Всички са равни пред закона, но НАП е по-равна
Когато всеки от нас се реши да заведе дело, едно от ключовите неща, за които си прави сметка, са разноските - и най-вече колко ще плати за адвокати. Така е не само в България, така е в цял свят. Но всеки си прави следната сметка - ако спечеля делото, другата страна плаща разноските. Такъв е принципът - загубилата страна заплаща разноските сторени от спечелилата страна, включително за адвокатски хонорар.
Кога съдът присъждат разноски - когато спечелилата страна докаже, че ги е платила (представи договор, платежно и фактура от адвокатското дружество). Следователно "да са платени" е ключово условие. Според Общото събрание на гражданската и търговска колегия на Върховния касационен съд (ВКС), само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят. Целта е да не се натоварва губещата страна с "фиктивни" разноски, които спечелилата страна не е платила.
Как стои въпросът, когато едната страна е държавна администрация, да кажем министерство. Ако то спечели делото съдът му присъжда разноски за "юрисконсултско възнаграждение", което варира обикновено между 100 лв. и 2000 лв. за инстанция. Идеята е, че министерството си има юрисконсулти, които са на заплата и основна част от работата им е да се явяват по дела. В допълнение към това министерството не е платило "адвокатско възнаграждение", затова и съдът не му присъжда такова и в такива размери. Логично е държавната администрация да не натоварва гражданите с допълнителни възнаграждения, които не е платила и да не трупа печалба на техен гръб.
Учудващо за всички нас, при НАП нещата стоят в абсолютно противоречие с горната логика, която е приложима за всички останали администрации. С какво НАП е по-специална? В чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) изрично е посочено, че "на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат". Ще онагледим тази "завоалирана" разпоредба с пример, за да стане ясна:
Да приемем, че в единия случай вие се съдите с Министерство на икономиката (МИ) за финансова корекция на стойност 100 000 лв., а в другия случай обжалвате ревизионен акт на НАП на стойност 100 000 лв. И двете дела са с еднаква стойност (имуществен интерес), и двете дела ще се гледат от административните съдилища като първа инстанция, и по двете дела администрацията (МИ или НАП) ще се представляват от юрисконсулт. Да приемем хипотетично, че юрисконсултите им имат сходна квалификация и заплата от 1 500 лв.
Ако загубите делото срещу МИ, ще платите разноски за юрисконсултско възнаграждение между 100 и 200 лв., но ако загубите делото срещу НАП, на НАП ще платите юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 530 лв. !! (съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения).
С какво в НАП са по-специални от което и да е министерство? Платила ли е НАП 3 530 лв. на своя юрисконсулт - не! Защо тогава гражданите и бизнесът трябва да се товарят с такива прекомерни разноски? Отговорът е един - за да не искат да обжалват и да се борят за правата си в съда, а да плащат и да си мълчат, с наведена глава.
Нека погледнем този пример в малко по-голям мащаб - за период от един месец. И МИ и НАП са спечелили по 5 дела този месец, всяко на стойност 100 000 лв., като са ангажирали по един служител. МИ ще получи между 500 и 1 000 лв. за разноски, а ще е платило 2 0000 лв. заплата (с осигуровките) на своя юрисконсулт. За същата работа и същата стойност на делата обаче НАП ще получи 17 650 лв., а ще е платило 2 000 лв. заплата (с осигуровките) на своя юрисконсулт - следователно за този месец НАП ще е изкарала около 15 000 лв. на гърба на българските граждани и бизнеса. Нормално ли е това - категорично не! Справедливо ли е това - категорично не!
В ДОПК откриваме още една интересна норма, отново силно в полза на НАП - тази на чл. 161, ал. 3, според която в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна плаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4. Това е уникална разпоредба за българското право - поради представяне на доказателства страната ще плати разноските на НАП (които, както видяхме, са много големи), дори и да е спечелила делото.
Абсурдно е разпределението на разноските да зависи от това, кога страната е представила доказателства, особено в административния процес, в който няма преклузия относно доказателствата, каквато има в гражданския процес. Основен принцип в правото (загубилата страна плаща разноските) е обърнат на 180 градуса само за да е в полза на НАП. Каква е тук целта? Тя отново е същата - да се обезкуражат гражданите да обжалват и да не се борят за правата си в съда.
Законодателят е създал за НАП специални разпоредби в ДОПК, поставяйки агенцията в по-благоприятно положение спрямо другата страна в процеса. Целенасочено се товарят гражданите и бизнесът с огромни разноски, като единствената цел е да се облагодетелства НАП (за да си раздават бонуси) и да се обезкуражат хората и фирмите да обжалват актовете на НАП.
Какво трябва да се направи? Сравнително просто е. Ако има политическа воля за ограничаване на административния произвол. Следващото Народно събрание да измени ДОПК и по-специално чл. 161 от ДОПК - (1) да се премахне приравняването на юрисконсултското възнаграждение на адвокатско (защото такова не е платено) и (2) да се премахне изключението, че ако жалбоподателят представи някакви доказателства (с които е разполагал) едва пред първа инстанция, плаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, т.е. плаща разноски на НАП дори и да е спечелил делото срещу нея.
Докато подобни злоупотреби съществуват, защото това е злоупотреба с власт от страна на държавата, хората няма да имат доверие в институциите и те ще си останат врагове, и ще продължат да вярват, че всички са равни пред закона, но някои са по-равни.