Що е либерален глобализъм и по-добро ли е обратното
Слушах по БНР предаването "Политически НЕкоректно" с Петър Волгин. Водещият направи сравнение между Съветския съюз от преди и Съединените щати сега. Или по-точно между съветската комунистическа идеология и "либералния глобализъм" (или "глобалния либерализъм" - не запомних кое точно от двете и не знам има ли разлика). Тезата му беше, че както към края на Студената война всички сме виждали, че съветската комунистическа идеология вече не работи, но комунистите са настоявали на светлото бъдеще, така и днес всички сме били виждали, че либералната идеология вече не работи и - досещайте се какво ще се случи скоро със Съединените щати, както и с либералния глобализъм.
Първо, искам да припомня на анализаторите на комунистическото минало, че още от времето на Комунистическия манифест (1848), и след това през 20-и век, във времето на Ленин, на Сталин, на Хрушчов, на Брежнев - все се очакваше с трепет капитализмът да рухне - поради вътрешните си неразрешими противоречия, или да бъде съборен и погребан от своите "гробокопачи" - пролетариите.
Разбира се през 20-ти век се случи нещо съвсем друго - средната класа в Западните капиталистически държави се разрасна, вместо да се свие, а тоталитарните идеологии (комунистическата и фашистката) през Втората световна и през Студената война бяха победени от либералната демокрация. В допълнение, през втората половина на миналия век пролетариатът почти изчезна в развитите държави като класа - заменен беше първо от машините, а после и от роботите. За сметка на това се разрасна средната класа, която се предвиждаше да изчезне, да обеднее и да се присъедини към пролетариата. (Впрочем Волгин говори за концлагерите от 30-те години, сякаш не е имало такива и през 50-те, а и след това - в България до 1962, сакаш няма политически затворници, като Навални, и политически убийства и днес в Русия.)
По Брежнево време имаше такъв виц за гниещия капитализъм: Каква е разликата между мушмулата и капитализма? Ами и двете, колкото повече гният, толкова по-сладки стават. Сега е по-модно да се говори за нео-либерализъм или глобален либерализъм (или либерален глобализъм), който, също като класическия капитализъм, все повече гниел и щял да рухне всеки момент.
Силата на демокрацията, в борбата й с различните тоталитарни идеологии, е именно в това, че тя постоянно се променя - тя всъщност е една истинска перманентната революция. И затова устоява, когато светът се променя. Демокрацията от средата на 19-и век, когато още имаше робство (и крепостничество, което е друга дума за робство, както космонавт е друга дума за астронавт), онази демокрация от 19-и век не е демокрацията от края на Първата световна, когато жените в САЩ, Германия, Великобритания за първи път добиват право да гласуват. (В България и Франция по-късно, а в Турция на Ататюрк по-рано, отколкото в България).
Това не е и демокрацията от времето на Движението за граждански права и антивоенното движение в САЩ през 60-те. Друга е (и доста застрашена от тотализиране, включително корпоративно) демокрацията днес, когато общественият форум (в страните, в които изобщо има обществен форум) се премести в социалните мрежи. Силата на демокрацията е в това, че тя, за разлика от тоталитарните идеологии, постоянно се променя и обновява. Тя не е някакъв застинал във времето, измислен от някого, идеен проект, а процес. Обществен договор, който постоянно се критикува и променя.
Но като правим генерални заключения за демокрацията, за либералната демокрация, за либерализма и за либералния глобализъм, трябва първо да уточним за какво точно говорим. Колкото по-абстрактен е един термин, толкова повече нужда има той ясно да се дефинира, за да не се спекулира с него.
Има ли "нелиберална демокрация" (по Орбан)? Това според мен е нещо като дървено желязо. Навремето тоталитарната диктатура (в СССР и сателитите му) обявяваше себе си за "народна демокрация" (т.е. "народна власт на народа", понеже демокрация (δημοκρατία) значи власт на народа). Националсоциалистическата работническа партия също се бореше със западния (англосаксонския) либерализъм и капитализъм.
Но ако демокрацията означава власт на мнозинството (печелене на властта на избори за определен период, а не вземане на властта чрез държавен преврат за постоянно), либерална демокрация означава законова демокрация - демокрация, в която всички са равни пред закона и не може мнозинството, спечелило изборите, да установи диктатура над малцинствата или политическите си противници. Затова либералната демокрация се определя и като власт на закона. Ако не е либерална, демокрацията би се превърнала в диктатура или произвол на управляващото мнозинство.
