Гутен таг, България! Немеца е. Нали Ви обясних, какво-що Ви пиша? Оригинален, 100%-ов германец съм аз де, пиша за случките ми у България и как ги виждам аз нещата. И това пиша на Български - с грешки, сленг и понекога у шопски. Ама защо така?

В предшния текст бех разказал как съм го учил, тоя Български. Ама как така пиша толкоз необичайно? Простак ли съм? Селянин ли съм? Българин ли съм, който само твърди, че бил немец? Мно'у яки конспиративни теории съм чувал за това, истинско доказателство за богатата фантазия на некои другари. Ама от другата страна - как така фантазията на некои им е толкова бедна, че немо'ат да си представят един немец да говори така? Тъй, тъй, айде да видим как става.

Както казах, тръгнах да уча Български така нормално, с учебници, уроци и речници. Не става. Никой в българско всекидневие не говори така. Бързо ще го разбереш като идеш у БГ. Никой не казва например "шестдесят" и "моля, бъдете добър, ако обичате". Ако пристигаш у България и говориш така или нема да ти обръщат внимание въобще, или нема да те разберат, или просто ще викат. Така е.

Нито в учебници (то преди 10 години имаше точно един учебник по Български в Германия, издаден 1984г. от Партията), нито в речници можеш да намериш отговори за въпроси на чужденец към разговорен Български. Сам требва да ги намериш. И то значи, требва да общуваш, да говориш с мно'у хора и да четеш много, за да учи как се говори на практика. Ето, по този начин съм учил да говоря и пиша така. От познати, приятели, в пропаднали кръчми и от таксиджии, в книгите на Гошко Господинов, както и от БТВ.

Най-много сленг обаче съм учил от кумеца ми. Страхотна откачалка. Запознахме се у университета в Немция. Превежда древни езици (некакви мъртви йероглифи, които може би 1000 човека на планета разбират) на Немски, Английски и Български. Ама в ежедневието говори като третокласен таксиджия през нощта на бул. Христо Ботев. На сватбата един от съучениците му ми каза: "А бе, Немец, бехме с него в последния клас и учителката му казва: Човек, с твоя правопис и двойка не мога да ти дам." И ето, професионално превежда човека. И понаучил Немеца малко на диалектен сленг.

Хич не ми е ясно от к'во хората толкова се притесняват. Май ги е страх, че ако говорят така, ще ги вземат за простаци. Мно'у ми е интересно т'ва! Верно, бе, братче, простаци има безумно мно'у. То не е нищо ново. Ама хич не ми се струва, че можеш така лесно да сбъркаш хората непростаци с простаци от диалекта и сленг.

Никога не съм срещал умен човек и сам го сбъркал с простак заради езика - и обратното. Не е езикът, който прави простаците простаци, а просташкото им поведение и просташкият им мозък ги прави такива. Как говорят е само признак на това. Така че, всеки умен и нормален човек може спокойно да говори на диалект и сленг от време на време, без да стане истински простак. Простащината си личи, де, хора, нема как да я криеш. И също така нема как умен нормалец да крие качеството си зад диалект и сленг!

У Немция диалектите са навсякъде. Уж се говори и пише на книжовен Немски, ама зáбрави го, братле, зáбрави го. Диалектът е навсекъде, министри, учители, адвокати. И то бая много и всички са различни.

Диалектът е неразделима част от регионалната ти идентичност, ако израстнеш у Немция. Ходих на опера в родния ми град - и к'во за си измислили там? Прожектират субтитри на диалекта ни. Цялата зала се кефеше - без да се страхуват, некой да ги мисли за простаци. Така и мо'а да ви кажа, че българите у Немция най-късно след втората година ще почват да вкарват все повече и повече сленг и диалектни думи в говора си.

Забелязъл съм нещо много странно: У България се учи немски най-вече от възрастни български лелки, а в Германия се учи Български от български филолози. Българските учители у Немция се опитват от началото просто да те накарат да говориш; а учителите по Немски у Българи по комунистически ви учат да говорите "перфектно" и да се срамувате и притеснявате, ако не го можете.

Мно'у странно - как така перфектно да говориш и преди това да не се обаждаш? Ако малките деца чакаха докато перфектно научат майчиния си език, никога немаше да проговорят. Да говориш перфектно е просто невъзможно, особено, ако става въпрос за чужди езици. Страхотни глупости.

Езикът е жив, променя се, динамичен е, а не е нещо, което можеш да назубриш от книги и след това да го знаеш завинаги. Дори великите писатели не са знаели или знаят майчиния си език така "перфектно". Самите те обогатяват езика, измислят нови думи, изрази и т.н. и никога не спират да учат езика си. Просто намират свой начин да го прават.

Са, мили читатели, не съм велик писател и не говоря Български "перфектно". И не ми е цел. Не искам да говоря или да пиша "перфектно" или като Българин. Искам да говоря и да пиша като Немеца. Искам да присвоявам българския език, да си го правя мой и да го използвам по моя си начин. Успел ли съм с това?

Требваше ми доста време да уча основата на българският език - и след това ми требваше доста тежки запои и безмислени разговори, за да забравя какво бях учил. И к'во стана? В мига, в който спрях цялото време да мисля, как да го кажа туй или онуй, хората ме разбраха. Нещо повече: Дори почнаха да се кефят и да твърдят, че говоря "много сладко" (добре де, последното само яките каки казаха, ама кому пука, к'во сериозно гледащи мъже зад смешните им мъжски чантички тип паласка си мислят?).

И тъй, к'во искам да кажа с това?

Да учиш и да говориш език така, както е описано в учебници, е само некаква база. След това вече требва да си намериш стила и да усвоиш чуждия език по твоя си начин. В края на краищата и Българският е само език: учиш го, дрънкаш, грешиш, забравяш, учиш нещо ново, пак грешиш и най-накрая получаваш една вестникарска колонка в "Дневник."