За да обоснове необходимостта от тълкуване на съответните разпоредби от конституцията, президентът е дал няколко конкретни примера, с които е демонстрирал на практика как една и съща легислатура на българското Народно събрание подхожда по различен начин при наличието на идентични случаи, с което демонстрира произволно или подборно прилагане на тези така значими разпоредби от българския основен закон, които определят процедурата, по която се извършва вземането на най-важните решения във всяка демократична парламентарна република (каквато претендира да е и нашата) - законодателните.

Най-показателният от тях е първият пример, при който с §93 от Преходните и заключителните разпоредби (ПРЗ) на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за добавената стойност от 19.11.2020 г. 44-то Народно събрание (НС) е решило да измени Закона за потребителския кредит. След като е било "наложено вето" от президента върху него, една седмица по-късно на 26.11.2020 г. с §13 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. НС е приело същите промени в същите разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Специфичните за конкретния случай съображения са свързани с това, че и при трите дадени примера от президента става дума за закони за изменение и допълнение, а не за изцяло нови закони. Особеното във възприетата у нас юридическа техника е, че в подобни случаи (на ЗИД) президентът със своите укази по чл. 98, т. 4 от Конституцията постановява да бъде обнародван самият ЗИД, а не консолидираната версия на целия закон, който е променен. На следващо място, чл. 4, ал. 2 от Закона за държавен вестник изрично постановява законите да бъдат обнародвани заедно с указите на Президента на републиката за обнародването им.

Ноторно е, че ЗИД нямат самостоятелно съществуване като такива в правния мир. Т.е. докато техните текстове не бъдат интегрирани или инкорпорирани по надлежен ред в действащия законов нормативен акт, който променят, те няма как да произведат своето действие. А този момент настъпва с тяхното обнародване в Държавен вестник.

Втората група на т.нар. общи съображения, които са относими за всички подобни на настоящия случай, е свързана със станалата за съжаление масова законодателна практика изменения в един закон да бъдат прокарвани през преходните и заключителните разпоредби на друг проект на закон, като между двата няма нищо общо. По този начин се заобикалят всички изисквания на регулаторната реформа у нас, въведена в края на 2016 г. с промените в Закона за нормативните актове (ЗНА), с които бяха предвидени надеждни механизми, гарантиращи по-висока обективност, качество и прозрачност на нормативните актове, каквито са задължителната оценка на въздействието и обществените консултации в структуриран вид. Без тяхното прилагане нормотворческата аномалия е налице. След като никой не следи и не спазва изискването да е налице някаква връзка между основния законопроект и този, изменян чрез неговите ПРЗ, то тогава няма пречка ЗИД на Закона за потребителския кредит да бъде внасян и през данъчен закон, и през бюджетен закон, и през някой бъдещ закон за космическото пространство, например.

Безспорно е, че възможността безразборно да бъдат внасяни предложения за промени на всякакви закони с преходните и заключителните разпоредби на други закони е една от най-сериозните пробойни на съвременния законодателен процес у нас, която според нас следва да бъде радикално отстранена чрез изрична законова забрана.

Това е така, защото чрез тази процедура по много бърз и крайно "ефективен" за вносителите начин, при пряко нарушаване на всички законово уредени принципи в нормотворчеството ни и при пълно заобикаляне на всички правила на демократичния законодателен процес, могат да се приемат законови промени и то изцяло на тъмно.

За съжаление, тенденцията от последните години е тази възможност да се ползва постоянно, а както се вижда от конкретния цитиран пример тя се използва и като форма за процедурни надлъгвания и хватки, за налагане на мнение и воля и за доказване на властова мощ на една институция спрямо друга.

На последно, но не по важност, място, след като националният ни законодателен процес позволява при идентични случаи един и същи състав на НС да процедира по различен начин или по-точно да действа както сметне за добре, воден от субективни, конюнктурни и подобни на тях подбуди, това означава, че неговата правна уредба се нуждае от прецизиране и усъвършенстване. Такова, освен чрез евентуални бъдещи законови промени, би могло да се постигне и по пътя на задължителното тълкуване на Конституционния съд, което предвид огромната значимост на урежданата материя следва по окончателен и непротиворечив начин да отстрани дефицитите, респективно да запълни празнотите в нея, така че да се гарантира нейното последователно и еднообразно прилагане, както и пълно зачитане на принципите на обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, стабилност и т.н. в нормотворчеството ни, уредени в ЗНА (чл. 26, ал. 1).

С оглед на всичко изложено дотук, Съюзът на юристите в България счита, че е недопустимо през ПРЗ на един закон да бъде изменян друг закон, който няма нищо общо с първия, поради противоречие с принципа на правовата държава по Конституция и с принципите в нормотворчеството.

Предвид горното и по аргумент за по-силното основание, становището ни е, че е недопустимо да се изменя, допълва или отменя закон, приет от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново обсъждане в срока по чл. 88, ал. 3 от Конституцията на Република България.