В петък вечер в много кратък интервал една от друга излязоха две не много радващи новини, свързани с развитието на ситуацията с новия коронавирус. Първата - че новият "британски" вариант е вече и в България беше напълно (и от доста време) очаквана. Втората - съобщения от изследователски екипи, сочещи възможна по-висока патогенност на новия вариант, беше по-скоро изненада. Тук ще коментирам идентификацията на новия вариант в България. В по-късна публикация се надявам да мога да кажа и няколко думи за съмненията, свързани с патогенността му.

Допреди десетина дни разрастването и по-високата заразност на новият вариант на коронавируса във Великобритания фигурираха в нашите медии главно като любопитна международна новина и той по-скоро не се разглеждаше като заплаха в България. Горе-долу оттогава при всяка възможност обръщам внимание върху реалността, че бързото разпространение на този по-заразен вариант на вируса във Великобритания директно ни засяга и че вероятността новият вариант да не се намира вече в България е близка до нула.

След изявленията на проф. Балтов за индикации в тази посока и "неуловимият" S сегмент в техните ПСР тестове от изминалата седмица и след дни на непотвърдена информация и очакване онзи ден референтната лаборатория в Националния център по заразни и паразитни белести вече официално оповести идентификацията на новия вариант в България у общо 8 заразени. Надявам се скоро да научим повече подробности, но докато чакаме, могат да се кажат някои неща.

Моето допускане е, че за да открият по-бързо новия вариант, колегите са търсели насочено сред заразени, скоро пристигнали от Обединеното кралство или техни близки. Ако това е така, то тези 8 случая не биха били директно приложими за изводи за разпространението на варианта в общото ни население. В този случай те биха били обаче показателни за инфекциозния "багаж", който пристига с пътниците от Обединеното кралство - нещо, което е напълно очаквано.

Новият вариант бе изолиран за пръв път във Великобритания през втората половина на септември миналата година. Оттогава ни делят точно 4 месеца, през които интензивните транспортни връзки и огромният пътникопоток между България и Великобритания не са търпели значителни ограничения.

На мнение съм, че новият вариант е внесен многократно през този период от октомври досега и в момента най-вероятно подмолно набира честота и преимущество спрямо другите циркулиращи варианти. Този най-вероятен многократен внос на варианта би довел до множество независими разрастващи се вирусни линии, пораждащи разклоняващи се епидемични процеси, а не само на една като старт на епидемията с този вариант. Това предполага по-бързо стартово нарастване на процента от заразени с него.

Поради постепенността на такова навлизане на новия вариант в България процесът ще е плавен и трудно уловим, но неминуемо ще доведе до постепенно нарастване на скоростта и динамиката в епидемичните процеси. Както и преди съм отбелязвал, поради по-лесното му предаване, дадено ниво на противоепидемични мерки, което е работело с досегашните варианти, може да не може адекватно да контролира новия. В случаите, когато има нарастване на броя на заразените, това нарастване може да се случва много по-бързо и стръмно от преди и да изисква по-бързи реакции от страна на институциите, ангажирани с контрола на епидемията у нас.

Това не е единственият нов вариант на коронавируса с неприятни клинични и епидемиологични характеристики. Други два варианта, идентифицирани единият за пръв път в Южна Африка а другият в Бразилия, щатът Амазонас, също се асоциират в различна степен с признаци за ускорено предаване или избягване на някои от антителата срещу стария вирус. Тези нови варианти също вече са установени в много страни по света и пристигането им в България е въпрос на време. Това най-вероятно няма да са последните нови фенотипни варианти на коронавируса, които ще възникнат.

Не след дълго адекватният ни и успешен отговор на промените в тази толкова динамична епидемия може в значителна степен да зависи от ориентацията ни кои точно варианти преобладават у нас, как те конкретно усложняват ситуацията и как техният конкретен генетичен низ си взаимодейства с антителата или ваксините. Държавата ни трябва в експедитивен порядък да инвестира в инфраструктура, кадри и експертиза, насочени към значително разширяване на капацитета за генетично проследяване в реално време на вирусните варианти, които циркулират в страната ни. Това трябва да се осъзнае като нововъзникващ приоритет в новата ситуация.

Великобритания има най-развитата система за генетично типизиране и проследяване на патогени в целия свят. Над 150 хилядите прочетени коронавирусни генома там са толкова, колкото тези във всички останали страни в света, взети заедно. Пионерската работа на Великобритания показа ясно важността на този подход, и все повече страни в света си взимат бележка и предприемат стъпки. Надявам се и ние да влезем в тази група.