разграничаваме видовете бизнес. Ясно е, че тези бизнеси, които са част от дигиталната икономика и предлагат своите продукти, услуги и решения онлайн дори може да са отбелязали растеж. Но почти всички бизнеси, където продажбите изискват присъствие на потребителите, както повечето бизнеси в ресторантьорството, заведенията, туризма, търговията на дребно сигурно са пострадали. И не само те, а и техните доставчици.
В този контекст, смятам най-популярната мярка 60-40 за тромава и неадекватна, защото тя не може да помогне на бизнеси, изгубили повече от 20-25% от оборота си - каквито са повечето от изброените. Но със сигурност ще помогне на фирмите със слабо засегнати приходи, като тези с обществени поръчки, където платец е държавата, най-сигурният в кризата. Ето ви пример за неадекватна и зле таргетирана мярка.
Вие лично познавате ли бизнесмен или компания, които се възползваха от обявените правителствени помощи от бюджета и това им помогна да оцелеят?
- Не, повечето бизнеси всъщност се опитват да се справят сами и се надяват, че поне епидемичните мерки няма да ги засегнат. Особено такива, засягащи транспортните потоци, както беше при пролетната карантина. Доколкото ми е известно, единствено помощта до 10 хил. лв от мярката за микропредприятия е достигнала до бенефициенти.
Допусна ли правителството грешки при управляването на кризата? Какви?
- Вече споменах, че обобщено мерките не бяха бързи, таргетирани към най-нуждаещите се и адекватни като размер на помощта. А в криза като тази, навременната помощ е двойна помощ. Може да имате най-скъпата линейка с най-добрите доктори, но ако тя не пристигне навреме при пациента, няма смисъл от нея.
Извън конкретните икономически мерки, самото управление на епидемията създава хаос с променливите послания, които позволиха да бъде изтърван контрола върху нея към края на годината. А няма как да се управлява икономиката без да се управлява епидемията.
Направено ли беше всичко възможно за хората, които се самоосигуряват и за малкия и микро бизнес?
- Доколкото ми е известно, България е една от трите страни в ЕС, заедно с Хърватия и Кипър, която е отказала европейска помощ за самонаетите. А това са едни от хората, които създават висока добавена стойност в икономиката. Дано поне помощта по мярката до 10 хил. лв стигне до максимално много малки бизнеси.
Кое ви изненада като развитие в тази криза или решенията към нея?
- Изненада ме липсата на желание в нашето, а и други правителства по света да се учат от успешните примери за справяне с епидемии в миналото (както при испанския грип), както и от успеха на други страни, като някои в Азия и Скандинавия. Наложи се философията, че политиката трябва да търси баланс между епидемиологични и икономически мерки. И така се флиртуваше с различни групи избиратели.
От днешна гледна точка е ясно, че само стриктният контрол върху разрастването на епидемията може да осигури успех на каквито и да било икономически мерки.
Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?
- Разбира се, нали клишето гласи, че всяка криза е възможност. Ускорената дигитализация на икономиката, въвеждането на нови решения и модели са позитивните ефекти, каквито очакваме. Бързината и ефективността на този процес ще определи мястото на една икономика през 20-те години на този век.
Коя е думата на 2020 според вас?
- КОВИД.
Още обобщения четете в "Годината 2021.