2020 – видяхме неспособността на правителствата да се справят с кризи
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, политолози, социолози и наблюдатели да оценят политическата 2020 г. и да направят прогнози за 2021 г. Отиващата си година вече беше оценена от списание "Тайм" като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Четете равносметката за 2020 г. в дните до Новата година, а очакванията за 2021 г. - след 1 януари. Днес ви предлагаме отговорите на Юлиан Попов. Още обобщения - четете тук.
Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?
- Нямах драматични очаквания за 2020 и затова не бих казал, че съм се излъгал. Разбира се, не очаквах появата на Ковид. Пандемията или по-скоро реакцията ни към нея преобърна живота ни.
Ако обаче сме в състояние да погледнем отвъд димната завеса на Ковид, мисля, че малко неща се случиха. Изненадах се от протестите, но те стихнаха, като във филма "Пробуждане", в който пациенти, страдащи от кататония, се раздвижват, но после се връщат отново в предишното си състояние.
Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?
- Не мисля, че има политическа криза. Имаше момент, в който България беше на ръба на кризата. Съществуваше шанс за обрат, но вечният въпрос "а после какво" сякаш охлади страстта за промяна.
Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?
- Да, протестите показаха стаения гняв на хората, извадиха на повърхността тежки институционални зависимости, очертаха няколко червени линии, които властите вече трудно ще прекрачат. Протестите свиха поне временно властта на главния прокурор. Трябва да се запитаме докъде биха стигнали неговите акции без протестите. За съжаление, протестите не успяха да консолидират единна политическа позиция или общност.
Как оценявате поведението на президента през изминалата година?
- Той изпусна огромен шанс да се заяви като сериозна политическа фигура и с това отслаби още президентската институция. Очевидно му липсва не само политически опит, но и политически инстинкт. За един президент е важно да не допуска личната неприязън и естествените конкурентни страсти да превземат поведението му. Той трябва да управлява по-умело себе си, за да се наложи. Явно не може и това го лиши от възможността да се превърне в силно и трайно политическо присъствие.
Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?
- Изненада ме Беларус - както лудостта на Лукашенко, така и смелостта на хората в тази пренебрегвана страна. Войната в Нагорни Карабах, която показа границата на твърдата сила на Русия и хвърли светлина към бъдещето на регионалните войни.
Изненада ме също политическата неспособност на правителствата да се справят с кризи. Пандемията ще ни принуди да преосмислим компетентността на правителствата, не само в България. Правителствата постоянно говорят за кризи, кризата се е превърнала в любима тема на политическото говорене, но способността им да управляват реални кризи явно отсъства.
А какво не Ви изненада?
- Това че Тръмп загуби изборите, че Путин продължава да води политика на нискобюджетен глобален тормоз и че България не е в състояние да заяви ясна позиция в отношенията си с Русия.
Не ме изненада и това, че високата степен на недоволство към властта в България не се превръща в решителност за промяна.
Коя е думата на 2020 според Вас?
- Локдаун. Интересно е как не посмяхме да използваме своя дума за ограничителните мерки, които правителството налага заради Ковид.
Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?
- Пандемията ще доведе до много положителни резултати. Някои ги виждаме сега, други ще ги видим след няколко години. Рязко ще паднат ненужните пътувания, ще се развият бързо дистанционните технологии в бизнеса, здравеопазването, образованието. Развитието на телемедицината ще преобрази живота на хора в отдалечени места по света. Леченията, базирани на имунната система, ще се развият рязко. По-бързо ще бъдат намерени нови лечения за рак.
Роботиката ще направи скок. Урбанизацията ще забави своя ход. Предполагам, че след 5 години икономическата равносметка от пандемията ще е положителна.
Как оценявате състоянието на гражданското общество?
- У нас? Слабо, неорганизирано и неподкрепено. Ние разчитаме на властта и регулациите. Искаме още по-централизирана и малко по-добре работеща власт. Не разчитаме на себе си, независимо от очевидните успехи на предприемаческата класа. Онова, което най-общо и доста неточно наричаме гражданско общество, се развива, но бавно и неуверено.