Какво щеше да отговори премиерът Пламен Николов, ако на първото му участие в Европейския съвет канцлерът Ангела Меркел го попита: "Бихте ли обяснили какво имахте предвид, когато преди няколко месеца казахте, че германците са експанзивен народ, духът им е непреклонен и няма да се спрат пред нищо преди да завладеят икономически цяла Европа?"

Или ако американският посланик Херо Мустафа го попита за изясняване на думите му, че "Три морета" е "дългата ръка на американците в Европа", един от възможните сценарии за "парцелиране" на ЕС и икономическа инициатива с военен характер?

В Европейската комисия едва ли щяха да изпаднат във възторг от откровените симпатии на Николов към Вишеградската група на Орбан, Качински, Бабиш и гравитиращият към тях словенец Янез Янша и призивите му България да търси в нея "естествените си съюзници". Във Вашигтон също биха си задали някои въпроси какво става в София, особено след като миналата седмица унгарският премиер каза за най-популярния водещ на Fox News, че се е подготвил да отблъсне намеса от "лявото либерално правителство на САЩ" в парламентарните избори следващата пролет.

Определено нямаше да му донесе симпатии в Европейския парламент сравняването на тази институция със "скъпоплатен концлагер".

А знаят ли българите (прокурорите и съдиите в частност), че "Има такъв народ" издигна за министър-председател (и настояваше до последно на него) човек, който е откровен привърженик за приемане на Конституция на Европейския съюз и Конституционен съд на ЕС, който да решава казуси като този с ратифицирането на Истанбулската конвенция?

Когато в Европа се смята за безнадеждно да се говори за въвеждането на някакъв наднационален върховен закон? В момент, когато Полша дори опита да не признае решение на Съда на ЕС? И ще бъде ратифицирано (може би след референдум) в страни като Унгария, България или Румъния, където овладяването на съдебната система е първостепенна цел на управляващите? Какво биха казали за идеята му стремящите се към еврочленство Турция или Албания, ако - както се настояваше при първия подобен опит преди близо 20 години, а сега е още по-вероятно да се иска - в преамбюла на такъв основен закон на ЕС бъде записано, че ще брани на първо място християнските ценности?

Външнополитическите възгледи на кандидата за премиер на Станислав "Слави" Трифонов не са представяни, а и нямаше как да бъдат чути по време на двете предизборни кампании, защото той беше част от експертния екип на "Има такъв народ" по... образование и наука. Никой нищо не е чувал и по позициите на предложения за несъстоялия се външен министър Ради Найденов.

Накъде точно искаха от ИТН да поведат българската външна политика също не е съвсем известно. В програмата на партията по този въпрос стои гръмкото "Цялостно реформиране на начина, по който функционира българската дипломация". Самият Николов беше представен и като човек, от когото не би ни било срам, ако отиде на среща в Брюксел.

В средата на декември миналата година, когато Полша и Унгария блокираха одобряването на бюджета на ЕС, защото смятат механизма за върховенство на закона за намеса в делата им, Пламен Николов каза: "Това, което виждаме от страна на Вишеградската четворка - особено на Полша и Унгария - е много добър пример как трябва да се отстояват националните интереси в рамките на една организация, която така или иначе има по-либерални схващания."

Срещу двете страни има задействани процедури за отнемане правото им на глас при взимане на решения в ЕС - за Полша през 2017 г. по инициатива на Европейската комисия и за Унгария през 2018 г. по предложение на Европейския парламент. Още няма решение, но и Варшава, и Будапеща не променят действията си, с което се поставиха в растяща самоизолация в ЕС.

Номинираният за премиер на България говори за това, че страни като Полша "все пак ще победят, но това няма да бъде една лека победа" и че "Полша и Унгария никога няма да приемат позиция на второскоростна дестинация". От друга страна обяснява, че "по мое мнение, в момента ЕС се движи на 3 скорости: една на Стара Европа, втора на Вишеградската група и трета на Югоизточна Европа, включително Гърция, която се двоуми между втората и третата предавка".

В разговора Тошко Йорданов - настоящ лидер на парламентарната група на "Има такъв народ" - пита дали е възможно ЕС да се развие в съюз на няколко големи политически субекта с хлабави връзки, които не са икономически. След което доизяснява въпроса си: "Говоря за едни по-твърди връзки на Вишеградската четворка, на Стара Европа... А пък ние като някакви шматки може би е редно да се ориентираме нанякъде, щото иначе сме пешката в края на дъската."

Така е, безусловно, отговаря Николов. "Аз се съмнявам, че Франция и Германия ще седнат да разговарят с нас на равна нога. Така че трябва да търсим своите съюзници и най-естествените в това отношение са вишеградците", допълва той.

Пламен Николов допълва и друго формирование: "Няма да се учудя, ако Триморието оформи една нова бюджетна структура, която да е в рамките на ЕС, но да заема свои собствени решения", което нямало да е добре за ЕС, т.е. няма да го приемат Германия и Франция.

