Пушките висят на стената, останалото е въпрос на време
Край брега на ледената Тунджа, разлюляна от йордановденското хоро, побелял мъж, предрешен като хайдутин, дава интервю по телевизията. "А ако здравните власти решат да глобят някой от хората, които са вътре", пита репортерката. Въпросът й е за стотината мъже, скупчени във водата без маски, навръх ограничителните мерки заради епидемията от коронавирус.
"И за здравните власти имаме нещо, да дойдат! - отговаря беловласият и погалва писаната си кремъклийка. - Да си стоят настрана, когато има събитие от такъв характер!"
В тазгодишното си издание мъжкото хоро в Калофер се превърна в подигравателно пренебрежение към институциите, усилията на държавата да защити гражданите от собствената им глупост и към полицията, повикана на място, уж за да направи същото. Случи се и по-лошото -
безотговорността се оказа похвалена, дори насърчена
"Лично не се притеснявам от глоби, каза по повод на хорото без маски кметът на Калофер Румен Стоянов. Всички казват: Ще съберем пари да ги платим. Аз се притеснявам от друго - да няма последствия след това действие."
В трите изречения на този управленски нонсенс има тежък конфликт. Посред усилията за обуздаване на втората вълна от коронавирус в страната няма как да се надяваш песен с цяло гърло "уста в уста" и хоро рамо до рамо в град като Калофер с население под 3 хил. души да се разминат без последици. За притеснение си е. Но още по-безумно е да насърчиш съгражданите си да събират пари, за да платят глобата ти за това, че не можеш или просто не искаш да ги вкарваш в правия път, когато това е очевидно наложително.
Точно тази безотговорност превръща
преборването на държавата в самохвален бабаитлък
и вади в авангарда му мъже с кремъклийки. В този сценарий пушка не гръмна. Но в дните след Нова годна гръмнаха други като сигнал, че други мъже са напът да "вземат нещата в свои ръце", заради неспособността на държавата да налага правила и да ги отстоява.
В Ловеч още в новогодишната нощ жена беше простреляна на съседско хоро пред блока, в който живее. Изстрелът беше произведен с незаконно притежавана въздушна пушка, преправена на огнестрелно оръжие 22-ри калибър. В един от разговорите с разследващите 46-годишният стрелец, който нямал ясен спомен за случилото се, разказал, че е стрелял от терасата си по тонколоната, която озвучавала хорото. Дразнел го шумът.
При подобен инцидент в Шумен на 4 януари жена беше ранена с въздушен пистолет. Мъж на 39 години стрелял с него от балкона на апартамента си, но не видял, че тя минава по отсрещния тротоар. Пистолетът не подлежал на регистрация, макар че от изстрела с него жената е можела да пострада много по-тежко. Според репортаж на Би Ти Ви по непотвърдена официално информация мишена вероятно е било куче в съседен двор, което вдигало шум.
Последната от серията стрелби е от миналия петък. Тогава в заведение на столичния бул. "Симеоновско шосе", което би трябвало да е затворено заради противоепидемичните мерки, мъж стреля няколко пъти с боен пистолет във въздуха, за да сложи ред в скандал между две компании.
Липсата на връзка между тези три криминални случая и човекът с кремъклийката в Калофер е само привидна. Всички те са компоненти на една и съща запалителна смес. В нея са насипани и лични комплекси, и усещане за гражданска безотговорност, и самозащитни инстинкти, и липса на доверие, че държавата може да наложи правила и да ги отстоява.
В спектаклите на заразително враждебната среда, в която сме потънали до шия, пушките отдавна висят на стената. Останалото е само въпрос на време.