Всеки човек, загрижен за здравето си и имащ социално отговорно поведение, трябва да вземе всички предпазни мерки за себе си и околните. Затова трябва да се изготви изцяло нова нормативна уредба, налагаща известен "мек" натиск за убеждаване на хората да се ваксинират.

Има опасност обаче, при непремерени действия, да се стигна до известна дискриминация.

В новите реалности няма единен протокол за действие, на ниво цяла Европа и държавите поотделно, защото ситуацията в момента е съвършено нова и без аналог.

ЕС не би могъл да наложи ваксинационни паспорти, но може да издаде препоръки с определени данни за такъв документ. Държавите членки са тези, които ще решат дали да въвеждат такива паспорти. Умната политика е тези мерки да се прилагат гъвкаво, временно и в определени, силно засегнати области. Там, където се налага, да го има, но когато опасността отпадне, да се оттеглят и тези изисквания.

Не бива да отнемаме на хората нито правото на труд, нито на свободно придвижване! Казусът безспорно е сложен.

Решенията в ЕС се вземат бавно, но прилагането му в крайна сметка дава позитивни ефекти. Затова добрата българска политика би била и ние да спазваме такива европейски регламенти, когато те се въведат.

Понеже ваксините не са задължителни, и работодателите не би трябвало да изискват задължителна имунизация на своите служители.

Все пак фирмите биха могли да въведат свои политики, даващи известни "периферни" предимства на ваксинираните, като това вече е грижа за добрата професионална мотивация. Също може да се ползват и някои битови мерки за стимулиране на работници и служители към доброволна имунизация.

Иска се гъвкавост и "мека" политика. Не може за кратко време да се създаде перфектен универсален протокол, който да обхваща всички случаи. Ще има казуистика и всеки отделен случай в момента трябва да се разглежда конкретно.

За щастие, не живеем в тоталитарна държава, където с една безцеремонна заповед да се въведат безпрекословни регулации.