Жените в науката – как беше проправен пътят им
"Дневник" публикува словото на проф. Румяна Прешленова, директор на Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките. То е произнесено на тържественото събрание на БАН в Деня на народните будители на 1 ноември. Запис на събитието можете да видите тук.
Жените в науката са двойно благословени. Те могат да даряват живот и да даряват знания. От тяхната щедрост зависи бъдещето на човечеството.
След края на матриархата векове наред жените са държани далеч от властта, освен малцината, родени със синя кръв, които по стечение на обстоятелствата и по-скоро като изключение се възкачват на трона. Затова пък имената им се помнят: Мария Терезия, императрица на Хабсбургската монархия през 1740-1780 г., Екатерина Велика, императрица на Русия през 1762-1796 г., Мария Стюарт, кралица на Шотландия през 1542-1567 г., Катерина де Медичи, кралица на Франция от 1547 до 1559 г. Налагани са им и много други ограничения с мотива, че социалните им функции се изчерпват с грижата за дома и призванието им да даряват живот. Единици от тях, облагодетелствани от семейната среда, през Средновековието се изявяват в литературата, изобразителното изкуство и музиката. Макар да са лишени от официална власт, немалко жени имат морален авторитет и са съветници на своите овластени съпрузи, братя и синове.
Модерната епоха е белязана от няколко важни прeлома, без които съвременното общество би било немислимо. Сред тях особено значение имат масовизирането на образованието, превръщането на науката от строго елитарно в по-широко достъпно поле за изява и борбата на жените за равноправие. И трите имат за цел утвърждаване на общочовешките ценности, сред които основополагащо значение има личността независимо от нейния социален произход и пол.
В края на XIX и началото на XX в. в редица страни се създават организации на жените, чиито цели включват защита на техните права, но също така опазването на мира. През 1919 г. те се обединяват в Международна женска лига за мир и свобода със седалище в Женева, където се намира и ОН. Още същата година в нея се включва Българска секция начело с Екатерина Каравелова. С Международния си конгрес през 1922 г. Лигата заявява решимостта на жените да участват активно в политиката в името на живота. Забележително е, че по същото време, през 1919 г., в Женева е създадена и Международната федерация на жените с университетско образование, в която членува Дружеството на българките с висше образование.
Организираното движение на жените се вдъхновява от личности като Мария Склодовска-Кюри (1867-1934), първата жена носителка на Нобелова награда за физика (1903) и за химия (1911). Тя е единственият учен досега, получил Нобелова награда в две различни научни области, първата жена професор в Университета в Париж и първата жена ръководител на Радиев институт в Париж (от 1909 г.).
Сходен профил има и Елисавета Карамихайлова (1897-1968) - първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия, първата жена професор по физика в България (1939), основателка на Катедрата по атомна физика в Софийския университет и на Лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН. Преди да започне кариерата си в България, тя е работила в Института за радиеви изследвания във Виена и в Кавендишката лаборатория в Кеймбридж.
Те и много други по-малко известни жени проправят нашия път към науката, отвоюват правото ни да бъдем учени, което минава през достъпа до висше образование. През Възраждането българското общество приема участието на жени в хайдушкото движение и съпричастността им към борбите за национално освобождение, но до средата на XIX в. образованието остава привилегия за мъжете. Десетина девически училища, създадени от 40-те до 60-те години на XIX в. Габрово, Пловдив, Стара Загора, Казанлък, Свищов, Русе, Солун, са основани и поддържани най-често от жени. Някои от тях са организирани в женски дружества въпреки патриархалните нагласи на огромна част от обществото.
Възпитаничките на девическите училища обикновено стават учителки или интелектуалки. През 1897 г., почти двадесет години след Освобождението, Анна Карима, писателка, публицистка и преводачка, основава женско Образователно дружество "Съзнание", което изпраща петиция до Народното събрание за допускане на жените до университетско образование. Това се случва през 1901 г., а през 1918 г. Софийският университет вече има първата жена преподавателка и първата жена учен в България - Теодора Райкова (1893-1963). Завършила химия през 1916 г., тя специализира в Германия и Австрио-Унгария и става асистентка на баща си, проф. Пенчо Райков, в СУ. Теодора Райкова преподава и публикува резултатите от изследванията си във водещи немскоезични научни издания въпреки опитите за прекратяване на договора ѝ, защото е жена.
