Какво може да предизвика война между САЩ и Китай
Анализът е препубликуван от Project Syndicate.
Когато китайският външен министър Уанг Йи наскоро призова за възстановяване на двустранните отношения със САЩ, говорител на Белия дом отвърна, че САЩ виждат отношенията като остра конкуренция, която изисква позиция на силата. Ясно е, че администрацията на президента Джо Байдън не променя особено политиката на Тръмп.
Някои анализатори, цитиращи Тукидид, който смятал, че Пелопонеската война е заради страха на Спарта от въздигащата се Атина, смятат, че отношенията между САЩ и Китай навлизат в период на конфликт, който изправя утвърден хегемон срещу все по-мощен претендент.
Не съм толкова песимистично настроен.
Според мен икономическата и екологичната взаимозависимост намалява вероятността от истинска студена война - да не говорим за гореща война - защото и двете страни имат стимул да си сътрудничат в редица области. В същото време грешките винаги са възможни и някои виждат опасност пропадане в конфликт, подобно на лунатици, крачещи към катастрофа, както се случи при Първата световна война.
Историята изобилства от случаи на погрешно възприятие за това как се променя балансът на силите.
Например, когато президентът Ричард Никсън посещава Китай през 1972 г., той иска да балансира това, което смята за нарастваща съветска заплаха срещу една западаща Америка. Но това, което Никсън тълкува като упадък, всъщност е връщането към нормалното спрямо изкуствено завишения дял на Америка в глобалното производство след Втората световна война.
Никсън прокламира многополярност, но само две десетилетия по-късно последваха краят на Съветския съюз и еднополюсният момент за Америка. Днес някои китайски анализатори подценяват устойчивостта на Америка и прогнозират китайското господство, но и това може да се окаже опасна грешка.
За американците е еднакво опасно да преувеличават или подценяват китайската мощ, а в САЩ има групи с икономически и политически интереси да правят и двете. Измерена в долари, китайската икономика е около две трети от размера на американската икономика, но много икономисти очакват Китай да надмине САЩ някъде през 30-те години на XXI век, в зависимост от това какво се прогнозира за китайските и американските темпове на растеж.
Ще признаят ли американските лидери тази промяна по начин, който позволява конструктивни отношения, или ще се поддадат на страха? Дали китайските лидери ще поемат повече рискове, или китайците и американците ще се научат да си сътрудничат в производството на глобални обществени блага при променящо се разпределение на властта и силата?
Спомнете си, че Тукидид отдава войната, която разкъсала древногръцкия свят, на две причини: възхода на нова сила и страха, който това предизвиква у установената сила. Втората причина е също толкова важна, колкото и първата. САЩ и Китай трябва да избягват преувеличени страхове, които могат да предизвикат нова студена или гореща война.
Дори Китай да надмине САЩ и да се превърне в най-голямата икономика в света, националният доход не е единствената мярка за геополитическа мощ. Китай се нарежда значително след САЩ по мека сила, а американските военни разходи са почти четири пъти повече от тези на Китай. Докато китайските военни способности се увеличават през последните години, анализаторите, които внимателно разглеждат военния баланс, стигат до извода, че Китай няма да може да изключи САЩ от западната част на Тихия океан, да речем.
От друга страна, САЩ някога са били най-голямата търговска икономика в света и са най-големият й кредитор. Днес близо 100 държави смятат Китай за най-големия си търговски партньор в сравнение с 57 за САЩ. Китай планира да отпусне над 1 трилион долара за инфраструктурни проекти със своята инициатива "Пояс и път" през следващото десетилетие, докато САЩ са намалили помощта си. Китай ще трупа икономическа мощ от огромния размер на своя пазар, както и от чуждестранните инвестиции и помощи за развитие. Общата мощ на Китай спрямо САЩ вероятно ще се увеличи.
Въпреки това е трудно да се прецени балансът на силите. САЩ ще запазят някои дългосрочни енергийни предимства, които контрастират с областите на китайска уязвимост.
Едното от тези предимства е географията. САЩ са заобиколени от океани и съседи, които вероятно ще останат приятелски настроени. Китай има граници с 14 държави, а териториалните спорове с Индия, Япония и Виетнам поставят ограничения върху неговата твърда и мека сила.
Енергетиката е друга област, в която Америка има предимство. Преди десетилетие САЩ бяха зависими от внесената енергия, но шистовата революция превърна Северна Америка от вносител на енергия в износител. В същото време Китай стана по-зависим от вноса на енергия от Близкия изток, който трябва да транспортира по морски пътища, които подчертават проблематичните му отношения с Индия.
САЩ също имат демографски предимства. Това е единствената голяма развита държава, която се очаква да задържи глобалното си класиране (трета) по брой на населението. Въпреки че темпът на нарастване на населението на САЩ се забави през последните години, той няма да се превърне в отрицателен, както в Русия, Европа и Япония. Междувременно Китай основателно се страхува "да остарее, преди да забогатее". Индия скоро ще го изпревари като най-гъсто населената страна и нейната работна сила достигна своя връх през 2015 г.
Америка също остава начело в ключовите технологии (био-, нано-, информационни), които са от основно значение за икономическия растеж на XXI век. Китай инвестира сериозно в научноизследователска и развойна дейност и се конкурира добре в някои области. Но 15 от топ 20 на изследователските университети в света са в САЩ; никой не е в Китай.
Тези, които провъзгласяват раждането Pax Sinica и обявяват американския упадък, не успяват да отчетат пълния набор от властови ресурси. Американската надменност винаги носи опасност, но също така и преувеличеният страх, който може да предизвика свръхреакция. Също толкова опасен е нарастващият китайски национализъм, който, съчетан с увереност в американския упадък, кара Китай да поема по-големи рискове.
И двете страни трябва да внимават за грешни сметки. В крайна сметка най-често най-големият риск, пред който сме изправени, е собствената ни способност да сбъркаме.