Критиката към хората във властта може да е провокативна и нелицеприятна
Следователят Бойко Атанасов е накърнил репутацията на прокурора Иван Гешев, сега ръководител на прокуратурата, и правилно е бил наказан със забележка. Това решение взе Върховният административен съд (ВАС) с 3 на два гласа. Става дума за казус от септември 2017 г., когато в тв интервю Атанасов коментира делото КТБ, по което наблюдаващ прокурор е Гешев, тогава ръководител на спецпрокуратурата. Като подчертава, че го познава, защото са работили заедно, следователят обяснява, че голяма част от делата на колегата му са приключвали със споразумение и че е имало "пазарлъци" с престъпни групи. Гешев подава сигнал до етичната комисия на Висшия съдебен съвет и Атанасов е наказан от тогавашния ръководител на Софийска градска прокуратура Емилия Русинова. Следователят обжалва.
Публикуваме особеното мнение на съдиите по казуса заради фундаменталното му значение за демокрацията.
Не споделяме изводите на мнозинството от състава по следните съображения:
Считаме, че решението е постановено в нарушение на материалния закон.
Неправилно и в нарушение на материалния закон е прието от тричленния състав на шесто отделение, че оспореното пред него решение по т. 3, т. 3.1 и т. 3.2 от протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13.02.2019 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е потвърдено наложеното със заповед № 3865/12.11.2018 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка" е законосъобразен административен акт.
На първо място, участието и изказването на Б. А. в предаването "Честно казано" с водещ Люба Кулезич, излъчено на 19.09.2017 г. по телевизионния канал "Би Ай Ти" безспорно е израз и упражняване на правото му по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България да изразява мнение и да го разпространява чрез слово-писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, и това е основно, конституционно право.
Значението на това право за едно демократично общество е подчертано първо в инцидентното му тълкуване в Решение № 15 от 28.09.1993 на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 17/93г. В него е посочено, че значението на правото на личността свободно да изразява мнение е фундаментално за установения конституционен ред. За личността правото й да изразява своето мнение и да го разпространява чрез слово-писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин (чл. 39, ал. 1 от КРБ) изглежда иманентно на нейната същност и за възможностите й да се реализира в социалната реалност.
Задължителното тълкуване на разпоредбите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на РБ е дадено в Решение № 7 от 04.VІ.1996г. по конст. дело № 1/96г. То е направено с цел изясняване съдържанието:
а) на правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява;
б) на правото да се търси, получава и разпространява информация;
в) определяне смисъла на предвидените в конституционните текстове ограничения на тези права;
В Решението е посочено, че водещ сред цитираните норми е текстът на чл. 39, ал. 1 от КРБ, който е и в най-голяма степен близък на израза на чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) - "право на свобода на изразяване на мнение". Това обстоятелство според Конституционния съд дава възможност тълкуването на текста да се извърши в контекста на международноправните актове.
Като прави анализ на ключови решения на Европейския съд за правата на човека, Конституционният съд обобщава: "В синтезирана форма основните положения, развити от ЕСПЧ в това отношение, могат да бъдат представени така:
Свободата на словото представлява един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, и е едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. Тя важи не само за "информация" или "идеи", които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно "демократично общество" не би могло да се нарече такова.
Както е посочено по-горе в изложението, с Решение № 7/1996г. на КС на РБ е дадено задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от КРБ, което включва и определянето на смисъла на предвидените в конституционните текстове ограничения на тези права.
Ограничаването на тези права е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията, като не се допуска ограничаването им със закон на други, извън посочените в нея основания.
След тълкуване на разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Конституцията по отношение на отделните основания за ограничаване, Конституционният съд изтъква следното: "Накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено."
При наличие на конкуриращи интереси е задължително да се изследва въпросът за баланса на интересите, както и дали намесата в правото на свободно изразяване чрез санкционирането му е необходима в едно демократично общество.
В обсъжданото конституционно решение е отбелязано, че в юриспруденцията на ЕСПЧ правото свободно да се изразява мнение пряко се свързва с участието в демократичния процес.
Европейският съд приема в редица свои решения - "Йорданова и Тошев срещу България", "Божков срещу България", "Пеев срещу България", "Бладет Тромсо и Стесаас срещу Норвегия", "Тома срещу Люксембург", "Кържев срещу България" и др. последователно и неотклонно, че защитата на правото на чест, достойнство и добро име е универсално приложима и се разпростира и върху политици, държавни служители и други длъжностни лица, като подчертава че "в самата сърцевина на концепцията за едно демократично общество границите на допустимата критика са по-широки, когато същата е насочена към публична фигура."
