Защо се появи обявеният точно преди седмица нов политически проект на довчерашните служебни министри на икономиката и на финансите Кирил Петков и Асен Василев.

Необходим или неизбежен или рационален е този проект, чието название засега заменя думи като партия или движение, или е плод на славолюбие и неподплатена самоувереност.

Защо Петков и Василев натрапчиво уточняват, че критерият за постигане на съгласие за управление е личната почтеност на политиците, не идеологията и позициите на партиите, към които принадлежат, и затова червените (забранителните) линии за договаряне няма да се отнасят за партии, а за личности.

И най-интригуващата въпросителна - съгласуван ли е с президента Румен Радев проектът, както смятат редица анализатори...

Все въпроси, на които отговорите могат да се търсят - поне така сочи логиката, през целта, която се преследва. А първата седмица от представянето им даде малко отговори - основно, че отказаха общо явяване, предложено от "Демократична България", и върнаха покана за предизборно споразумение, а Христо Иванов каза, че за коалиция вече ще може да се говори след изборите.

Въпреки че Кирил Петков още през април обяви намерения да остане в политиката, без да уточнява как и кога, последвалата невъзможност за съставяне на правителство след първите избори и озоваването отново в задънена улица на опитите след вторите на 11 юли са по принцип фактор, ускоряващ вземане на решения.

От 4 месеца сме свидетели на невъзможност или неспособност на влезлите в 45-ия и 46-ия парламент партии на промяната да намерят работещо решение за съставяне на правителство. Впрочем

със заявлението на "Има такъв народ", че изначално са изключени от преговори освен управлявалите дотогава ГЕРБ с неявната и явна подкрепа на ДПС, също и БСП. След резултатите от изборите на 4 април се видя, че без БСП не стигат гласовете на партиите на промяната за съставяне на правителство, каквото и да бъде то - експертно, коалиционно, програмно.

от непозната досега технология на "Има такъв народ" за формиране на правителство - с 65 депутати и без предварително представяне на проектокабинета на партиите, от които се очаква да го подкрепят. И в добавка - червената линия, която "Демократична България" постави пред БСП - никакви преговори с тях.

Анализаторите през цялото време дежурно констатираха/преповтаряха заявленията на партиите - кой с кого няма да преговаря при никакви обстоятелства или при какви ще преговаря - и не анализираха наличие или липса на аргументи в заявленията.

Последните социологическите анкети посочват, че

плюс "прокълнатата" БСП. И, разбира се, с присъствието на ГЕРБ и ДПС (като партията на Борисов нищо чудно да излезе и първа). Не се забелязва промяна и в червените линии, поставени между тях. Тези дни Слави Трифонов даже отново постави БСП отвъд забранителната линия, като заяви в статус, отхвърлящ вината на "Има такъв народ" за несъставянето на правителство, че "подобна коалиция (с ГЕРБ, ДПС и БСП - бел. ред.) "е невъзможна и в следващото Народно събрание".

С две думи, ситуацията най-вероятно ще се повтори. Не е ясно и как "Демократична България" ще преговаря с БСП след третите избори и дали няма да й се наложи, ако промени тактиката, да се обяснява защо е изключила такава възможност след вторите.

И всичко това - при трудно оборимата презумпция, базирана - да повторим - на резултатите от двата избора и сега на последните социологическите сондажи, че без БСП всъщност не може да се състави правителство, както и по-рано сме коментирали.

Сред тази очебийна безизходност от политическата криза се появява проектът "Петков - Василев". Всъщност беше естествено да се роди някакъв проект, но дали ще отпуши ситуацията ще се разбере след изборите.

Дали си дават сметка, че идеята им може да се възприеме и като еретична, едва ли не удар по партийно-парламентарната система, сочена за неоспоримия стожер на демокрацията? Запитани от "Дневник" при представянето на проекта дали очакват укори от политологичната наука заради игнорирането на партиите и залагането на личности, Асен Василев - с неприсъща за неисторик смелост - "навлезе" в историята, за да извлече аргументи. Каза, че в историята са останали с добрите дела политически личности, а не партии, и даде пример с петицията на депутатите против депортацията на българските евреи - "те са участвали с имената си и не са питали партиите дали да се подпишат".

Може да се спори дали спокойствието на Асен Василев и усмивката на Кирил Петков, с които мотивират тезите си, изразяват целенасочена увереност в постигане на целите и убеденост в правилността на средствата за постигането им; или зад тях се крие и някаква доза наивност и непознаване на спецификата на отношенията между днешните политически партии. По думите на Петков за "коалиция на почтеността" може да се тълкува, че такова обединение след изборите ще е възможно между хора/депутати, а не между парламентарните сили.

Безспорно остава обаче усещането, че без нов проект, който "да разбърка картите", за да се раздадат отново, след третите избори, ще се озовем в същата ситуация, вече проиграна от същите партии. Доколко тя няма да се повтори и с участието на "Продължаваме промяната" (защото сега проучванията показаха, че теглят гласове от протестните партии) ще зависи каква подкрепа ще привлекат и ще я разширят ли отвъд гласуващите за промяна.

А пък над най-интригуващият анализаторите въпрос -

може да се размишлява чрез доказаното по политически и исторически път положение - че съвпадението на цели не означава задължително съгласуване на средствата или еднаквост на мотивите. Вярно е, че целта на президента Радев е страната да се сдобие най-сетне с редовно правителство и се съобразява с очакванията и съгласието на гражданите (както заявява), без да ги дели по партиен и политически цвят. Вярно е, че и целта и увереността на проекта "Петков - Василев" е, че в следващия парламент "ще има 121 депутати, с които да бъде продължена промяната" и съставено правителство, независимо от техния партиен цвят (макар че, както се разбра в отговор на многобройните и настоятелни журналистически въпроси - без ГЕРБ и ДПС).

Петков и Василев заявиха ясно, че подкрепят президента Радев за втори мандат. Но президентът не е заявил, че подкрепя проекта им, поне е предпазлив в коментарите си.

Но какво ще стане, ако го подкрепи, небето ще се срути може би?

Радев ясно е заявил още преди година, че досегашният вид управление, белязан многократно от корупционни обвързаности на институции и задкулисие, трябва да претърпи радикална промяна в обществен интерес и тя може да бъде постигната - акцентира той, с участието и енергията на гражданите независимо от политическия им цвят.

С две думи, доказателства за съгласуване на проекта "Продължаваме промяната" с президента засега няма. А дали се подкрепя от него, това не го прави предпоставен или създаден в ущърб на обществения интерес. Така че натрапчивото разграничаване на проекта от президента май е излишно.