Забравеният шедьовър: Има ли го изобщо Механизмът за върховенството на правото
В началото на декември 2020 г. германският канцлер Ангела Меркел като председател на Съвета на ЕС успя да уговори Унгария и Полша да оттеглят ветото си върху спасителния фонд и седемгодишния бюджет на ЕС, което заплашваше да сложи кръст на общите политики за възстановяване от COVID кризата и де факто на Европейския съюз.
Въпреки че различни детайли от това споразумение изтекоха, то никога не беше публикувано и най-вероятно дори не съществува на хартия. Това, което влезе в заключенията на Европейския съвет, беше само резултатът - Механизмът влиза в режим на изчакване.
Според станалите известни факти Унгария и Полша са се задължили до края на февруари да сезират Съда на ЕС с искане за тълкуване дали въвеждания с бюджета на ЕС за 2021 - 2027 г. нов Механизъм за върховенството на правото не противоречи на европейските договори. Срещу изчистването на съмненията за законността на механизма ЕС се съгласи да не го прилага до излизането на решението на съда.
Премиерите на Унгария и на Полша Виктор Орбан и Матеуш Моравецки твърдяха, че тъй като механизмът предвижда страните членки да имат последната дума по лишаването на държава от европейско финансиране, това е политическо действие (правителствата са политически органи за управление). В унгарско-полската версия политически органи не могат да дават оценки по въпроси като спазването на законността, които са компетентност на съдебната власт. Двете държави, които от години имат проблеми с Брюксел с върховенството на правото, смятат, че ще станат жертви на отмъстителни партньори, преследващи политически цели.
Орбан и Моравецки не успяха да постигнат търсените от тях промени в регламента за създаването на механизма, но получиха отсрочка, за да проверят верността на тезата си за незаконността на механизма, като докато справедливостта не бъде въздадена. Европейската комисия не прилага регламента, който влезе в сила на 1 януари 2021 г. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен неколкократно заяви, че информация за съблюдаването на правилата ще се събира и анализира.
Унгария и Полша сменят тактиката
Февруари изтече, но няма и помен от иск до Европейския съд. Погълнат от проблемите с ваксинационната кампания, ЕС изглежда напълно забравил за своя шедьовър - Механизмът за върховенството на правото.
Неговата цел е да установи процедура, чрез която нарушения на законността, засягащи финансовите интереси на ЕС, да бъдат санкционирани чрез спиране или отнемане на европейско финансиране.
Засега той изглежда като не особено нужен, тъй като законодателството, свързано с прилагането на новия бюджет и спасителен фонд, още не е окончателно прието, а механизмът няма обратно действие. Вече е сигурно обаче, че дори Унгария и Полша да сезират Съда на ЕС, той няма да е готов с тълкувания преди средата на годината, когато се очаква спасителният фонд и бюджетът да започнат да плащат.
Отделни съобщения в унгарската преса показват, че Будапеща може би ще внесе искането за тълкуване в съда в първата половина на март. При това отделно от Полша, която ще отправи собствено питане по същия въпрос. Според публикациите Будапеща иска да обоснове съмненията си не върху Лисабонския договор, както беше заявено от Орбан и Моравецки в края на 2020 г., а върху решенията на Европейския съвет от юни. Същото заседание, продължило четири денонощия, което постигна сделка за бюджета и спасителния фонд и което поръча създаването на механизма.
На този етап е малко е известно за юридическите аргументи на Будапеща и Варшава, но ще е интересно да се проследи как ще се съчетаят те с декларацията на двете държави след срещата на върха на ЕС, с която те обявиха победа над механизма и над държавите, които настояха за по-строг контрол върху разходването на европейските средства.
Разделянето на двата иска за тълкуване потенциално създава рискове за удължаване на времето за излизането на решенията на Съда на ЕС, особено ако институцията реши да не ги обединява, а ги повери на различни съдии.
Голямото чакане
След като Унгария и Полша подадат исканията за тълкувания, Съдът на ЕС ще има нужда да се запознае с иска, да разговаря със страните, да изслуша евроинституциите, преди да вземе решение. Европейската комисия се е окопала за дълго чакане. Еврокомисарят за правосъдие Дидие Рейндерс наскоро съобщи, че експертите работят върху детайлите за осъществяване на процедурата, но не се ангажира кога "наредбата" за приложението на регламента ще бъде готова.
"Работим върху предложението за разработване на работните методи на механизма и едновременно събираме доказателства", увери Рейндерс през януари.
Дотогава комисията ще се съсредоточи върху изготвянето на втория доклад за състоянието на върховенството на закона в ЕС, който трябва да е готов през юли.
Еврокомисарят подчерта, че комисията има и други средства да следи за законността като процедурата по чл. 7 от Лисабонския договор и наказателните процедури за неприлагане на европейското законодателство и е решена да ги използва, ако се налага.
До края на пролетта се очаква да бъдат назначени и делегираните прокурори към Европейската служба на главния прокурор, което да позволи най-сетне тя да започне работа, след като това не се случи според първоначалните планове, преди края на 2020 г.
Голeмите надежди
"Проблемът никога не е бил, че Еврокомисията не може да действа, а че прилага инструментите си твърде плахо", смята зам.-председателят на групата "Обнови Европа" в Европейския парламент Каталин Чех.
Унгарската евродепутатка е сред поддръжниците на идеята за съставяне на черен списък на получатели на европейско финансиране, за които има издадени осъдителни присъди за злоупотреба с европейски средства. Но тази инициатива тепърва търси подкрепа в Брюксел .
Европейският парламент, който не е страна по сделката за механизма, изглежда най-активен в опитите да държи извън забвение новия инструмент за контрол върху финансирането. Евродепутатите приеха резолюция през декември, в която казват, че "регламентът (за механизма - б.а.) трябва да се прилага за всички ангажименти и плащания от 1 януари 2021 г.".
В позицията на Европарламента се казва, че "ако държава членка поиска отмяна на регламента или на части от него, парламентът ще защити валидността му пред съда и очаква комисията да се намеси в подкрепа на позицията на парламента".
След подаването на иск за тълкуване Европарламентът ще поиска съдът да действа по ускорена процедура.
Европарламентът предупреждава, че ще използва клаузата от Лисабонския договор, която позволява да се заведе иск срещу Европейската комисия за бездействие.
Запитана колко ще продължи търпението на институцията, Каталин Чех казва, че председателят на комисията Урсула фон дер Лайен сама си е поставила срок от 6 месеца в пленарната зала, обещавайки новата процедура да е работеща до 6 месеца.
"Дали механизмът ще промени нещата, или ще е поредното законодателство, което събира прах, ще зависи от това дали Европейската комисия е готова да действа. Защото, ако нещата продължат да си текат както и досега - в съвета да се правят сделки на закрито и да се мълчи за проблемите с измамите, корупцията и отстъплението от демокрацията, съществуването на ЕС ще бъде изложено на риск", казва Чех.
За да се случат едното или другото, Унгария и Полша трябва да изпълнят своята част от "германския компромис".
Коментарът е от личния блог на автора