Годината в класическата музика – избягват се съвременните автори

"Родният потребител на класическа музика все повече ще предпочита да се омайва от познатото, вместо да пожелае да го шокират, да го изтръгнат от провинциалното му самочувствие."

Айде сега... първо изречение и веднага ме наричат провинциалист...

Плюсовете и минусите в сайта вече не са белег за нищо. Те се слагат от модератор и са белег само за това кои коментари се харесват на модератора и кои не. На тролове не отговарям.

• 7 11
• Докладване

Любезна Дочева, погребално-музейният воал, който хора като Вас спускат над класическата музика, не е никак конструктивен. И сте пропуснала трите най-важни неща: Ковид, Интернет и Пламена Мангова.

Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)

• 3 8
• Докладване

"Новогодишният концерт на Виенската филхармония е най-гледаният новогодишен концерт за класическа музика в света. Програмата му се съставя предимно от творби на композиторите от семейство Щраус. През 2015 година се излъчва на живо по телевизията в над 90 държави и се гледа от повече от 50 милиона зрители. Уикипедия"
И така от 1939 година. Според авторката това е провинциално ?!

• 7 19
• Докладване

Прави ми впечатление, че в България когато обиждаш някого се смята, че така се издигаш над него... В чужбина хората са по-деликатни и са внимателни в изказа си... смята се че да обиждаш е проява на лошо възпитание най-малкото... вече може да е и белег на злоба...

Плюсовете и минусите в сайта вече не са белег за нищо. Те се слагат от модератор и са белег само за това кои коментари се харесват на модератора и кои не. На тролове не отговарям.

• 7 15
• Докладване

Пълни глупости! В тоя ошашкан живот самото ходене на концерт с маска и полузаета зала е достатъчно излизане извън удобния уют на чакано удоволствие. Изпитаният класически репертоар дава поне някаква сигурност за приятно изживяване, което е експеримент с новата музика . Ще дойде времето на многото концерти и разностранните изяви, надявам се да е скоро!

• 1 13
• Докладване

До коментар [#6] от "Един вампир броди из Европа":

И аз щях да попитам авторката дали да слушаш 9-та симфония на Бетовен е проява на това да проявяваш провинциално самочувствие, а това да слушаш съвременни чалгари какво е?...

Плюсовете и минусите в сайта вече не са белег за нищо. Те се слагат от модератор и са белег само за това кои коментари се харесват на модератора и кои не. На тролове не отговарям.

• 4 11
• Докладване

По добре без съвременните щуротии в класическата музика.

"...Thereafter the man-loving God who arranges everything, and who did not abandon man without an intellect, sent unto him Saint Constantine the Philosopher, called Cyril, a righteous and truth-loving man, and he created for them thirty-eight letters..."

• 6 7
• Докладване

Сам се наричаш "провинциалист".

Не си точно това, а човек, който е застинал в развитието си като "меломан".

Познавам доста такива хора и не ги презирам, а ги съжалявам.

Г-жа Дочева много внимателно е бръкнала в раната, наречена класическа музика.
Не знам защо.
Диагнозата и не очертава истинското бъдеще на този дял от културата в страната, а то е от мрачно по-мрачно.
Това, което ентусиасти създадоха за 100 години в момента се "изчиства" от битието ни със страховита скорост.
Малките оркестри са пълни с хора, които за съжаление все по-бързо загубват инструменталните си сръчности и не могат да отговорят на нивото дори на несложния репертоар от "омайващи познати мелодии", които се налага да изпълняват, камо ли "провокативни" творби.
Музикална академия в инструменталния си факултет също колабира по една проста причина – родителите не желаят да осъдят децата си на мизерия с обидните заплати, които се предлагат в оркестрите след двадесет годишно обучение.
Появяват се класове с нулев прием!!
Завършващите Музикалните гимназии записват обучение в Брюксел, Виена, Германия, Щатите и т.н., с надежда да си намерят работа "навън", която да им осигури нормален бит! И си намират. Процесът има тридесет годишна давност. Не са престанали да се раждат талантливи българчета, които заемат достойни места в европейски и световни водещи състави. Тук съм ги писал нееднократно, няма да ги повтарям.
Само ще спомена Албена Данаилова – концертмайстор на Виенска опера и Филхармония като последен случай.
Чета за финансирането на "Българското кино", което винаги предизвиква леко вълнение, а може би и много силно мъртво вълнение в кино средите.
Кой филм е за Оскар, кой не заслужава!?
И се изсипват нови субсидии!
Страшно много средства потъват в "художествената самодейност", които изчазват незнайно как. Шият се скъпи уж народни носии, калцуни, цървули.. Може би така трябва.
За професионалната музика – трохите от хамбара, които останат.
Комплект струни се движат между 200 и 300 лв. и нагоре и ако е съвестен музикантът трябва да ги сменя два до три пъти годишно. Как да стане това при заплати между 600 и 900 лева?
Г-жо Дочева, гл. диригент на СДФ успява да доведе имена като Копачинска за Шонберг, но това, което чух беше обида – сив и безличен оркестър, а 3/4, ако не и 7/8 от музиката е точно там.
Много смелост има музикантът Тодоров!!
Да кажем – Шонберг е трудна за оркестъра творба, но Италиянска от Менделсон е репертоарна, а и тя мина в същия "кольор" х нюанса на сивото!
Нали за репертоара ни беше думата?
Операта и симфоничното дело са скъпи изкуства!
За огромно съжаление ножът е в ръцете на незапознати с този вид човешка дейност, (да не обидя някого), напълно неграмотни в тази област (Единият от вицепремиерите е пял в хор с друг от кандидатите за пост, дали не беше...))) )
Та като написах СКЪПО – Берлинска филхармония е държавен институт, Виенска опера – също. Голяма редица ЕВРОПЕЙСКИ музикални институции са на държавна издръжка. Това не е към Вас!
Надявам се свръхмладия и НЕОПИТЕН "министър на културата" да види на бюрото си този текст, да го "прочете с разбиране" :.) и дано разбере до къде е набутан този дял от европейската култура в България и дали сме част от Европа!
Ако разбере, нормално е да откаже поста!

