Членът на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между Република Северна Македония и Република България, от българска страна, г-н Кайчев в текста "За обединението около нашата обща история - Цар Самуил erga omnes", публикуван в "Рес публика" на 7 април 2021 г. изразява обществени възгледи, които предполагат, че членовете на македонската част на Комисията отказват да се изправят срещу източниците за средновековното царство на цар Самуил и че са заложници на някои ненаучни тези за същността на това царство.

Правейки това, г-н Кайчев се позовава на списъка с литература, който представи колегата му от българска страна, г-н (Момчил) Методиев, по време на последното заседание на Съвместната комисия през февруари т.г. Преди г-н Кайчев изобщо да започне дискусия по споменатата литература, той първо излага тезата, че през последните няколко месеца разговорите на Съвместната експертна комисия "тъпчат на едно място", без да се прави "обективно обединение около общата ни история", което всъщност позицията изобщо не е съгласна.

Първо, такива виждания на българската страна на Комисията съществуват от самото ѝ създаване. А Съвместната комисия има продължителни и експертни дискусии по отворени въпроси, по които поради почти диаметрално различните позиции в разбирането на ролята на тази комисия, както и поради различните подходи при анализа на учебниците, но най-вече поради различията в съставянето на предложения за евентуално подобрение на съдържанието в учебниците, комисията е трудно да излезе със съществени и взаимно съгласувани предложения. Тези предложения се отнасят главно до въпроси като етническия или "народностен" характер на средновековните държави, разбирането на етническите процеси през Средновековието и най-вече разбирането и тълкуването на термина "обща история". Колегите от българска страна на Комисията, за съжаление, тълкуват този термин напълно едностранчиво, като история на българите и България, пропускайки почти изцяло фактите за историческото развитие на македонската етническа, културна, национална идентичност и самосъзнание.

Десетвековна етническа хомогенизация?

Преди да се позовем на твърдението на г-н. Кайчев, че "няма специална изследователска дилема за управляваната от Самуил държава" и че "тя е изяснена отдавна", ще обърнем внимание на цитата, който той дава в заключението на своя текст, а именно, че "спорът за дали Самуил е създал "македонската, западнобългарската или българската държава е неисторически, защото проектира съвременните етнически различия към миналото". Тогава г-н Кайчев казва, че "никой не твърди, че българската държавност, култура и идентичност от времето на цар Самуил са еднакви с днешните".

Като правило г-н Кайчев използва замяната на тези, за да остави общественото впечатление, че това е ирационален спор и несъгласие между двете страни поради предполагаемия факт, че македонската част на комисията настоява за неисторична проекция на съвременните етнически различия към миналото. Също така, като правило, решаващото в настояването на г-н Кайчев напълно отсъства в текста му. Действителността е всъщност точно обратното. Г-н Кайчев, изглежда, се интересува преди всичко от това каква трябва да бъде "правилната" интерпретация на източниците и тяхното представяне в македонските учебници.

Г-н Кайчев призовава за "правилна интерпретация" на тези източници в контекста на "общата ни история" от Средновековието до наши дни. Според тази "правилна интерпретация" на българските колеги, от IX до XI век, тоест преди и по време на управлението на цар Самуил, е имало "трайна етническа хомогенизация на славянското и прабългарското население" - днешна България и Македония (тук се има предвид по-широкият географски регион, който днес включва гръцка територия). Тази "трайна етническа хомогенизация" отпреди десет века дава тон на техния възглед и разбиране за цялата "обща история" от този период до днес на тези територии. Точно тази ключова теза, която членовете на българската част от комисията налагат в дискусиите, е пропусната от обръщението на г-н Кайчев към македонската общественост. Пропуска се, защото тогава горният цитат, че проекцията на съвременните етнически различия в миналото е неисторическа, ще бъде в пряко противоречие с това, което всъщност твърди г-н Кайчев и този цитат би бил напълно не на място в такъв контекст.

