2020 – година на осезаемо раздвижване
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, политолози, социолози и наблюдатели да оценят политическата и икономическата 2020 г. и да направят прогнози за 2021 г. Отиващата си година вече беше оценена от списание "Тайм" като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Четете равносметката за 2020 г. в дните до новата година, а очакванията за 2021 г. - след 1 януари. Днес ви предлагаме отговорите на политолога Страхил Делийски за отиващата си 2020. Още обобщения - четете тук.
Сбъдна ли се някое от очакванията ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?
- Почти цялата 2020 беше белязана от вирусната пандемия и това доста промени ситуацията. Както обществата така и политическите елити бяха поставени в особен контекст, в който проблемите на доверието помежду им добиха все по-голяма видимост.
Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?
- В България от доста време сме в някаква хронична политическа криза. Високи равнища на недоверие към партии и институции, липса на силна и добре организирана политическа алтернатива, атомизирано и поляризирано общество, социално напрежение, породено от задълбочаващите се социоикономически разломи.
С просто око се вижда, че политическата система не успява ефективно да регулира социалните конфликти. В подобен контекст най-нормалното нещо е тези конфликти да бъдат изкрещяни на улиците и площадите.
Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?
- Протестите бяха и са само най-видимата, най-експресивната страна на дълбокото усещане за нарушен обществен договор между управляващи и управлявани. Аз бих ги разглеждал по този начин, като симптом, а не като субект, който върши някакви неща.
Това обаче, което се случи в рамките на протестите, е, че се създадоха мостове за комуникация и взаимодействие между хора с различни политически виждания. Това ми се струва особено важно в една ситуация на традиционна политическа поляризация.
Как оценявате поведението на президента през изминалата година?
- Може би в една нормална политическа среда поведението на президента би било неприемливо. Идеята, че той следва да олицетворява единството на нацията, предполага, първо, наличие на ефективно разделение на властите, в които той да играе ролята на балансьор, и второ, някакво поносимо равнище на легитимност на политическите институции. Тези условия липсват и затова няма как президентът да изпълнява конституционните си функции.
Какво ви изненада през 2020 (в политическата среда)?
- Вече отбелязах хроничната анемия на политическите ни система. Всичко, което се случва, е функция на тази анемия. И ако нещо ме изненадва, то това е упоритият отказ на политическия ни естаблишмънт да си даде сметка за дълбочината на тази криза. И да се опита да промени нещо в поведението си.
Тук не става въпрос за внезапни пориви на алтруизъм и саможертва, а за чувство на самосъхранение. За разбирането, че ако искат да запазят властови позиции, трябва нещо да се промени.
Коя е думата на 2020 според вас?
- Пандемия.
Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?
- Ефектите зависят от начините, по които осмисляме това, което се случва. И тук имаме борба на интерпретации, която все още не е свършила. В този смисъл ми се струва рано да говорим за каквито и да е ефекти - както позитивни, така и негативни.
Как оценявате състоянието на гражданското общество?
- 2020 беше година на осезаемо раздвижване - това е безспорно. Раздвижване, което ми се струва позитивно от гледна точка на създаването на терен за комуникация между различни елементи на гражданското общество.