Но когато говорим за демокрация, има и друго разграничение - между директна и представителна демокрация. Чувал съм американци да казват "ние не сме демокрация, а република". Това е тотално термонологично объркване. Някои хора, когато говорят за демокрация, имат предвид само директната демокрация, а представителната наричат "република". (Имаме директна демокрация, когато всички гласуват, на избори или референдум. След това имаме представителна демокрация. Защото могат ли практически всички постоянно да вземат решения за всичко - за медицина, икономика, градоустройство, образование, ядрена физика?)
А републиката от своя страна също може да бъде демократична или тоталитарна. (Както и монархията, впрочем.) Америка (САЩ) е демократична република. Великобритания е демократична монархия. Русия и Китай, а и Турция вече, са недемократични републики. ( Имахме и "народна република")
Още по-голямо терминологично объркване виждаме при употребата на думата "либерален". Понякога това объркване е умишлено, друг път - от неразбиране. Нашите критици на либералната демокрация, умишлено или поради неразбиране, смесват три различни значения на думата "либерален". Либералната демокрация включва и консерватори, и либерали и социалдемократи и всякакви други партии, които спорят и се състезават на избори.
Думата "либерал" обаче се използва и в два съвсем други смисъла, които могат да бъдат напълно противоположни. Има икономически либерализъм, който означава по-малко регулации, по-малко държавна намеса в делата на свободния пазар. В този смисъл нео-консерваторите от Рейгън и Тачър насам са нео-либерали. Има и социален либерализъм, който означава защита на гражданските права на всички, правата на социалните, расовите, класовите и сексуалните малцинства. В този смисъл либералът е ляв, по-близък до социалдемократа и често критикува икономическия либерализъм. Смесването (най-често умишлено) на тези противоположни значения на думата либерал, противопоставянето на "либерализма" изобщо - и в социалния, и в икономическия смисъл - означава противопоставяне на либералната демокрация изобщо.
А обратното на либерална демокрация (защото друга освен "либерална" демокрация не може да има) е тоталитаризъм, диктатура - диктатура на мнозинството над малцинствата, или диктатура на една идеология, или диктатура на една личност.
Като прибавим към борбата с либерализма (и левия, и десния, и социалния и икономическия) и борбата с глобализацията, стигаме до защита на пълното мракобесие.
Глобализацията не е идеология, а факт. (Тя също има два аспекта - има икономическа глобализация, има и информационна глобализация - интернет, социалните мрежи, все по-лесния достъп до информация и свободата на движение на хората или дистанционната работа.) Да се борим с глобализацията е все едно да се борим с времето. Безнадеждно е.
Но, да, можем да мечтаем да дойде време светът да се върне назад - пак да се разпадне на постоянно воюващи помежду си държави и племена, на непреодолими граници и железни завеси. И привържениците на Тръмп, Льо Пен, Путин, привържениците на западния национал-популизъм, както и привържениците на изтичния национал-олигархизъм и деспотизъм, изглежда мечтаят за такова връщане към миналото. Затова и често са в съюз. И у нас е обичайно защитниците на Путин да харесват и Тръмп, но не Обама и Байдън.
Бъдещето на либералната демокрация наистина е застрашено, не само от идеологическите й противници. Застрашено е както от мощта на тоталитарните капиталистически държави като Китай и Русия, в които има държавна диктатура, така и в свободния свят, когато се явява рязка поляризация между бедни и свръхбогати и монополизъм. Изтъняването на средната класа може наистина да доведе до срив на либералната демокрация. Дано това да не стане.
Не по-малко опасна за либералната демокрация е свръхполяризацията и радикализацията в обществото, дължаща се на това, че социалните медии и изобщо виртуалното пространство, създават възможност да живеем в напълно илюзорни и различни, измислени светове.
В класическите медии имаше факти (пред които и боговете мълчат) и различни интерпретации на фактите - по-леви и по-десни, по-либерални и по-консервативни, по-регионални и по-глобални. Сега имаме факти и алтернативни факти. Коментарите, мненията, дори най-крайните, се превърнаха във факти. Но ако не приемаме доказаните факти (като изборна загуба например), ако не се съгласяваме изобщо, че има такива доказани факти, и живеем в различни, алтернативни светове, общуването ни може да бъде само на бойното поле. Сражение на племена с различни култури и богове. И различни вождове. А не на полето на свободния политически дебат, какъвто постоянно има в либералната демокрация.
Не виждам алтернатива на либералната демокрация, освен анархия и разруха или някакъв вид диктатура.