С настоящия кратък текст бих искал да завърша от своя страна дискусията за името и характера на държавата на забележителния средновековен владетел от Преспа. Надявам се, че с нея допринасяме за по-добрата информираност на четящата общественост в Република Северна Македония и Република България.

Членовете на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси от Република Северна Македония Огнен Вангелов и Люпчо Ристески, повторно се опитват да опонират на моята статия, в която припомням, че освен изворите, също съвременната авторитетна византинистика във Великобритания и САЩ, както и тази на Балканите - Хърватия, Сърбия, Албания, Косово, включително и албански историци от Северна Македония разглеждат държавата на цар Самуил по сходен начин: като Българско царство.

В своя нов блог двамата съавтори отново не привеждат доказателства, че Самуил е някакъв "небългарския славянски" или "македонски" владетел. Макар и без ентусиазъм, те приемат изводите на съвременната историография, че Самуил е бил цар на България: "Именуването на царствата като български е наистина от второстепенно, па дори и от третостепенно значение. Ние като членове на Комисията въобще не спорим с именуванията на тези царства в различните изследвания".

Тази все пак положителна крачка към зачитане на световната византинистика, но и към обединение около нашата обща история, за съжаление не бе последвана от съответно решение на Съвместната историческа комисия на 14-та среща, проведена на 10-11 юни 2021 г. Тогава колегите от Северна Македония, в разрез и с написаното от двамата от тях, не само не се съобразиха с доминиращата теза в съвременната историография, която именува държавата на Самуил като Българско царство, но и отказаха всякаква дискусия по същество за цар Самуил и неговото време. Не мисля, че с това допринесохме за по-доброто бъдеще на нашите две общества и на целия регион. Ако ограничаваме обхвата на работа на Комисията, в нарушение на самия Договор за приятелство и добросъседство, едва ли ще стигнем много далеч.

Двамата съавтори не могат да отрекат българския етнос (народност) през Средновековието, тъй като това би означавало отново да влязат в тежък конфликт със световната медиевистика - в предишния текст вече показахме, че във византологията широко се приема наличието на български средновековен етнос. Ето по какъв начин прави това споменатата вече монография Romanland: Ethnicity and Power in Byzantium на Антъни Калделис, който накратко се спира специално на този въпрос: "Мнозинството от населението на завладяната от ромеите България [царството на Самуил и племенника му Йоан Владислав] беше вероятно българско, славяноезично и православно - към това време е безполезно да се опитваме да направим разлика между първоначалните българи [прабългарите] и славяните. Поради липса на дискурсивни наративни текстове от България, каквито ние имаме в изобилие от Романия [Византия], е трудно да реконструираме контурите, природата и обхвата на българската идентичност. В надписите владетелите на България противопоставят българите на ромеите - или "гърците", както често ги наричат, следвайки западната практика, и на маджарите. Няколко квазиисторически български текстове от периода на ромейската окупация [византийското владичество] са оцелели и те разкриват трайната важност на българската държавна традиция и на българската народност (peoplehood) във времето под ромейската власт" (с. 234-235).

Двамата съавтори решават да се противопоставят не на съществуването на българската средновековна народност, а на нещо по-различно, измислено от тях, приписвайки ми фраза, която никога не съм употребил - "консолидирана народност", или "консолидирана българска народност". Въпросният израз внушава понятие, близко до термина "нация", който също никога не е използван за периода на Средните векове от членовете на Комисията от България.

Съавторите дори са включили израза "консолидирана българска народност" в подзаглавие на своя текст. Ако те погрешно четат и подменят моите публикации, които са достъпни в електронна форма за всички читатели, то как ли биха могли да постъпят с други по-стари и по-недостъпни текстове, които са важни за историческата наука ?

Всъщност блогът на двамата съавтори продължително обсъжда нещо съвсем друго - имат ли съвременните нации, имаме ли ние днес някаква връзка с цар Самуил и с българската средновековна народност. Текстът им е посветен на ХІХ-ХХ век, на общите проблеми по създаването на нациите, цитирайки и произведения, които се учат в първите години в университета. Това е съвсем друга тема, по която сме писали немалко в научни публикации, а засягам и в текст в РесПублика.

Както показахме, цар Самуил е ясно определен от световната историография, а и от Съвместната историческа комисия с нейното решение от 2019 г. за съвместното му отбелязване. Той не може да бъде представян по един начин за държавниците, политиците и обществото при съвместните чествания, а по по-различен - в учебниците за учениците в Северна Македония. Той е един и общ за всички - цар Самуил erga omnes.

Ако постоянно създаваме различия, разделения и граници, ако нагнетяваме напрежение и вражда, то печално ще практикуваме английския пейоративен глагол balkanize - "разделям нещо на няколко малки, взаимно враждуващи помежду си политически единици". За предпочитане е другата алтернатива - да споделяме общото и позитивното, да се обединяваме обективно около нашата обща история от Средновековието и от по-новите периоди, и с това да бъдем по-хармонични и по-подготвени за нашето общо европейско бъдеще.