Макар да остават доминиращи в политическо и икономическо отношение, мъжете като цяло осъзнават и приемат излизането на много жени от ограничената им роля на съпруги и майки. Този преход отнема десетилетия. В съвременна България равните права на жените и мъжете са гарантирани от Конституцията и Кодекса на труда.
В наше време безспорен израз на промененото отношение към жените е Хартата за основните права на гражданите на Европейския съюз, приета на Срещата на върха в Ница през 2000 г. Според нея (чл. 23) равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително в заетостта, труда и възнаграждението. Изрично се изтъква, че принципът на равенство не пречи да се запазят в действие или да се приемат мерки за специфични предимства в полза на по-слабо представения пол. Хартата за правата от Ница е доразвита с Резолюцията на Европейския парламент от 27 септември 2007 г. относно равенството между жените и мъжете в ЕС.
И двата документа създават рамкови условия за равни права на мъжете и жените в ЕС. Разработени са и серия документи в тази насока, а интегрираната политика за равенство между половете в научните изследвания в ЕС се осъществява при реализиране на 5, 6 и 7 рамкови програми и на програмата на ЕС за научни изследвания "Хоризонт 2020". Европейската комисия приема Насоки на Европа 2020 за заетост и Eвропейския пакт за равенство между половете 2011-2020. Въпреки това според докладите на ЕК различията между половете в сферата на научните изследвания и иновациите все още съществуват в някои от страните от ЕС, особено във високите нива на научната и административната кариера в академичните среди, а в отделни случаи те граничат с неравенство. Като критерий за балансирана представителност се приема относителен дял от 40-60% на единия пол.
В същото време в Хартата на европейските учени, разработена през 2005 г., изрично се изтъква, че работодателите трябва да се стремят да осигурят работни условия на учените, които позволяват както мъже, така и жени учени да съчетават работата и семейството, грижата за децата и кариерата. Преминаването от третиране на жените като неравнопоставено малцинство към артикулиране на правото на мъжете да съчетават работата и кариерата си с грижи за семейството и децата е важен момент, който дава своето отражение върху обществените нагласи и поведението на учените през следващите години.
Едва ли е случайно, че през 2016 г. Луиз Ричардсън, историк, експерт по тероризъм и ректор на Университета "Сейнт Ендрюс" в Шотландия, е първата жена, която става заместник-ректор на престижния британски Оксфордски университет, за първи път в неговата почти осемвековна история. Заслужава да припомним, че в това висше учебно заведение жените получават образователни степени от 1920 г., а за първи път жена става професор едва през 1948 г.
Повод за самочувствие ни дават и българките, които от години се изявяват като успешни учени в чужбина. Броят им е многократно по-голям от посочения в Именника на българските учени в чужбина, изготвен от Съюза на учените в България. Ще спомена само два ярки примера на водещи в своята област, които са широко известни: проф. Райна Фичорова, завършила медицина и специализирала в България, директор на лаборатория по репродуктивна биология в Харвардския университет от 1995 г.; проф. Мария Н. Тодорова, завършила история и преподавала балканистика в България, от 1991 г. професор последователно в университетите на Хюстън, Тексас, Флорида и Илиной, Ърбана-Шампейн в САЩ, почетен доктор на СУ "Св. Климент Охридски" и на Университета "Пантеон" в Атина.
Не по-малко уважение заслужават българките, които останаха в науката тук, въпреки бедността и несправедливостите в трудните години на прехода. Благодарение на тях Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г. под надслов "По-добра наука за по-добра България", приета от Народното събрание на 7 юни 2017 г., отчита дял на жените в държавния сектор на науката и висшето образование от 53%. Те са разпределени относително равномерно по възрастови групи до 65 г. По този показател България е сред водещите страни.