За да стане по-ясно за обществеността, под израза "постоянна етническа хомогенизация" българската страна на Комисията подразбира консолидиране на единна българска етнокултурна идентичност на територията на България и Македония преди десет века. Според тях тази етнокултурна идентичност оттогава определя по-късната история на та зи област. Следователно за тях историческата "истина" е недвусмислена, а днешната македонска идентичност е резултат от интервенционистки процеси само с цел да се раздели единната етнокултурна идентичност, която е била консолидирана преди десет века и която е съществувала като такава до 1944 година. Когато г-н Кайчев напише това, без да се крие зад "източниците", тогава ще бъде много по-ясно за какво всъщност настоява.

Така че, ако г-н Кайчев не бе пропуснал тази ключова "подробност" в текста си, за читателите щеше да стане съвсем ясно, че "правилната интерпретация" на източниците, които, нали, са недвусмислени, трябва да съдържа контекста на обща изконна българска етническа идентичност в България и Македония, която е формирана и консолидирана по време на средновековните империи в тази област. Разбира се, ако тази ключова подробност присъства в изявлението на г-н Кайчев, той ще има много повече трудности да твърди, че световната наука е еднозначна относно характера на средновековните империи в тази област. Това е така, защото никоя от библиографските единици в списъка на г-н Методиев няма такива категорични претенции, нито тези източници се занимават с такива въпроси. Точно фактът, че тези източници НЕ се занимават с въпроси за "трайна етническа хомогенизация" на български народ на територията на днешна България и Македония, е в основата на разногласията между македонската и българската част на Комисията. Оттук следва, че твърдението, че македонската част на Комисията настоява за някаква неисторическа интерпретация на въпросите за Средновековието, представени в учебниците, се обезсмисля. Изглежда, се случва обратното.

Каква е ролята на комисии от този тип?

Като се има предвид, че тълкуванията на същността на тези царства могат да бъдат различни, македонските членове настояват, че в процеса на подобряване на съдържанието на учебниците се зачитат, практикуват и винаги се вземат предвид международно приетите принципи и препоръки за работа по учебници от страна на ЮНЕСКО, Съвета на Европа (СЕ) и институциите, чиято работа е най-пряко свързана с анализа и усъвършенстването им като Института "Георг Екерт" (Georg Eckert) в Германия.

Македонската страна предлага първо да се промени парадигмата в учебниците и вместо да се придържаме към "консенсуалния канон" в историографията, да се предложи на учениците мултиперспективност, което в този случай би означавало включването на всички значими теоретични възгледи в историографията в световен мащаб.

Противно на "авторитарния" и "твърд" процес на обучение, базиран само на "източници и факти", които не са в съответствие с дидактическите принципи, македонската страна в Комисията настоява за "дискурсивен анализ", който, изхождайки от "фактите или източници ", ще достигне до подходящата "интерпретация или интерпретация на факти", която ще помогне на учениците да развият своите умения за аргументация и оценка, а не само да произвеждат знания и данни и тяхното повторение (Ръководство на ЮНЕСКО, 2010: 50).

А фактът, че западната наука от Средновековието не се занимава подробно с "доказването" на "постоянната и хомогенизирана" българска етнокултурна идентичност в този район и "общата история" на македонци и българи, е повече от достатъчен за нашата методологическа позиция да остане твърда и непоклатима.

С удоволствие прегледахме библиографските единици, 21 на брой, които колегата Методиев беше изпратил на македонската страна. Всъщност те бяха основата за нашата дискусия на последната сесия. Тук трябва да се спомене, че почти всяка от тези съвременни публикации извежда най-важния въпрос за Самуил и неговата държава, а това е липсата на източници от времето на живота му и съществуването на държавата му (няма запазен документ от царската служба, иначе обичайната институция и практика на средновековен владетел), както и факта, че друга част от източниците, които са съвременници на неговата държава, са написани от автори, които не са имали пряк контакт с тази държава.

Други източници са написани най-вече век по-късно и имат интерпретационен и дискурсивен характер. Ситуацията с източниците е такава, че не позволява окончателни и твърди заключения. Г-н Острогорски, един от най-големите изследователи и ценители на Византия, казва за Комитопулите: "Нищо не е сигурно за ранната история на Комитопулите" (Острогорски, История на Византийската империя 2011, 377).

