По логиката на противоречието (анти) българското вето събужда у мен спомена за Желю Желев, у когото открих олицетворение на съвременна България. Преди да се запознаем лично, бях прочел книгата му за фашизма, а той - моята книга "Името и умът", за чието българско издание написа и предговор. В този предговор Желю Желев излага цяла една философия за особеното отношение на България спрямо Македония. В общата история той вижда залог за по-лесно достижимо общо бъдеще. В тази перспектива предвижда възможност за свързване на разделените истории, като проявява дълбоко разбиране и емпатия към специфичната разлика на македонската част - дори когато е против българската част! Така Желев се застъпва за безусловната, добронамерена политика на България към Македония, подкрепа за регионалното и международното ѝ утвърждаване, насърчаване на комуникацията, най-широко икономическо и културно сътрудничество, отношения на равноправно партньорство и взаимно уважение.

Тази философия на Желев съответства на общата ни и разделена история - от "История славянобългарска" (Паисий) до обединена Европа. Ветото, обратно, отрича и общата история, и европейския дневен ред. Ако позицията на Желев е българска, ветото е антибългарско и противно на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, който утвърждава позицията на Желев като задължение на България. Ветото заменя поддръжката на евроинтеграционния процес на (Северна - бел. ред.) Македония с блокада. Използва предимството на членка на ЕС спрямо кандидатка като предимството на вълка спрямо агнето, което му мътело водата: Македония не почитала договора! (в приказката вълкът иска да изяде агнето и му използва за повод, че то му мъти водата - бел. ред.)

Значи, нито от историческа гледна точка, нито от гледна точка на съвременна Европа, ветото не може да носи печата на българската държава като такава. Това е акт на конкретно правителство, което Румен Радев при предаването на мандата на Кирил Петков определи като "авторитарно управление" и му (на Петков - бел. ред.) каза да създаде парламентарна държава. Българското общество, ръководено от онова автократично/корумпирано/престъпно правителство, отиде три пъти до урните, за да се отърве от него, а кукувичето му яйце - ветото - си прибра като българска добродетел.

Проследих на живо коалиционните преговори и бях впечатлен от смесицата на силна воля за съгласуване и лесната техника на депроблемаизиране и рационализация - замитане под килима на големите разлики между партньорите по "македонския въпрос". Така се договори да се потвърди единната позиция и то да се надгради в конструктивен дух. Премълча се, че тази единна позиция е изкристализирана във вето.

Как да се надгради ветото? Трети път бойкот на твореца на ветото у дома - трети път вето в Брюксел! ГЕРБ срина конституционна България, а ветото - мотивирано да се разфокусира от този разгром и да предизвика срив другаде, в очакване на някакво източно геополитическо изявление - ветото е запазено като реликва. Да се надгради ветото, значи, например, да дойде Каракачанов с един полк войници и да изпотроши "антибългарските паметници". В крайна сметка България превръща своето надграждане на ветото в синдик за Македония, чрез използване на вътрешния ред на ЕС като замяна на войните, с които преди век това направиха Гърция и Сърбия.

Ветото е унищожение и не може да се надгражда в конструктивен дух. Конструктивният дух ще махне ветото веднага и безусловно като акт на авторитарната власт, злоупотребила с Народното събрание, и ще започне програмата, която загатна Кирил Петков, сама по себе си в пълен синхрон с позицията на Желю Желев. Но под принудата на ветото сътрудничеството по тази програма не е възможно, нито съществена дискусия по която и да е тема, с която изрично се мотивира ветото. На ветото повече съответства яростният антибългаризъм на председателя на МАНУ, когото охридската местна власт удостои с наградата "Св. Климент Охридски"!

За съжаление конкретизацията на конструктивния дух ще е трудно с БСП и с ИТН (од която е и новото външно министерство), особено с президента Радев. Ако тези две партии са окопани във ветото, Радев активно го надгражда, но не в конструктивен дух, а точно като синдик. Той за всичко друго противоречи на Борисов, но Борисовото кукувиче яйце държи под крилото си, с тенденция да разположи авторитарната власт в президентството, а Македония да подготви за кримски метеж.

Срамно е, че това унищожение става в Брюксел. Боли осъзнаването колко далеч е реалността на ЕС от идеята на ЕС.