По данни на Института за статистика на ЮНЕСКО през юни 2019 г. в световен мащаб жените имат дял в науката от средно 30%, в Централна и Източна Европа те са 39%, в Северна Америка и Западна Европа са 33%. С 49% България се нарежда на пето място в Европа след Република Северна Македония (52%), Латвия, Литва и Сърбия. В страните с най-висок жизнен стандарт делът на жените в науката е под 34%. Такава е картината в Белгия, Дания, Швеция, Швейцария, Финландия, Австрия, Люксембург, Германия, Франция, Нидерландия.
Впечатляващото участие на жените в науката има и друго изражение. Сред 25 български учени от БАН, включени в класацията на Станфордския университет за най-добрите 2% учени в света през 2020 г., са шест жени или 24%: чл.-кор. проф. Вася Банкова от Института по органична химия с Център по фитохимия в направление Медицинска и биомолекулярна химия; проф. Донка Андреева, Институт по катализ в направление Физикохимия; акад. Дочи Ексерова, Институт по физикохимия, в направление Физическа химия; проф. Виолета Великова, Институт по физиология на растенията и генетика, в направление Биология на растенията и ботаника; проф. Дора Карагьозова, Институт по механика, в направление Машиностроене и транспорт; проф. Весела Цакова, Институт по физикохимия, в направление Енергия. За сравнение: сред 12 учени от СУ "Св. Климент Охридски" в същата класация фигурира само една жена - доц. д-р Мича Каравастева от Факултета по химия и фармация.
Повод за удовлетвореност от състоянието на БАН е и съотношението между жени и мъже, изчислено въз основа на годишните отчети за дейността на постоянните научни звена. Ако през 2000 г. делът на жените сред професорите е само 16%, през 2020 г. той е 52%. При доцентите той нараства съответно от 39% на 53%, а за учените общо - от 44% на 55%. Тези показатели са далеч по-добри от съответните за цялата страна. По данни на Националния статистически институт по еквивалент на пълна заетост през 2019 г. жените съставляват 46% от всички заети в научно-изследователска и развойна дейност в България. Нещо повече, чувствителното нарастване на дела на жените в БАН става при несъществено увеличаване на средната им възраст: през 2000 г. тя е 47,6 години, а през 2020 г. е 48,8 години.
БАН е пример за равнопоставеност, дори когато става дума за жените на ръководни позиции. През септември 2021 г. жените имат лек превес над мъжете сред директорите на постоянните научни звена във всички направления. Делът на жените е 53% при 47% на мъжете. Доколкото и двата дяла са в рамките на приетия от ЕС критерий за равнопоставеност (40-60%), участието на жените и мъжете в управлението на постоянните научни звена е балансирано.
Още по-силно жените са представени в Управителния съвет на Академията, където понастоящем те са 63% в основния състав (17 от 27 души) и 62% в разширения състав. От години поста на председател на Общото събрание на БАН се заема от жена. За сметка на това досега жена не е била председател на БАН. По още един показател жените в БАН са под критерия за равнопоставеност от 40-60% - на най-високото ниво на академичната йерархия. Сред академиците сега те са само четири от 62 или 6% - акад. Мария Ангелова Балтаджиева, инженер-технолог, акад. Петя Иванова Василева, офталмолог и новоизбраните акад. Драга Иванова Тончева, специалист в областта на медицинската генетика и геномика и акад. Светланка Емилова Куюмджиева, изкуствовед. Сред член-кореспондентите жените са 22 от 98 или 22%.
На 5 март 2020 г. ЕК публикува новата европейска стратегия за равенство между половете 2020-2025 г. Тя постави отново темата за равнопоставеността на жените и мъжете в политическия дневен ред на ЕС за изграждане на силна, социална и справедлива Европа. С други думи, за европейците тя е все още неосъществена цел на модерността, за която си струва да се борим. Без преувеличение обаче можем да твърдим, че съвременното състояние на БАН е пример за постигната значителна равнопоставеност на жените и мъжете въз основа на техните индивидуални качества и постижения, на цялостното им личностно поведение. Това не на последно място е ярко доказателство, че в БАН се извършва научна дейност в съответствие с общочовешките ценности и националните интереси.