Как се води политически дебат с лъжец
Имате политически опонент, който ръси откровени лъжи. И по много. Това не е ситуация само преди парламентарните избори в България, а вече е явление и в чужбина и то не от вчера. Няма универсален отговор как се спори с лъжците в политиката, но - както и в живота - първата крачка е разпознаването им. Има и тактики за борба с тях дори когато те не се явяват на пряк спор с противника.
За това има множество съвети, търсени предимно от хора в бизнеса, опитващи се изпреварващо да разберат, че имат работа с мошеник. Тези съвети винаги започват с разчитане езика на тялото, но доста от тях са се превърнала в митове без реална ефективност. Като например тези, че лъжците по-често си докосват носа по време на разговор или избягват да те гледат в очите.
Ралността е, че няма типичен модел на поведение, няма "Пинокио ефект", който е достатъчно само да откриеш навреме, казва Джо Наваро, бивш служител на ФБР, който в средата на миналото десетилетие стана популярен с книгата си, цитираща тактики за наблюдение и разпити на спецслужбите. Според него причините човек да изглежда притеснен или стресиран далеч невинаги са свързани с това, че той лъже, а важно е да се следи при кои въпроси той се чувства дискомфортно и да се разбере защо е така.
В политиката именно това е ключовият момент - да откриш въпросите, които изкарват опонента-лъжец от зоната му на комфорт.
Това се разпознава по:
- ако на тях стиснат или започнат да прехапват устни, това е първи сигнал, че сте близо до целта
- друг знак е дълбоко издишване или вдишване, когато чуе въпроса
- докосване на шията (мъжете го прикриват като си оправят възела на вратовръзката)
- промяна в посоката на тялото, въртене на стола, кръстосване на краката (продължават да гледат в очите, но подсъзнателно спускат бариера пред тялото си)
- докосване на очите (това е толкова интуитивен жест, че е наблюдаван дори при незрящи хора след задаване на неудобен за тях въпрос).
Начинът на говорене също е важен и разпознаването на това, че опонентът е хванат в крачка започва от създаването в началото на спокойна атмосфера и въпроси, на които той се чувства уверен, казва Наваро. Това е базата, върху която би се откроило забързано говорене, преминаването към по-висок тон, започването на грешки в говорнето, по-честата поява на "ммм", "ъъъ" и покашляне и т.н.
За политиците е важно да наблегнат на основните си послания към избирателите. Но това трябва да става така, че да не се държат като лъжците. А те според бившия служител на ФБР повтарят лъжите си по-често от обикновените хора, защото искат да накарат другите да им повярват, опитват се да ги убедят. Ако следите как го правят, ще забележите, че често те започват твърдението си неубедително и не знаят как да го приключат, така че и в края има някакъв куп общи приказки.
- Има начини на задаване на въпроси-капани, които да накарат лъжеца да се издаде, но важното за опонента, който го е разкрил, е никога да не се издава веднага какво е забелязал.
Добрата тактика е да се задълбае в детайлите, да се повдигат по-конкретни въпроси, докато другата страна затъне съвсем в лъжи. Образно казано, представете си, че зъболекар ви казва, че поставя страхотни протези, които ще ви решат проблема и ще ви спестят куп пари, само че като поразпитате, се оказва, че поставянето им изисква скъпа и не здравно не съвсем оправдана процедура, а продуктът трае само няколко години и ще трябва да се ремонтира или подмени.
Ричард Фридман даде още по-конкретен пример за подхода към лъжците в политиката покрай дебатите между Джо Байдън и Доналд Тръмп миналата година. В коментар за "Ню Йорк таймс" психиатърът добави и факта, че президентът не само произвежда неистини всеки ден, но и постоянно не играе по правилата.
- "Не си губете времето да проверявате фактите в твърденията на Тръмп", посъветва той. "Ако опитвате да опровергавате всяка негова лъжа или изкривяване на фактите, ще изгубите контрол над дебата. А като се опитвате да го поправяте, по парадоксален начин само подсилвате дезинформацията, идваща от него, вместо да я отслабите."
Всъщност има достатъчно изследвания, показващи точно това - че твърде често усилията да се коригира фалшиво твърдение могат да се превърнат в затвърждаването му. Но има начини как при дебат да се избегне изпадането в защитна позиция и в същото време да се покаже на аудиторията, че опонентът просто лъже.
