В роман на Пелевин баща и син гледат как японски дълбоководен робот се опитва да обезвреди бомба, останала от войната Бащата се възмущава: "Чудни хора са това японците... Да рискуват толкова скъпа техника - не може ли да пратят човек?!" Ето такова е отношението към ценността на живота на индивида в Русия.

Поетът Фьодор Тютчев настоява, че Русия е непонятна за ума: "В Русия може само да се вярва." Идеята, че руската душа е нещо извънмерно мистично, се утвърждава на Запад след превода на гениалните руски романисти от XIX век. Достоевски в "Бесове" предсказва ирационалния нихилистичен метеж от 1917 г., а Ленин нарича Толстой "огледало на руската революция".

В самата Русия идейният сблъсък между славянофили и западняци определя интелектуалната атмосфера до революцията, и продължава видоизменена в условията на Съветския съюз. Всъщност всички идеи, породили се в Русия, са отглас или просто отговор и нелегален дъмпингов внос на европейските такива.

Настояванията, че Русия ще каже "нова дума" и пр., са безпочвени, понеже парадоксално "истинският руснак" е префасониран чужденец... От Петър I до Сталин и Хрушчов стремежът е да се настигне Европа и да се задмине, като се имитират нейните постижения в науката и изкуството. Религиозният философ Николай Бердяев (изгонен от болшевиките през 20-те) пък твърди, че Русия се е разширила твърде пространствено и това я лишава от "дълбочина" в мисленето.

Известно е, че българите имат особен статут в руското културно пространство. Съдбата на българите се дискутира и в "Братя Карамазови", и в "Ана Каренина", и "В навечерието" на Тургенев, и къде ли не. И няма как да не е така, тъй като българи стоят в основата на руската култура и език - от азбуката до православната книжнина... В нашата литература още в "Под игото" Вазов отбелязва протоконфликта между русофили и русофоби, който ще ескалира след Освобождението. Най-вече в образа на социалиста Кандов като че ли е концентриран русофилският имагинерен култ към всичко московско. На лавицата в дома на Кандов лежи романът "Престъпление и наказание", а и в структурата на Вазовия роман влиянията на Достоевски са лесно видими.

И докато Раковски, Ботев, Захари Стоянов и др. са наясно със завоевателните щения на Русия спрямо българите и изстъпленията на "руската мечка" спрямо другите народи, то "русофилите" са или агенти на Москва като Найден Геров, Васил Априлов и пр., или безмозъчно поддържат славянофилството като Вазова, без да осъзнават, че това е руска имперска политика.

След две световни войни, в които сме противник на руснаците, отношението до днес към тях продължава да е двояко. Съвременните "русофоби" настояват, че не мразят "руската култура", но ненавиждат руските имперски мераци, които никога са утихвали и особено нарастват, след като СССР се е превърнал в световна сила.

Само че "руската култура" е твърде обобщен и нерефлексиран израз. В същината си тя е националистична - нека отбележим, че дори репресирани от държавата като Достоевски и Солженицин се превръщат в страстни защитници на всичко руско. От друга страна големите имена на XX век всъщност се реализират в странство - Шагал, Кандински, Набоков, Бунин, Бродски, Дягилев, Шаляпин, Стравински, и пр. се реализират в Европа или САЩ. Тоест да обичаш "руската култура", без да уточниш какво имаш предвид, е малко безотговорно.

Интересно е да се види как това раздвоение спрямо "исконно руското" (каквото и да значи това, най-често примитивен национализъм и любов към "родината") се отразява в съдбата на двама братя, световноизвестни режисьори. Единият е Никита Михалков, който съвсем деградира в угодничеството си към Кремъл, и другият е Кончаловски, чиито възгледи евоюлират в емиграция. В своята мемоарна книга Кончаловски с ирония рисува образа на брат си, който с мушама и препасан с калашник, тръгва да защитава парламента и "демократичните промени" на Елцин при един от опитите за пуч...

Това как се отразява на политическите избори е трудно да се изследва, но че има някакво влияние е безспорно. Трудно е също да се определи в каква корелация са двете спекулативно обобщени групи българи... Омразата, която обаче се разпалва във фейсбук стълкновения, е съвсем автентична. Всяка от групите е готова да репресира отсрещната и би го направила безмилостно при възможност. И тука отново се омесват икономика, политика и култура...

Доводите "про и контра" са железни, но никой не ги взема предвид. Спори се по-скоро емоционално, с цел за размажеш опонента, който без съмнение е нещо като микс от Юда Искариотски и Павлик Морозов... И ако има място, където конспиративните теории разцъфтяват в пълния си блясък - това са тези спорове. И ако има място, където битката между русофили и русофоби никога няма да приключи - то това място е тук...