Енергетиката през 2021 г. – можем да очакваме неочакваното
"Дневник" публикува преди Нова година обзора на Петко Ковачев в "Зелени закони" за енергийната 2020 г. Днес четете прогнозата му за 2021 г.
Светът като цяло ще продължи да търси изход от Ковид кризата. И ако от медицинска гледна точка се разчита на ваксините и на продължаващите опити за намиране на ефективно лечение, то в икономически и социален план - а оттам и в енергетиката - можем да очакваме неочакваното. Заявените претенции за глобално лидерство на ЕС в областта на нисковъглеродната икономика на основата на "Зеления пакт" ще се сблъскват все по-остро с концепциите за развитие на Китай, Русия и завръщащите се от самоизолацията на Тръмп САЩ.
Потенциалът на новосъздадения пакт за свободна търговия Regional Comprehensive Economic Partnership (RCEP), между Китай, Япония, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия, Индонезия, Виетнам, Лаос, Камбоджа, Мианмар, Малайзия, Тайланд, Филипините, Сингапур и Бруней изглежда огромен както в областта на ВЕИ (включително научно-развойната дейност), така и в разрушаването на природата и извличането на ресурси, заради липсата на адекватни регулации. Като полета на икономическите битки можем да очертаем Западните Балкани, Украйна, Кавказ, Южна Америка, Африка, Тихия океан.
На тези "терени" ще се сблъскват нефтените, газовите и въглищните амбиции с действия за "позеленяването" на енергетиката и "ресурсната колонизация" на страни и региони с желанието за едно по-устойчиво бъдеще. Не бива да забравяме и претенциите на Турция за регионален лидер, особено в светлината на големите газови полета в източното Средиземноморие, където влиза в челен сблъсък с Израел, ЕС, Сирия, Ливан и Русия.
Възможно е глобалният сблъсък да се нагнетява в месеците преди срещата на високо равнище на страните членки на Рамковата конвенция на ООН за климата, предвидена да се проведе в Глазгоу (Шотландия) от 1 до 12 ноември догодина.
През 2021 г. Европейският съюз ще бъде в сложната ситуация да реши няколко вътрешни задачи:
- финализиране и приемане на националните документи за прилагане на многогодишната финансова рамка до 2027 г.;
- приключване на проблема с прилагането изискванията за върховенство на закона при отпускането на финансови средства за страните членки;
- успешен старт на "зеления преход" на основата на цяла "кошница" европейски и национални стратегически документи, изготвени и дискутирани през 2019 и 2020 г.;
- подписване на търговско споразумение с Обединеното кралство;
- "укротяване на опърничавите" Унгария, Полша, донякъде България и Румъния; избягване на конфликти по линията Гърция - Турция и Кипър - Турция; начало на преговори за присъединяване със страни от Западните Балкани; намиране на възможно решение за отношенията с Украйна.
Всички тези задачи имат пряко отношение към развитието на енергийния сектор и изпълнението на междинните климатични цели на ЕС до 2030 г., в едно с гарантирането на мира в Съюза и по неговите граници. Последното има пряка връзка с развитието на транзитната газова инфраструктура за ЕС.
Въпросите за ядрената енергетика и възможностите за финансирането ѝ от публичните програми и фондове на ЕС ще продължи да бъде в центъра на дискусиите и през следващата година, както и финансирането на газови проекти с обществени средства.
И през 2021 г. развитието на енергетиката на България ще продължи да се определя от три сили:
(а) европейските цели и законодателство, свързани със "Зеления пакт" и европейските климатични политики в частност,
(б) геостратегическата роля на Русия и на САЩ на Балканите
(в) съпротивата на масата български политици срещу новите реалности в глобалната енергетика и за запазване на енергийното статукво.
Тази ситуация може да се промени само при смяна на управлението и на неговите основни политики. Заради негласния консенсус между сега представените партии в Народното събрание за максимално дълго опазване на сегашната криминална енергетика, както и заради очакванията за изборните резултати от предстоящите парламентарни избори, можем да прогнозираме, че 2021 г. няма да бъде лесна за енергийния сектор у нас. Под "лесна" разбираме ясна и прогнозируема посока на развитие, а не взимане на лесни решения, каквито вече няма как да се получат.
Ставащият все по-невъзможен парадокс - едновременно да запазим сегашната енергетика и да вземаме пари от ЕС за бъдещата, все пак може да се пропука сериозно и да станем свидетели на сериозни сигнали за необратимо и смислено присъединяване към общоевропейския "Зелен преход", ако се случат няколко неща:
- на първо място рамката на бюджета на ЕС бъде приета без или с минимални промени в областта на климата, енергетиката, енергийната ефективност и справедливия енергиен преход, а Комисията и другите служби на Съюза увеличат натиска за спазване на правилата, включително върховенството на закона;
- администрацията на президента Байдън поеме по-твърд курс спрямо руските енергийни (и стоящите зад тях политически) амбиции на Балканите, но и едновременно с това върне САЩ в Парижкото споразумение за климата;
- следващото българско правителство започне на практика да изпълнява стратегия за излизане от кризата с КОВИД-19, основана на принципите на "зеления и дигиталния преход", като приеме необходимото ново и подобри съществено съществуващото законодателство;
- се появи поне още един сериозен инвестиционен проект във ВЕИ, подобен на този в Хасковско или сериозен инвеститор за проект за съхранение на енергия;
- се засили "натискът отдолу" за инвестиции във ВЕИ технологии за собствени цели.
В практически план това означава да бъдат предприети следните действия от страна на управляващите:
- до края на февруари 2021 г. да се извърши ревизиране и подобряване на Националния план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. като се впишат адекватно препоръките и критиките на ЕК;
- спешно ревизиране и подобряване на Стратегията за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. в съответствие с целите на "Зеления пакт" и препоръките на ЕК;
- приемане на нови закони за енергетиката и за енергията от възобновяеми източници, с които да се изчистят всички пречки пред развитието на "чистата" нисковъглеродна енергетика и да се гарантира развитието на сектора, основано на принципите и целите на "зеления пакт" и съответните европейски регламенти и директиви;
- приемане на нова и адаптиране на съществуващата нормативна база, свързана с горните два закона;
до средата на април 2021 г.: подобряване на проекта за План за възстановяване и устойчивост;
- подобряване на проекта за Споразумението за партньорство до края на февруари и съобразяване на всички оперативни програми с климатичните цели и индикатори;
- създаване на адекватни и амбициозни териториални планове за възстановяване на въглищните региони;
създаване на Националния фонд за декарбонизация с участие на представители на въглищните райони в неговото управление;
- фактическо прекратяване и ликвидация на проекта за АЕЦ "Белене";
- спиране на "Турски поток" и завършване на интерконектора с Гърция;
- анализ на досегашните и преработване на новата национална програма за енергийна ефективност, за да включва цялостното енергийно реновиране на сгради, а не само "лепене на стиропор";
- законово регламентиране на възможностите за самоорганизиране на малките индивидуални производители на енергия в "енергийни кооперативи".
Като цяло 2021 г. ще бъде поредната интересна в енергетиката, но дали ще бъдат защитени националните интереси или ще се получи нещо друго - предстои да видим.