Първото средство е може би най-ефективно - да направиш опонента за смях и да изглежда нелепо. За едното се иска предварително да се намери подходяща шега и бърза реакция да я пуснеш в правилния момент. За другото Ричард Фридман дава следния пример:
"Представете си, че в дебата се стига до такъв сериозен въпрос като пандемията и икономическта криза, а Тръмп казва, че е свършил страхотна работа. В отговор би трябвало Байдън просто да се усмихне да каже през смях нещо от типа на: "В коя страна живеете? В Южна Корея? Фиджи? Защото определено не сте в САЩ, освен да играете голф. Защото в Америка живеят 4% от населението на света, но тук са 21% от всички смъртни случаи от коронавирса, а по-висока безработица не е имало от времената на Голямата депресия. Май живеете на съвсем друга планета!"
Подобен ход би накарал Тръмп да изглежда смешен и нелеп, а вероятно и ще го раздразни, особено защото той не обича да ми су присмиват - спомнете си, че той така и не отиде на Вечерята на кореспондентите в Белия дом, на която държавният глава обикновено става обект на доста солени шеги, казва авторът.
Фридман даде още един пример, този път с твърденията на Тръмп за това, че по негово време расистите преминали към насилие в отговор на това, че Америка е превзета от бандити. Според него добрата реакция на Байдън би изглеждала така:
"Това е като в тъп виц, в който подпалвач отива на мястото на пожара и започва да се представя за пожарникар. Човекът, който нарича себе си "стабилен гений", изглежда е забравил, че през цялото това време на насилие той беше президент и че е главният подстрекател на такава расистка ретиорика. Най-големият хулиган в страната си мисли, че може да ви измами, като се преструва на шериф."
За да се разбере защо хуморът може да бъде ефективен срещу такъв опонент, първа трябва да се знае защо той лъже. Хората не казват истината основно по две причини, продължава Фридман, и Тръмп попада и в двете.
Първата е, че това е начинът подобни хора да се самовъзвеличават и да изтъкват, че те единствени могат да оправят работата. Зад подобно поведение обикновено се крие крехко самочувствие и често лъжите на такива хора са грандомански и зрелищни, но и безвредни. Вторият тип лъжи целят да измамят другите в преследването на конкретна цел.
"От записите на интервютата на Боб Уудуърд, например, научихме, че президентът е знаел още през февруари, че коронавирусът е смъртоносен и се предава по въздуха, но Тръмп излъга за това колко сериозна е ситуацията и месеци наред не подкрепяше носенето на предпазни маски. Това е характерно за лица с антисоциално поведение и с дефицит на морално съзнание. Но ако имат и силни черти на нарцисизъм, те стават изключително чувствителни към критики и особено към всичко, което ги кара да изглеждат неадекватни. Осмиването заплашва да ги представикато лузъри, каквито те всъщност тайно допусат, че са."
Но има лъжи, които не са подходящи дори за шеги и свързаните с пандемията са точно такива. При тях се подхожда фронтално - че хиляди и хиляди хора изгубиха живота си, а опонентът дори смята, че те са по-малко от реалността.
Джордж Лакоф, изследовател на пропагандата, използва термина "сандвич на истината" - лъжа, притисната между две твърдения, подкрепени от истини. Проучвания показват, че това е ефективен начин за коригиране на лъжите, а причината е, че хората са склонни да запомнят началото и края на едно изявление и не толкова това, което е по средата.
Така съпротивата на Тръмп да носи маска може да се постави в "сандвич" от този тип:
"Носенето на маска е един от най-ефективните начини да се ограничи разпространяването на коронавируса. Но със сигурност няма да го научите от президента, който се разхожда насам натам без маска и дори се е подигравал на хората като мен, които носим. Суета ли е това или просто той не вярва в науката?" Не знам, но науката е безспорна: носенето на маски спасява човешки животи."
Политическите дебати в пандемията са сложни и поради това, че няма публика, която да реагира спонтанно, да аплодира или освирква. За всеки политик е трудно да изглежда естествен, когато не е пред хора, за чието внимание и одобрение се бори.
Което не означава, че лъжците в политиката не трябва да бъдат осмивани и да се използва всеки повод да им се влезе под кожата.