Вишеградската група е изправена пред труден избор да се превърне или в застинал паметник, или в модел на регионално сътрудничество в Европа. Така чешкият президент Вацлав Хавел видя бъдещето на този регионален съюз (Чехия, Унгария, Полша и Словакия) преди 10 години.

Известната като V4 група току-що навърши 30 години, но няма много за празнуване. Особено ако се има предвид егоистичният подход на групата към справянето с миграционната криза или заплахата на Унгария и Полша да наложат вето на бджета на ЕС от страх, че ще се наблюдава как спазват принципите на правовата държава.

Влошаващото се състояние на демокрацията се доказва от постепенна финансова и регулаторна маргинализация на независимите медии. Последните примери са Klub Rádió в Унгария, ограничаването на независимостта на съдебната власт в Полша и влошаващото се обществено възприятие за корупцията в Словакия.

Именно в Полша Хавел говори през 1990 г. за уникалната възможност на региона да стане още един стълб на демокрацията и свободата в повторно обединена Европа. Заедно с бащите основатели Йожеф Антал и Лех Валенса той мечтаеше регионът да развие не само силна икономика, но преди всичко демократични и децентрализирани институции и самоуверено гражданско общество. Хавел се надяваше, че с 40-годиншя си опит с комунизма регионът може да играе важна и смела роля в регионът с неговия 40-годишен опит на комунизъм може да изиграе важна и дръзка роля в бъдещето на една непроменяща се Европа.

В източните съседи на ЕС вече се случват важни социални и политически събития. Над шест месеца наблюдаваме смелостта на беларуското гражданско общество, изискващо демократични избори. Репресивният режим на президента Александър Лукашенко вече е арестувал над 30 хил. души и изгражда нови лагери, подходящи за задържане, за да остане на власт. Руснаците, изглежда, губят търпение с подобен режим в страната си. Демократичният свят призовава за освобождаването на Алексей Навални, главния критик на президента Владимир Путин. Ясно е, че опитът за физическо ликвидиране на Навални и настоящото му лишаване от свобода са резултат от постоянните му обвинения в ширеща се корупция и задушаваща бюрокрация в режима на Путин, докато жизненият стандарт на страната все повече се срива.

Докато през август миналата година президентите от V4 отговориха адекватно на протестите в Беларус със съвместно изявление, този път те не успяха да припознаят напрегнатата ситуация в Русия и призива за обща позиция на ЕС. Срещата им (миналата - бел. ред.) седмица на полския полуостров Хел бе посветена единствено на пандемията и възстановяването на националните икономики. Правомощията да се справят с въздействието на пандемията, бичуваща региона, обаче са на националните правителства.

Компетенцията на президентския пост, до голяма степен представителен, се крие в силата на думите. Така съвместното им комюнике пропусна възможността да изпрати послание, че те наистина забелязват събитията в източните съседи на ЕС и че застават на страната на жестоко репресираното руско гражданско общество.

Фактът, че президентите на V4 не са коментирали Русия, е разочарование, но не и изненада. Вишеградската група е по-скоро разделена, отколкото обединена от предизвикателствата, пред които е изправена Европа. Вярно е, че до момента всички държави от V4 са гласували за удължаване на санкциите, наложени на Русия за анексиране на Крим, а техни войски са разположени в Прибалтика като част от мисия на НАТО.

Това обаче не означава, че V4 има единна позиция за Кремъл. Полша традиционно е силно критична, в Чехия президентът Милош Земан е забележително мек към Путин, такава е и Унгария. След президентските и парламентарни избори Словакия отново възприе ценностно, принципно отношение към Москва.

Приемането на общи действия от V4 едва ли може да се очаква на предстоящата среща на върха на ЕС, която вероятно ще обмисли допълнителни санкции срещу Русия. Изграждането на газопровода "Северен поток 2", който много централно и източноевропейци и САЩ настояват да бъде прекратен, също е спорна тема за V4. Завършването му би заобиколило региона и би причинило икономически и геополитически щети. Не става въпрос само за рязкото намаляване на приходите от таксите за транзит на газ до Западна Европа; става дума и за общия "геополитическа рента" за централноевропейския регион, която ще се свие пропорционално на намаляващото значение на сегашните газопроводи.

Единственият гласен критик на изграждането на Северен поток 2 сред страните от V4 обаче е Полша. Словакия е неуверена; Чехия се преструва, че този въпрос не е от значение, докато Унгария поддържа привилегировани отношения с Русия. Това се отнася главно за газовия и атомния енергиен сектор, където гигантът MOL си сътрудничи с "Газпром".

Всичко това като че ли предполага, от една страна, че V4 е постигнал основната си цел - да интегрира страните в евроатлантическите структури. Очевидно е, че тясното регионално сътрудничество е допринесло за успокояване на отношенията между Унгария и Словакия и осъществяването на редица регионални проекти, особено в областта на инфраструктурата, както и в общите полета на културното сътрудничество и това между хората.

В същото време е факт, че с позицията си по отношение на имиграцията и придържането към демократичните стандарти V4 се позиционира като един вид "лошото дете" в средата на Европа.

Независимо от настоящата си репутация страните от V4 не трябва да се отказват от тясно сътрудничество. Те представляват естествена регионална единица с обща история и общо културно и политическо наследство. Тези, които подтикват отделните правителства да се дистанцират от Вишеградската група в полза на сключването на съюзи с "големите играчи" във и извън ЕС, грешат. Това би означавало неразбиране на важността и необходимостта от регионално сътрудничество.

Как можем да призовем страните от Западните Балкани да наберат смелост за ефективно регионално сътрудничество, ако ние самите - като пълноправни членове на евроатлантическия алианс - не успеем да служим за пример? Съседите винаги са били и винаги ще бъдат важни. Регионалната стабилност е стълбът на глобалната стабилност. В крайна сметка правителствата идват и си отиват, но страните и регионите остават.