"Преходите в България винаги са 40 години"

"Преходите в България винаги са 40 години"

10 ноември 1989 – Тодор Живков на последния пленум на БКП, който гласува за неговото отстраняване след 33 години еднолична власт
10 ноември 1989 – Тодор Живков на последния пленум на БКП, който гласува за неговото отстраняване след 33 години еднолична власт
На 10 ноември се навършват 32 години от падането на авторитарния режим на БКП и Тодор Живков. По този повод "Дневник" публикува няколко мнения за прехода, публикувани в социалните мрежи, без претенция за изчерпателност.
Евгений Кънев, финансист: Младата демокрация се раждаше болезнено
Честит рожден ден на втората българска демокрация!
Младата българска демокрация се раждаше както човешкия живот - изключително болезнено. Бяха разрушени хиляди съдби, за да си пробие път новото време. За да успеят новите поколения. Българите днес са близо десет пъти по-богати, отколкото през 1989 г. Но сравненията не с другите до нас, а вече със света носят психологическата травма на изостаналост и националното унижение.
Но и това ще бъде преодоляно.
Българският преход може да се раздели по диалектически като Теза, Антитеза и Синтез.
Тезата (1985-1997)
Тя е Преструвката, че ще градим демократичен капитализъм. Тази фаза започна със снишаването на нашите комунисти за гласността и перестройката в СССР; след това приемането на реалността и оглавяването на този процес до пълната му катастрофа с хиперинфлация през 1997 г.
Антитезата (1997-2009)
Това е антитеза на Преструвката и започна с жестоката реалност на реформите, които станаха неизбежни поради изчерпването на ресурсите за преструвка и загубата на власт от БСП, но завърши с тяхното завръщане във властта и връщането към модела на грабеж.
Синтезът (2009-2021)
Той е именно Преструвката, че имаме демократичен капитализъм като наметало на същата порода хора - Преструвка, че комунистите не управляват, наложителна, защото ресурсите вече идват не от Изток, а от Запад.
Преходите в България винаги са 40 години.
Точно 40 години след Освобождението, на 3 март 1918 г Русия капитулира пред България и нейните съюзници и така завършва тогавашният Преход - ставаме свободни, след като се освобождаваме от нашия Освободител.
Мойсей е водил 40 години евреите в пустинята - докато си отидат евреите живели в египетско робство и дойдат новите свободни поколения, които не помнят робството.
Наближаваме 40 години от началото на Прехода.
А той ще завърши с края на Преструвката.
Юлиан Попов, политически наблюдател: Да се възстановят "Показният магазин" и "Кореком"
Едно време в София, на "Раковски", имаше показен магазин. Така се казваше "Показен магазин". Той показваше как горе-долу трябва да изглежда един магазин, главно за плодове. В него имаше по-често, не винаги, банани, портокали и мандарини, сушени фурми, бадеми и домати за износ. Всичко беше малко, не много, по-скъпо, продаваха в левове.
Зад хотел "Рила пък се намираше основният "Кореком". В него продаваха уиски, тоблерон и касетофони "Хитачи". В "Кореком" се пазаруваше с долари и западногермански марки, които можеше да си купиш на морето от бедни западногерманци на тройна на официалната цена.
Тези два магазина показваха една оскъдна версия на "другия свят". Добре е двата магазина да се възстановят. В "Показния" да се пазарува пак с левове и да продават картофи, русенско варено, буркани грах и увехнал магданоз. В "Кореком" да продават Вефове, матрьошки, Советское шампанско, соев шоколад и водка. Срещу рубли. Това ще е една оскъдна версия на "другия свят". Дължим го на децата си.
Радослав Бимбалов, рекламист: Писна ми да ме боли, че пак е десети ноември напразно
Пак е десети ноември. Днес сме длъжни да си припомним няколко важни неща:
1. По Негово време култът към личността беше по-голям от самата личност. Той беше нискообразован, опростачен индивид, а около него се движеше кохорта от верни малоумници, които послушно се смееха на тъпотиите му. Постепепенно, по Негово време, простащината се превърна в норма на публично поведение.
2. По Негово време държавният апарат беше смазана репресивна машина, чиято цел беше да се смазва каквото й се изпречи - малко мисъл, свободна воля или смела лична инициатива. Свобода на словото съществуваше само парадно, защото зад прикритието на някаква толерантност и сговорчивост с различните мнения, Неговите подчинени служби отмъщаваха заради Него.
3. По Негово време просперитетът беше пропагандна измислица. Народът живееше уж еднакво сит, но еднакво неспособен да подсигури нещо повече от пълно състояние на търбуха си. В същото време, по Негово време, Неговите приближени живееха в охолство, глозгайки кокалите на Неговото изобилие.
4. По Негово време присвояването на общи блага за лично ползване се превърна в държавен строй, а корупцията беше форма на общоприет социален диалог между хората и институциите. По Негово време крадените пари се заделяха грижливо и се изнасяха малко по малко навън - черни пари за бели държави.
5. По Негово време на изборите беше важно всички да усещат, че нямат избор. И каквото и да си мислят, че искат, пак ще получат Него.
Днес е десети ноември. А сега прочетете отново тези пет неща и си помислете - за Него или за Него става дума...
В неделя трябва да гласуваме. Защото ми писна да ме боли, че пак е десети ноември напразно.
Георги Господинов, писател: 10-и ноември като награда за изключителното търпение
На 10-и ноември на нас ни съобщиха по телевизията, че сме свободни. Пасивната позиция тук е важна. Съобщиха ни. По същия начин, по който "пускаха" портокали, червен пипер и дамски превръзки. Чакаш, чакаш и един ден някой ти съобщава "пуснали са". 10-и ноември се оказа нещо подобно на това да ти излезе номера за автомобил или да ти дойде реда за апартамент след дълго чакане. Награда за изключителното търпение...
Не можеш да се освободиш за една нощ, ако толкова дълго не си бил свободен. Още повече, ако не си имал кой знае каква воля за свобода. А след толкова години вече не е останала и памет за нея.
Из "Невидимите кризи" от 2012. Не съм си променил съществено мнението за тази дата.