Новата власт в Берлин трябва да защити принципите на ЕС от автократите
На фона на международните кризи и вътрешните притеснения относно ролята на Германия в ЕС, стратегията за "повече от същото" едва ли ще продължи.
За да запази Германия статута си на водещ двигател на политиката на ЕС, новото правителство ще трябва да предостави на своите европейски партньори ясни идеи за това как ЕС може да се конкурира в един разделен и разтърсен от кризи свят. То ще трябва да доведе ЕС към пост-зависим атлантизъм, като в същото време "продава" значението на германското лидерство в съюза на своите избиратели у дома.
Берлин вече не може да си позволи да управлява статуквото.
Новото правителство в Берлин трябва да изгради обществен консенсус около своята европейска и външна политика. В противен случай вероятно ще има нарастващо недоверие към елитите и реакция срещу институциите и практиките, върху които Германия гради своя просперитет и успех. Вместо да представя външна политика, фокусирана върху жертвите, които Германия трябва да направи, новото правителство трябва да обясни как ЕС помага на Германия да увеличи влиянието си, да просперира повече и да защити германската общественост.
Сред най -належащите европейски и външнополитически предизвикателства са:
Върховенство на закона: Новото правителство на Германия ще трябва да стане много по -ясен защитник на европейските ценности и принципи срещу автократите. ЕС не може да оцелее без общи стандарти за съдебна независимост, зачитане на ценностите и принципите и признаване на Съда на ЕС като краен арбитър. Точно тези основни правила днес са атакувани в някои части на Европа.
Геополитическа Европа: Новото ръководство в Берлин ще трябва да демонстрира по-ясно, отколкото преди, че действа от европейска, а не предимно германска позиция в отношенията си с Китай, Русия и други сили. И ще трябва да намери начин да измести баланса на силите в своите трансатлантически ангажименти, така че европейците да се чувстват сигурни и представени в света.
Икономическа принуда: Германия трябва да адаптира икономическото си мислене към новата реалност - че големите сили заплашват европейските компании, а законодателите - да променят германската външна политика. Само един по-способен ЕС с икономическа сдържаща сила може да прокарва германските интереси, като същевременно защитава международната свободна търговия.
Климат: Следващото правителство трябва да интегрира действията в областта на климата и да оцени как всяко политическо решение влияе върху декарбонизацията. Само системни и продължителни усилия през следващите четири години могат да насочат Германия към пътя за постигане по-рано на въглеродна неутралност и да гарантира, че Берлин може да бъде надежден и иновативен партньор за глобалните действия в областта на климата.
Китай: Германия трябва да пренастрои отношенията си с Китай в по-широк европейски интерес. Фокусът на Меркел върху двустранния подход с Пекин все повече отчуждава по-малките страни членки на ЕС и допринася за по-голямо разпокъсване на европейската политика към Китай.
Яна Пулиерин ръководи офиса в Берлин на Европйския съвет за външна политика. Преводът и заглавието са на "Дневник".