Следователно държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частните лица. Критиката в тези случаи може да включва "провокативни и нелицеприятни мнения", ако те касаят значима тема на обществения дебат.
В разглеждания казус изказването на А. може да бъде определено като застъпване на позиция на критичност към действията на прокурор Гешев по конкретни дела, което е оценено като незаконосъобразно от дисциплинарнонаказващия орган, но считаме, че изказването не надхвърля допустимите по-широки граници на критика към публичните личности. Поради това намираме, че изказването не влиза в противоречие с изискванията на Етичния кодекс за поведение на българските магистрати, по -конкретно с текста на т.4.3 от Кодекса.
В контекста на изложеното относно конституционно закрепеното право на изразяване на мнение е и даденото задължително тълкуване на комуникационните права с цел изясняване на съдържанието им в Решение № 7/1996г. на КС на РБ, както и последователно поддържаното в съдебната практика на ЕСПЧ, че когато изказването е насочено срещу публична личност, тя може да търпи приемлива критика в по-широки граници. С оглед цялостното изказване на следовател А. по тази тема в предаването "Честно казано" с водещ Люба Кулезич, считаме, че употребените изрази от А. показват критичното му отношение по засегнатите въпроси, но нямат за цел отправяне на лични нападки и уронване на престижа на съдебната власт. Поради това неправилно поведението му е оценено като противоречащо на утвърдените разбирания за благоприличие и компрометиращо магистратската професия пред обществото.
В този смисъл е изложението и в представената по административната преписка справка № 9881/2017г. по преписка № 9881/2017 г. по описа на отдел 06 "Административен", направление "Инспекторат" при Върховната касационна прокуратура. Преписката е образувана по повод сигнал от Иван Гешев-административен ръководител на Специализираната прокуратура, адресиран до Комисията по професионална етика към прокурорската колегия на ВСС и до Главния прокурор. В него се иска Комисията да реализира правомощията си по прилагане на КЕПБМ по отношение на Б. А.-следовател в Следствен отдел към СГП по повод негови изказвания в предаването "Честно казано" с водещ Люба Кулезич, излъчено по телевизионния канал "Би Ай Ти". След проверката в справката е посочено, че изказването на А. засяга конкретно две дела -ДП 23СП/2009 г. по описа на ОСлО-СГП, пр. пр. 4-4142/2009 г. по описа на СГП и ДП 12/2011 г. по описа на ОСлО-СГП, пр. пр. 69/2011 г. на СГП.
По отношение на ДП 12/2011г. по описа на ОСлО-СГП, пр. пр. 69/2011 г. на СГП е установено, че делото е внесено в СГС със сключено споразумение по чл. 381 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), което не е одобрено от съда, тъй като не са възстановени нанесените в особено големи размери (1 969 000 лв.) имуществени вреди на фиска, и е в нарушение на разпоредбата на чл. 382, ал. 7, която гласи - Съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала.
В правната оценка на установените факти и обстоятелства проверяващият прокурор анализира подробно правото на свобода на изразяване на мнение през призмата на конституционно закрепените комуникационни права и на съдебната практика на ЕСПЧ, като изразява категоричното становище, че с изказването си, касаещо прокурор Гешев, следовател А. не допуска дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ и не са налице предпоставките за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
Справката, като част от административната преписка не е обсъдена, нито оценена от дисциплинарнонаказващия орган в оспореното решение на ВСС, както и от административния ръководител на Софийска градска прокуратура при произнасяне на заповед № 3865/12.11.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на Б. А., което е в нарушение на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и е от категорията на съществените, тъй като ако бяха взети предвид всички събрани по административната преписка доказателства и бяха обсъдени в акта, биха повлияли върху съдържанието на решението на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) и би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
По изложените съображения намираме, че решение по т. 3, т. 3.1 и т. 3.2 от протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13.02.2019 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е потвърдено наложеното със заповед № 3865/12.11.2018 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка" е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
Като разсъждава в обратна насока и отхвърля жалбата срещу решението на ВСС, Прокурорска колегия, тричленният състав на ВАС постановява неправилен, в нарушение на материалния закон, съдебен акт.