Съветът на Европа в кошара не вкарва
Коментарът е от профила на автора във "Фейсбук". Заглавието е на "Дневник".
Историята с вече почти родения "механизъм за независимо разследване на главния прокурор" показа нагледно за пореден път:
1) Колко изпразнен от реално съдържание е парламентът - законодателният процес нито е предвидим, нито качествен, а фрази като "обществено обсъждане" и "оценка на въздействието" звучат смешно и жалко.
Едни законопроекти просто биват забивани в девета глуха и отлежават с месеци и дори години, други - пуснати по бързата писта, което им гарантира преминаване в два последователни дни през правна комисия и пленарна зала, без никой да може да даде легитимно обяснение защо са с такъв приоритет.
Един законопроект може да бъде коренно променен между първо и второ четене, не че това в конкретния случай го направи особено по-добър (което предвид концепцията, от която се ръководи, е изначално невъзможно така или иначе), но единствен фактът на коренна промяна между двете четения е показателен за самото качество на закондателния процес.
Допълващи картинката на законотворчеството са липсата на упражняване на контрол върху изпълнителната власт (достатъчно е, че парламентът не може да накара премиера дори да дойде за изслушване), както и начинът, по който се попълва (или не се) съставът на този или онзи държавен орган.
Трябва да си дадем реална сметка, че това е тенденция в развитието на парламентаризма у нас, според мен съвсем естествена - не е станало от вчера за днес, никой не е направил преврат или суспендирал конституцията.
2) Международни организации от типа на Съвета на Европа помагат, но в кошара не вкарват.
За да сработи подобен тип сътрудничество, трябва да има базисна добросъвестност и у двете страни. Когато искаш експертни мнения, не трябва да ги ползваш единствено за легитимност на това, което си решил да правиш - и то единствено в частта, която ти отърва. Разбира се, никой не казва, че дадено становище трябва да се препише от-до, но когато нещо не е удачно примерно за нашите условия, защо това е така би трябвало да бъде защитено аргументирано.
Малко по-различна е ситуацията с ЕС - има повече инструменти за контрол, но и той е създаден като доброволна организация на група от държави, които би трябвало да изповядват сходни ценности и да си вярват взаимно. ЕС не може да прати танковете, когато вижда, че някой се отклонява от споделените разбирания на общността за живота, които уж си приел, за да влезеш в нея. И там е разликата с Източния блок, дето уж било едно и също (ЕС=СССР, нали) - нито някой насила ни е вкарал, нито някой насила ни държи.
Иначе за неудачите на конкретното разрешение за разследването на главния прокурор вече се каза толкова много, разбира се безрезултатно. Нищо кой знае какво не беше концептуално променено - и след промените, ако някой примерно подаде сигнал срещу главния прокурор и прокурора, призван да разследва главния прокурор, за престъпление, извършено от тях в съучастие, целият т. нар. механизъм се оказва мъртво роден, връщаме се на изходната точка.
Значимото нещо, което се случи покрай цялата работа, е, че както в продължение на години се говореше, че било немислимо да се въведе съдебен контрол върху отказите от образуване на разследване - така това стана буквално за два дни. Вярно, съдебен контрол, "поръчан от Алиекспрес" - пред Специализирания съд.