Три урока за Европа от падането на Афганистан

На живо
"Черна писта" накара МВР да си свърши работата: Мартин Атанасов в подкаста "Дума на седмицата"

Три урока за Европа от падането на Афганистан

Три урока за Европа от падането на Афганистан
Reuters
Европейците никога не са гледали сериозно на проблема с Афганистан.
Това вероятно е така, защото дълбоко в себе си те знаеха, че в крайна сметка отговорността не е тяхна. Сега изглежда вероятно превземането на страната от талибаните да направи европейците още по-интровертни и страхуващи се от свят, който не разбират. И бързо възникващият консенсус, че е невъзможно да се изгражда чужда държава, може да засили тревогата им относно ангажиментите им зад граница.
Тази мисловна нагласа действа като киселина, която разрушава връзките, които трябва да свързват европейците, а това води до онези видове ксенофобски настроения по времето на миграционната криза, създадена от войната в Сирия. Тъй като бежанците бягаха от насилието в Сирия, европейците бяха изправени пред неприятния избор между изграждането на все по-високи стени, сключването на неприятни сделки с така наречените буферни държави или загубата на контрол върху миграционните потоци.
И все пак има разлика между приемането, че на някои хора не може да се помогне, и мисленето, че не си струва да им се помага. Самочувствието на Европа - което е от съществено значение, ако иска активно да оформя своето бъдеще - беше накърнено не само от слабия оперативен капацитет, но още повече от етичната криза на един континент, който претендира за универсалност, но запазва този универсализъм за собствените си привилегировани "племена".
Има обаче по-добри поуки от афганистанския провал, който скоро може да се повтори и в други страни на животоподдържащи системи - като Сомалия, държава, с която европейците се занимават от години. Съществува риск мащабът на американската мисия в Афганистан - струващ трилиони долари - да убеди европейците, че е безполезно те да се включват в такива начинания, като се има предвид, че те имат много по-малко ресурси от американския си съюзник.
Но това би било много повърхностно разчитане на ситуацията.
През последните години присъствието на САЩ на място беше ограничено до по-малко от 5000 войници. А човешките разходи за въоръжените сили на САЩ ще бъдат по-малко от 5000 жертви за две десетилетия в сравнение с повече от 58 000 за десетилетие по време на войната във Виетнам.
Европа трябва да разгледа внимателно какво работи и какво не върши работа в Афганистан. Само тогава тя може постепенно и реалистично да изгради свой собствен капацитет, вместо да се стреми към грандиозни схеми, които нямат обществена подкрепа.
Реформата в сектора на сигурността е добро начало. Той е в основата на всяка стратегия за изграждане на държава (ако се приеме веберианското определение за държава като организация, която има монопол върху законното използване на сила). Всички други аспекти на консолидацията на държавата - образование, здравеопазване, инфраструктура - зависят от това. Без да осигури сигурност, държавата не може да постигне траен напредък. Това също е област, в която от Сомалия до Мали и Централноафриканската република Европейският съюз и европейските държави играят значителна роля - чрез мисии за обучение и двустранно сътрудничество. Последните събития в Афганистан дават три решаващи урока в това отношение.
Първият урок е, че много ограниченото чуждестранно присъствие, съчетано с въздушна подкрепа за националните сили, задържа талибаните на дистанция в продължение на няколко години и създаде своеобразна патова ситуация, по време на която едно по-отворено общество да може да набере сила. Екзоскелетът, осигурен от ограничено чуждестранно военно присъствие, позволява на крехката национална армия да брани позициите си. Това е модел, който европейците трябва да проучат и евентуално да възпроизведат в Сахел. Това може да не изисква огромно военно струпване на сили, но понастоящем надхвърля европейските възможности.
Вторият урок се отнася до това, което се обърка в усилията на САЩ за изграждане на афганистанската армия. Военните на богатите страни - особено САЩ - не знаят как да намерят правилния баланс между модернизирането на армиите на бедните държави и гарантирането, че модернизацията е устойчива.
Стандартните армии на НАТО зависят от критична система за поддръжка, в която пехотните батальони са само "върхът на копието". Основните компоненти на системата включват осведоменост за ситуацията чрез интегрирани разузнавателни ресурси, сложни и скъпи логистични вериги, капацитет за бърза евакуация на ранените и плътна въздушна подкрепа.
Когато местните сили имат подкрепата на западни експедиционни сили, както беше в Афганистан в продължение на много години, тези способности им осигуряват значително предимство. Но ако западният съюзник дръпне шалтера, местните сили се оказват слаби и неподготвени, загубили способността си да действат независимо. Ако освен това системата за възнаграждения на силите не функционира поради корупция, войниците стават напълно деморализирани и не желаят да се сражават.
Третият урок за Европа от афганистанския опит се отнася до сроковете на чуждестранните ангажименти. Външната подкрепа за крехката армия дава на държавите пространство и време, от които се нуждаят, за да трансформират обществото. Това е важна изгода: противно на това, което мнозина казват сега в Афганистан, много неща се промениха към по-добро. И може би е било погрешно да се настоява за стратегия за излизане - водена от вътрешнополитически съображения, а не от обективни фактори - предвид относително ниската цена на малко военно присъствие и потенциално високата цена на разпадането на афганистанското правителство. Помагането на обществата да се трансформират е начинание, продължаващо поне едно поколение.
Невъзможно е да успеем в нещо подобно, ако, както се казва, ние имаме часовници, а врагът ни има време.
Могат ли демокрациите, европейски или други, да проявят такова стратегическо търпение?
Всяка стратегия за изтегляне зависи от желанието на войниците от национална армия да дадат живота си за страна, на чието ръководство се доверяват. Ако не уважават своите офицери, презират лидерите си или ако подозират, че преследват свои лични или етнически интереси, винаги е възможен срив - дори след десетилетия усилия.
Ето защо, ако европейците извлекат правилните уроци от Афганистан и се подготвят за ограничени, но устойчиви чуждестранни ангажименти, те трябва да следят политическия контекст на тези мисии. Те никога не трябва да забравят, че процесът на политическа консолидация е жизненоважен за дългосрочния успех.

Директор на програмата "Кент за глобално лидерство при решаването на конфликти" към Школата за международни и обществени отношения в Колумбийския университет. Член на Борда за медиация към генералния секретар на ООН, бивш зам. генерален секретар за мироопазващите операции на ООН и бивш президент и изпълнителен директор на Международната кризисна група. Член на Европейския съвет за външна политика.