През 2021 г. за българите стана ясно колко важно нещо е изборът
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдатели да оценят 2021 г. и да направят прогнози за 2022 г. Каква беше отиващата си година - година на изборите, година на промяната? Излезе ли от кризата, предизвикана от пандемията? Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди колко пъти ще ходим на избори? Четете равносметката за 2021 г. в дните до новата година, а очакванията за 2022 г. - след 1 януари. Започнахме с равносметката на доц. Иво Инджов, политолога Милен Любенов, проф. Евгений Дайнов, проф. Ивайло Дичев, проф. Антоний Тодоров, Радослав Бимбалов, Димитър Камбуров, Боряна Димитрова, Красен Станчев. Днес четете отговорите на Геновева Петрова за отиващата си 2021 г.
Сбъдна ли се някое от очакванията ви за 2021 г.? В какво се излъгахте?
- "Дневник" създаде хубава традиция с годишните си анкети и с възможността лесно да се провери какви очаквания са били споделени преди година. Бърз преглед потвърждава припокриването между очакванията ми и случилите се политически събития в страната - за предизвикателствата пред сформиране на управление след редовните парламентарни избори, за вероятността от предсрочен вот, за тенденциите в избирателната активност, за преструктурирането на политическата среда.
Реалността обори собствения ми оптимизъм за активна ваксинация на българите, която да позволи завръщане към нормалния ни ритъм на живот и работа още през 2021 г. Явно преодоляването на пандемията и последиците от нея ще продължат да са съществено предизвикателство пред българското общество и през следващата година.
Как бихте обобщили тази трудна година? Кои бяха важните уроци на 2021-ва?
- Ако 2020-а беше доминирана от протестна гражданска енергия, 2021-ва беше годината на трудните избори (политически, социални, икономически). Трудни, защото се случваха в необичайна ситуация на пандемия и задаваща се икономическа криза. А резултатът, вместо да помогне за преодоляването им, добави политическа криза и извади на преден план дефицита на силно политическо лидерство в държавата. Проблем, който след три парламентарни и едни президентски избори продължава да не е решен.
Парламентарните избори не излъчиха категоричен фаворит на избирателите, а президентските приключиха с поредния антирекорд - държавен глава, избран с гласовете на най-малко български граждани.
Какво ви изненада и какво не? Кои са най-важните ефекти за политическата среда от събитията през 2021 г.?
- Един от най-важните ефекти е навлизането на ново поколение в политическия елит. Поколение, заменящо класическото идеологическо позициониране с деклариран прагматизъм и микс от противоречащи си на моменти тези. Това се оказа успешно за набирането на първоначална обществена подкрепа. Подходът обаче крие и риск в името на благородни прагматични цели да се наруши общоприет политически, законов и властови ред или да бъдат компрометирани отстоявани години наред геополитически приоритети. Няколко такива примера вече имаше в предишните месеци.
Изненадите обаче идват буквално в последните дни на годината. Намесата в пазарни механизми (чрез мораториум върху цените на тока), опитите за назначаване на лица от комунистическите тайни служби на високи властови постове, позицията на членове на правителството за разполагане на войски на НАТО в страната вероятно могат да бъдат прагматично обяснени, но се разминават силно с отстоявани през последните десетилетия приоритети на българите.
Имаше ли според вас и политическа криза през тази година?
- Да, и тя все още не е приключила. Развръзката ѝ зависи от два фактора: от взаимоотношенията между партиите в коалицията и от влиянието на президентската институцията върху действията на правителството.
Още при сформирането на коалицията част от партньорите в нея признаха за трудности във взаимоотношенията, а след първи изненадващи назначения те добиват и по-голяма публичност. Що се отнася до взаимоотношенията президент - правителство, ще е много важно да се не премине в обратна на доскорошната междуинституционална война крайност. Досегашният генезис на формацията "Продължаваме промяната", подкрепата на лидерите ѝ (а и на останалите коалиционни партньори) за Румен Радев, присъствието на членове на служебното правителство в новия кабинет са предпоставки за повишено внимание.
Какво спечели и какво загуби президентът Румен Радев, избран за втори мандат?
- Предвид горния въпрос, президентът спечели шанс за влияние върху управлението въпреки представителните по конституция функции. Амбиция, която проличаваше в последните две години от първия му мандат и заради която загуби възможността да се утвърди като истински национален лидер.
Коя е думата на 2021-ва според вас?
- Избор(и). За българите (независимо от социалната, политическата или икономическата им позиция) стана ясно колко важно нещо е изборът.
Как оценявате състоянието на гражданското общество?
- След силната енергия на 2020 г. през тази година гражданското общество изглеждаше по-пасивно и несигурно коя всъщност е най-добрата за него алтернатива. Доста политически кандидати се самопредставяха за такава, но никой не беше недвусмислено припознат.