Именно за тези факти искаме да осведомим бъдещите поколения студенти, а не да им предлагаме готови тези, които в по-голяма или по-малка степен са противоречиви.

Второ и също толкова важно е, че в почти всяка от тези публикации се отваря възможност за научна дискусия, като същевременно се избягва възможната проекция на съвременни възгледи и нагласи върху историческите събития от миналото. Почти всяка една от тези публикации призовава за "критично ориентиран медиевизъм" и релативизация на (националните) истории, пълни с народно въображение. Това са теоретичните концепции, върху които македонската страна иска да изгради препоръките за подобряване на учебниците както в Македония, така и в България, а не да заменя старите "исторически догми" с "нови-стари исторически догми".

Издаване на декрети за "исторически истини" или мултиперспективност?

Сега, нека се върнем към твърдението, че "няма специална изследователска дилема за страната, управлявана от Самуил" и че "тя е била изяснена отдавна". Важно е да се подчертае, че ние като членове на македонската страна не се абстрахираме изобщо от позициите, изразени в редица изследвания по тази тема. Тук обаче трябва да се върнем към цитата, който г-н Кайчев откроява, което е изразено в първите твърдения за класически препратки към държавата на Самуил, в частта, озаглавена "Самуил от България", където авторът Александър Каждан пише в Оксфордския речник:

Авторът Антъни Калделис в книгата си Romanland, Ethnicity and Empire in Byzantium, обсъждайки характера на империите, включително Византия, казва във въведението: "Нека започнем с термина "империя". В обикновения език, както и в много научни области, които напоследък са подхванали темата с голяма сила, "империя" се отнася до господството, упражнявано от една етническа, етнорелигиозна или етнополитическа група над редица други, считани за различни от управляваща група в метрополията. Империята не е конструирана от обикновени отношения на власт в рамките на група, а се отнася до политическа йерархия и социално-икономическо неравенство. Той се фокусира конкретно върху това как етническите различия се възпроизвеждат, конституират или осъществяват на нивото на управление, дискурс и икономика. "(стр. IX-X) (...), като се отбелязва, че "с други думи, империите по дефиниция са мултиетнически, като имат широк поглед върху етническата принадлежност. Византия също често се споменава като мултиетническа, до голяма степен с мотива, че става дума за империя." (стр. X).

Следователно, без да навлизаме в по-задълбочена материална дискусия за Самуил и неговата държава, искаме да подчертаем, че като членове на македонската страна на Съвместната комисия, както и преди, ще се придържаме към анализа на учебниците и създаването на препоръки за тяхното подобряване и в двете страни и ще спазваме международните принципи на ЮНЕСКО и Съвета на Европа, базирани на два аспекта: дидактически анализ и анализ на съдържанието.

Комисии от този род никъде по света няма да установяват "исторически истини", особено "неистини" за средновековната история, тъй като по този начин те биха се превърнали в органи за цензура. Предложенията, зад които стоеше, стои и ще продължи да застава и подкрепя македонската страна на Комисията, са отворен, мултиперспективен, критичен поглед върху концепцията за себе си и другите.

Във връзка с това насърчаваме критично отношение към съществуващите концепции за различни колективни идентичности, които често са "фиксирани" в историята и свързани с определени територии, "притежавани" от общности. Ние подкрепяме подход, при който идеите на съвременните национални държави не са отразени в миналото. Теориите за автохтонността, за да се легитимира културното господство, уникалността и изключителността са оставени в миналото и ние искаме противоречивите национални митове, които включват тези есенциалистки концепции, да бъдат заменени от мултиперспективни методологии и ориентирани към умения подходи.

В допълнение към т.нар "главни разкази" искаме да оставим достатъчно място за други, по-малко видими разкази. За съжаление подходът на другата страна прави нашите опити все по-малко възможни или почти напълно невъзможни.