Прокуратурата има проблем с правовата държава
Ръководството на прокуратурата излезе в понеделник с позиция, че служебното правителство вкарало нарочно в Плана за възстановяване и устойчивост въпроса за отчетността на главния прокурор само за да го отстрани. "Дневник" публикува коментара на Андрей Янкулов по този повод от профила му във фейсбук. Заглавието е на редакцията.
Из позицията на ръководството на ПРБ относно коментарите, свързани с Плана:
"В последния вариант на проекта за план от 15 октомври 2021 г. в Раздел 2.Г.1 Бизнес среда, Реформа 2: Противодействие на корупцията, т.6.2. е озаглавена "Повишена отчетност на главния прокурор и неговите заместници" (стр.192-193). Не е ясно по каква причина бизнес средата и противодействието на корупцията са обвързани точно с отчетността на главния прокурор."
Веднага обяснявам как са обвързани (примерите далеч не са изчерпателни):
Когато английски съд откаже екстрадиция за съдене на български граждани с мотива, че в България не може да им бъде осигурен справедлив процес заради подозрения за личен интерес на главния прокурор в делото им, това пряко влияе и на бизнес средата, и на противодействието на корупцията.
Когато в международен арбитраж се води дело срещу България от инвеститор, в което предмет на изясняване са включително и действия и бездействия на главния прокурор, това пряко влияе и на бизнес средата, и на противодействието на корупцията.
Когато излизат данни под формата на сведения на очевидци и документи за опити за неправомерна намеса на главния прокурор в имуществен спор между съдружници, а ръководената от него институция мълчи, това пряко влияе и на бизнес средата, и на противодействието на корупцията. На бизнес средата - защото създава основателно съмнение у всеки инвеститор или предприемач за степента на развала на въпросната среда, а на противодействието на корупцията - защото не може да се очаква ефективно такова там, където основателни съмнения възникват дори за управляващия най-важната антикорупционна институция и те така и не се разсейват убедително.
Тоест наблюдаваме не само абстрактното положение за обществата, стремящи се към постигане на върховенство на правото, че особено ръководителите на натоварените с големи репресивни правомощия институции трябва да бъдат вкарани в ефективни механизми за контрол и отговорност, но и конкретните проявления на това какво се получава, когато такива механизми няма.
Така че публично демонстрираното неразбиране от ръководството на прокуратурата на значението на липсата на собствената им отчетност показва фундаменталния им проблем на неразбиране как функционира правовата държава.