Предстои ни да вземем своето решение, казва още той за "Три морета". "Цялата инфраструктура, която ще бъде изградена през съответните инвестиционни фондове, е изцяло военно фондирана - магистрали, жп линии, пристанища, тунели и т.н. Не че това е лошо, ние трябва да се възползваме (...), за да подобрим нашата инфраструктура, но трябва и да сме внимателни какво се случва и на каква цена това ще ни се поднесе, защото България е пригранична държава по море на Руската федерация."

В друго предаване "СтудиоХъ" Тошко Йорданов коментира с Пламен Николов какво е бъдещето на ЕНП в Европа и на Европейския парламент изобщо. Уводните му думи са: "Този Европейски парламент с тези политически семейства видимо не е в час с реалността. Рано или късно той ще си отиде и да се надяваме, че ще дойде нещо по-близко до хората. Не е нещото, което влияе на европейската политика, защото всяка европейска държава прави, каквото си иска. Там са се събрали едни хора, които, освен да приказват, нищо не произтича освен дължината на краставиците."

Външнополитическият наблюдател не му опонира, а допълва по повод дебата за България: "Не съм виждал по-празна зала, това е срам. (не, така е в повечето заседания в Страсбург и Брюксел, които не са пленарни - бел. ред.). "Там 20 години трябваше повече кохезионни политики, например в здравеопазване", казва още Николов (не, сектори като здравеопазване и образование са изначално извън правомощията на ЕС, защото така са решили страните членки - бел. ред.).

Критиките му към Европейската народна партия са от типа на: "Германските християндемократи усвояват Източна Европа и се държат с нея като с икономически придатък. Виждаме корпоратизация (sic!) на тази партия и то си пролича в пакета "Мобилност" с абсолютно безумни моменти". (Предложението всъщност упорито бе наричано в България по името на либералния френски президент Планът "Макрон", а и тази нициатива е приета и от Европейския съвет, т.е. от правителствата на страните членки, в които не управляват само десни правителства - бел. ред.)

Любопитно става, когато се стигне до идеите на Пламен Николов за спиране разделянето на Европа на различни скорости. "Всички говорим за европейски ценности, но никой не казва какви са те. Европейската конституция трябва да сложим на масата, за да запазим Европа такава, каквато е. Ако искаме една бъдеща Европа от федеративен тип."

Той доразвива възгледите си за един "прост проект за Европейска конституция, а не 200 страници" като дава пример с Истанбулската конвенция: "Трябва да се обединим наистина около някои ценностни неща, а не, като ни подхвърлят някой документ като Истанбулската конвенция, ние да казваме "Ок, сега, това да го приемем, какво да приемем, какво да се случи...", а там ще има един Европейски Конституционен съд, който да каже, че едно нещо може да бъде прието или не може да бъде предлагано."

Тук трябва да се кажат и няколко думи за външната политика според програмата на "Има такъв народ".

Дейността на външно министерство е оценена като слабо ефективна, с порочни практики, неадекватно управление на активите, окаяна материална част и незадоволително качество на обслужването. Решението - независим одит. Обещава се още създаване на мобилно приложение за връзка на българите в чужбина с министерството. Ще се изработва компенсаторен режим за загубите, които България търпи от санкции на други държави. Сроковете за всичко това са 4 години, т.е. до края на редовен мандат на правителството.

Има и такива идеи като "Съдействие от страна на МВнР за разширяване на външнотърговската дейност извън ЕС" (което звучи добре), но реализирането е странно: "Изграждане и възобновяване на ефективни дипломатически и икономически връзки със стратегически важни за Република България страни извън ЕС." Защото излиза, че според "Има такъв народ" има стратегически важни за страната държави (не се посочва кои), с които нямаме или трябва да съживяваме такива връзки.

Или "Пълна дипломатическа подкрепа за гарантиране независимостта и националната сигурност на Република България". Как ще се реализира този приоритет? "Обвързване на оръжейните сделки за оборудване на въоръжените сили със задължително изпълнение от доставчиците на поетите офсетни икономически ангажименти."

Едно от първите пет неща, които "Има такъв народ" обещава да направи за външната политика, е реформиране на МВнР, защото "българската дипломация хронично страда от недостиг на млади кадри поради високите изисквания към кандидатите и недостатъчното заплащане". Последното е вярно от много години, но какво трябва да се разбира под проблем с "високите изисквания към кандидатите"?

В същия списък е изработването на Външнополитическа концепция на България. "Ще съдействаме за инициирането на тази сложна задача, както и за постигането на пълен консенсус по основни проблеми и предизвикателства пред българската външна политика и дипломатическата служба, които до бъдат провеждани и да останат постоянни, независимо от това, кое правителство е на власт."

В същите пет основни приоритетни задачи е записано "недопускането на поставянето на България в периферията на ЕС, възпрепятстването на инициативи за бъдещо развитие на ЕС на две или още повече скорости".

Което доста напомня на разговорите на Тошко Йорданов и Пламен Николов за "шматки", за "пешката в края на дъската" и за Конституция на ЕС.