Пасхално и лично

Доста объркващо писание.

• 10 12
• Докладване

Блестящо есе.
Съвсем познато ми е като (само)осъзнаване.
Само че се ориентирах малко по-иначе.
Загърбих “православието” като инструмент на потисническата държава и се намерих съвсем уютно при първохристияните-стихийни анархисти, наричани с прозвищата “павликяните-богомилите-торбешите-катарите”, всъщност народната българска църква, стояща като стожер на Българския народ и като такава - трън в очите на “православните елинизатори, превърнали половината български народ в “гърци”, нарекли българската култура “византийска”.
Ставайки християнин по собствено убеждение, отстоявам принадлежността си към силата на Доброто и Светлината, към силата на народа си, създал могъща култура и традиция, станал колонизатор не с огън и меч, а с Божие справедливо слово, с език и писменост.
Българската империя на духа владее повече територия и население отколкото са имали колониалните сили на Британия или Франция и това не е преувеличение.

• 15 12
• Докладване

Безсмислени излияния, ужким красноречие някакво, ама доста талаш има в мат'риала, за по-голям хонорар вероятно.

• 16 9
• Докладване

Заменени били борците в едната посока с борци в другата.

Нито камбанения звън, нито отдаването на духовното са успели да заменят революционния устрем на бореца с величието на смиреността..

И там е ключа от бараката

• 2 7
• Докладване

Е точно пък 80'те г. какви гонения на църквата е имало? Аз ходех в "Св. Седмочисленици", винаги е било претъпкани. И не мисля, че осемдесетте години дългите коси бяха модерни.

• 5 9
• Докладване

"И изведнъж се разнесе дълбокият, разстилащ се над целия град камбанен звън на катедралата. "

в тази страна стилизираното самовъобразяване и неконтролируема патетика + носталгия е основен признак на налудностите.
Дълбока несъстоятелност и неадекватност. Друг човечец, аниматор от канада в своите апологии на глупотевината си наскоро написа, че таксиджиите в софия винаги били рокаджии, само веднъж бил изненадан - слушал шофьора Барток.

Не знам дали си представяте каква душевна мизерия е това чисто като естетика. Значи, той не бил "църковен християнин" "даже не бил вярващ", бил по "излизал по служебна работа навън по притъмнелите вече улици" (на път към явочна квартира ли в сумрака е служебната работа?), НО. "И изведнъж се разнесе дълбокият, разстилащ се над целия град камбанен звън на катедралата. "

Кошмарен кич, мръсно провинциално читалище и неискрени младежи, стремящи се към комсомолска позиция, четящи неубедителни тъпни - това е този стил.

• 6 8
• Докладване

“ Пасхално и лично”
——
Калине, склонна съм да приема, че си докоснат/ощастливен/ осенен/ квото-там и сичкото, дет си го изписал е искрено. Ма кът си решил да го споделиш, да ти отвърна и аз със същото — за човек, който не е част от ощастливената ви дружинка, написаното звучи като дрогирани нелепости. В наше село тия, дет са в таквоз състояние не пишат, а пеят …. “Градил Илия килия-а-а…”

• 9 8
• Докладване

Безкрайно уважавам проф. Янакиев и по-инакво мислещите хора от неговото поколение, които ако имаха възможност и време щяха да реализират същинската духовна революция в нашето общество.

Лично мен това, което ме притеснява в личното признание на проф. Янакиев е късното осъзнаване на тази принадлежност не само към Вярата, но и към Църквата. Той казва, че не е бил вярващ, а камо ли религиозен. Но при звука на съборната камбана получил вдъхновение, което по някакви причини го накарало да се загледа, поинтересува повече и в крайна сметка да се обърне към Вярата и да стане това с което повече е известен днес – теософ и специалист по богословие. Докато измине този път обаче проф. Янакиев е преминал през метаморфози, които за щастие в неговия случай не влизат в конфликт между призванието, припознатото и последващото.

Призван е да бъде истински учен и преподавател (това не не се получава по заслуги).
Припознал е християнството като философия, която да следва.
В последващото обаче е малко проблематичен, тъй като ни учи хем да слушаме камбанния съборен звън на грамадните ни църковни сгради и да не се отдаваме на критични мисли, кой стои зад това, хем смята, че БПЦ има голям проблем със своите йереи. Църквата като сграда е част от материалния свят, камбаните също. Вътре стоят лицемерни попове с досиета, които ни учат, как правилно да възприемаме християнската философия, съчетана с вяра без самите да вярват в нея. Т.е. при тези противоречия на нас, ако искаме да бъдем чисти не ни остава нищо друго освен да чуем камбанния звън отдалеч, да се помолим и врътнем с гръб към Църквата и да я намерим при нас самите и нашите близки, защото точно това е именно Църква. Не на това обаче ни учи проф. Янакиев.

Той е бил (и все още е дългокос), което някога е било равнозначно на „маргинал“. И поповете по времето на социализма бяха дългокоси без да са маргинали. Те си бяха просто попове и толкоз. Извън художниците, заслужилите артисти и пр. (към които проф. Янакиев не е бил) дългокосите маргинали бяха поклоници на друга Църква – тази на джаза и рокерола. Двете църкви са съвместими, но при крайни компромиси, за което пък един живот не стига... Всъщност става въпрос за едно прибързало поколение у нас, което хвърля китарите, забравя бохемския си начин на живот, който подобно на днешните тийнейджъри, някога е считало за неизменно право Божие и днес уморено започва да учи и проповядва, как да уважаваме Църквата и религията, в коята изначално не е вярвало. Задълбава се в мрачни манускрипти, издирва палимпсести; забравя акордите на Хендрикс, текстовете на Плант и Озбърн, но пък заучава огромни пасажи от Стария и Новия завет с цел тежест на изказа. Налага мрачни прокоби за падение и край на света.... А, само преди тридесет и пет години не може да си спомни, че най-важният въпрос е бил „Къде ще пием и ще посвирим?“.

„Лично“ (в духа на заглавието) ми е много мъчно да ви загубя, драги мои бивши бохеми, а сега мрънкащи чичета. Комунизмът ще го бием на други фронтове.

• 5 7
• Докладване

абе вие вярвате ли си въобще? Същинската духовна революция... с какво с патетика и евтин алкохол ли?

• 3 3
• Докладване

Съжалявам, но текстът ми звучи изкуствено.
Обикновен ден, не бях вярващ, чух камбаните, както всеки друг ден, денят се оказа необикновен, повярвах...
Ако авторът си вярва, добре. Ако е за хонорара, не е чак толкова добре.

• 2 6
• Докладване

Както обикновено ПСИХИЧНО И ЛИЧНО!

• 2 5
• Докладване

Как така няма нищо за величието на Америка и славата на демокрацията там? Само две три русофобски подхвърляния и вярно без нито една дума за православието. Но бдителността на демократите отслабва ли?

• 5 3
• Докладване

Искрено и лично!

• 2 3
• Докладване

Имаше едно предаване “професорско каре” където авторът на статията участваше заедно с трима други философи в дискусии за това “какво е” някакво понятие. Интересно предаване докато Калин не забие изцяло в богословска посока. До един момент звучат умно, след това вадят някакъв стих като референция или аргумент.

• 0 3
• Докладване

тоя е гола вода.не е ходил бос по къра.(мисловно е недодялан)

• 2 0
• Докладване

Нека всички ние бьлгарите бьдем благословени и здрави.

• 0 0
• Докладване