На местната власт ѝ липсват ресурси и капацитет

На местната власт ѝ липсват ресурси и капацитет

Общинските харчове се определят до голяма степен от централното правителство.
Общинските харчове се определят до голяма степен от централното правителство.
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна иономика (ИПИ).
Препоръките на международните организации към България по-често се съсредоточават върху проблемите на национално ниво - от корупцията през съдебната система до качеството на законотворчеството. Новопубликуван анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) вместо това се фокусира върху особеностите на местната власт, предизвикателствата пред децентрализацията и растящото неравенство между отделните райони на страната и столицата.
На първо място анализът установява, че България е постигнала значителен прогрес в социално-икономическото си развитие в трите десетилетия след краха на социалистическия режим. Това, очаквано, идва и с трансформация на свърхцентрализираните институции към система на управление и вземане на решения на много равнища. Въпреки това анализаторите на ОИСР отбелязват също, че въпреки скъсяването на дистанцията с икономическото развитие на ЕС, страната остава на опашката и среща значителни проблеми както с подоходното неравенство, така и с бедността.
Сред притеснителните тенденции, очертани в доклада е и задълбочаването на социално-икономическите различия както между отделните региони на страната, така и спрямо централноевропейското равнище след влизането на страната в ЕС, въпреки големите инвестиции в регионално развитие, финансирани от кохезионните фондове.
Анализът описва казуса на България като "остров на просперитет", в който има малка добре развита територия и изостанала периферия - големите разлики в развитието са между столицата и останалите райони, като това важи дори за целия Югозападен район за планиране, който съсредоточава почти ½ от националния БВП, с тенденция делът му да се увеличава; същото важи и за София (столица). Авторите отбелязват развитието на Пловдив, Варна и Бургас като алтернативни икономически центрове и балансьори на столицата, но отвъд тях останалата част от страната остава назад в развитието си.
Като цяло, според доклада регионалното развитие се увенчало със "смесен успех". Според авторите страната е положила усилия за създаване на по-интегриран подход към регионалната политика, но те са били възпрепятствани от една страна от икономическите проблеми, породени от кризата след 2008 г., а от друга - от все по-задълбочаващите се социални и демографски проблеми на редица региони. Като проблем се изтъква и централизирания ("отгоре-надолу") подход към разработването на регионални политики, който често изключва местната власт от процеса.
Анализът поставя акцент върху обстоятелството, че въпреки няколкото програми и стратегии за децентрализация, България остава силно централизирана. Общините - посочени като единственото равнище на реална децентрализация - реализират едва 20% от публичните разходи (или 7% от БВП на страната), на фона на 34% средно за ЕС (15% от БВП). Фискалната децентрализация се посочва като най-слабото звено на общия процес на децентрализация, въпреки че се наблюдават дефицити и в политическата и административна децентрализация.
Като основно предизвикателство пред местната власт се посочват ниската фискална автономия и ограничените бюджети на общините, които ги възпират да предоставят качествени услуги, да правят инвестиции и да насочват развитието си, особено предвид че общинските харчове се определят до голяма степен от централното правителство. Анализът вижда проблеми и в административния капацитет и демократичния процес на местното ниво.
В най-общ план, авторите на анализа на ОИСР препоръчват няколко стъпки за постигане на реална децентрализация, по-добро регионално развитие и подобряване на дейността на местната власт:
- Преминаване към движен от местното ниво и интегриран подход за регионална политика. Според анализа регионалните политики следва да вземат предвид особеностите на различните райони на страната, и да поставят в центъра на процеса на вземане на решения местната власт. Акцент се поставя и върху качеството на процеса на вземане на решения, прозрачността и координацията между различните местни власти.
- Подобряване на общинската децентрализация: повече капацитет и ресурси и по-добро общинско управление. Авторите посочват, че е необходимо реформиране на настоящите поставени цели за общинска децентрализация и мерките за постигането им. От значение са и подобряването на механизмите на координация между различните равнища на управление, по-ефективната административна децентрализация, както и реалната фискална децентрализация и повишаването на фискалната отговорност на местната власт.
- Реформиране на местната власт с цел повишаване на капацитета и постигане на регионалните цели. Докладът посочва, че е необходимо изясняване на ролите на различните равнища на местна власт. Според авторите областите следва да оперират като деконцентрирани териториални администрации, чиято роля е вертикалната и хоризонтална интеграция и контрол над общините, но не и пряко да се занимават с регионално развитие.
Голяма част от изводите на анализа на ОИСР съвпадат и с тези, направени от ИПИ в рамките на дългогодишната работа на института в областта на местната власт и регионалното развитие. Повече за предложенията на ИПИ за реална децентрализация можете да прочетете на специализирания сайт за фискална децентрализация dvenasto.bg.

Част от екипа на Института за пазарна икономика (ИПИ) от 2017 г. Преди това е работил като репортер в „Икономедия“ с фокус върху международните икономически отношения, особено в Източна Европа. Бил е автор в сайтовете „Инфограф“ и ЕКИП. В рамките на ИПИ работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.