• 2 12
• Докладване

Не разбрах какво е провинциалното на Бах, Вивалди, Рахманинов, Чайковски...

Panta rhei....

• 1 9
• Докладване

Добре де, Добринка Табакова е съвременен български композитор с отлична репутация по света и многобройни приятни за слуха произведения. Какво изсвирихте от нея, какво писахте за нея? Г-жа Дочева споменава само изпълнители и дума не отваря за композитори.

Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)

• 1 5
• Докладване

Според мен, избягването на съвременни автори е бял кахър в сравнение с основния проблем - публиката намаля много през последните 15-20 години, не само в последните 2 години заради пандемията. Често оркестрите са по-многобройни от публиката!

През 70-те години залите бяха пълни. Сега са останали доста малко живи слушатели на класическа музика, залите се пълнят само при гостуване на наши и чужди звезди (Репин, Венгеров, Майски, Кисин, Кремер, Лисица, Рахлин, Дамрау, Лучич ... може би точно заради пандемията имаше чудесни концерти). И за съжаление, дори публиката в малкото случаи на препълнени зали е случайна и странна, предимно с пропуски - напр. служители на посолствата, които не си изключват телефоните и се държат като в кабаре.

А в морските градове Варна и Бургас залите се пълнят донякъде само благодарение на руснаците, които живеят там и при които все още са се запазили някакви музикални традиции.

• 3 9
• Докладване

До коментар [#12] от "Molossian":

Нищо, за госпожата обратното на авантгард е прованс. Така изглежда и се движи логиката.
ако не е дига достатъчно шум не и го хвали :)
https://www.youtube.com/watch?v=ROcFQGmG1cI

България е на 111 място по свобода на словото. Ако дневник се откаже от грантовете ще се изкачим до 110

• 5 2
• Докладване

Не знам дали липсата на съвременните композитори от репертоарните планове е най-големият проблем на класическата музика в България.
Едно лично впечатление - слушайки такива автори, изпълнени през последния сезон на Берлинска филхармония, (произведения, специални поръчки от няколко оркестъра и фондации) в повечето случаи след това се питах - защо? Защо е написана тази музика, защо се изпълнява от един най-добрите оркестри, защо трябваше да я чуя и защо в съзнанието ми оставаха впечатления като - да, сръчни са авторите, образовани, но.... пуста музика, редуващи се звуци, изчерпващи енергията ми като слушател. И не, не беше причината в изпълнението - напротив, то винаги е от най-висока класа. Но дори и то не може да спаси безсмислени произведения.

• 0 11
• Докладване

До коментар [#10] от "Alexander97":

Стани добър изпълнител и няма да можеш да се отървеш от предложения. Case in point. Веднъж, преди трийсетина години, си седим, нещо, на порча на къщата някъде из Масачусетс и си приказваме с един приятел. И, какво ми щукна, така, щото стана дума в разговора, му споменах, че съм и цигулар. Аз по това време преподавах в един университет наоколо други работи, нямащи нищо общо с музиката. Защо ми трябваше? Че, като скочи оня ми ти човек, като се затръшка, дай да те чуя. Отивам на горния етаж, грабвам цигулката и удрям два акорда и един пасаж и няшият пада от стола. Оказва се, че бил професор по кларинет в New England Conservatory of Music, което е световно известната консерваатория в Бостън, а онова, Berkelee College of Music, е нещо местно, да не е без хич. И от този момент за мен вече нямаше мира, докато не се съгласих да ме заведе, да ме покаже на диригента на Boston Philharmonic, който, пък, като ме чу, нямаше време да ме покани да се присъединя към филхармонията му. Това напълно обърка плановете ми, но аз, нали добра душа, тръгнах на репетиции, и то първа цигулка, в синагогата “Охабей” в Бостън, където откестърът се подготвяше за концерт в Sanders Theater. Който е ходил в Cambridge, MA, го знае къде е—от другата страна на Харвардския Университет, като го прекосиш откъм Масачусетс Авеню. Питай ме как се свирят партитурите на Елгар и на Ромео и Жулиета на Чайковски, като не си похващал цигулката години. Не ми стигаха задълженията в университета, ами часове упражнения, за да си възвърна формата.

Та, защо ви го казвам това? Да можеш да свириш добре на музикален инструмент, особено на цигулка или пиано, е все едно да държиш злато в ръцете си. Така че, майките да не спират децата си да се записват в Софийската консерватория, а, напротив, да ги насърчават и сами да бързат към консерваторията, да ги записват и после да следят дали си упражняват гамите и етюдите, които учителката им е дала. Както бях писал и преди, всеки път, когато дойда в София, направо падам възнак като чуя нашите гениални дечица, цигуларчета и пианистчета. Българската музикална педагогическа школа се е развила страхотно и създава изпълнители от световна класа. С нетърпение чакам да дойде през лятото и да се зачисля към зала “България”, да слушам Радиооркестъра (филхармонията го дава малко по-чиновнически, но, нищо, и нея ще се прежаля да я слушам). Та, като не ги щат в страната гениалните ни дечица, само да мръднат към щатите и няма да се отърват от предложения, ако са добри и са се упражнявали прилежно, и са слушали учителката (или учителят, разбира се—имал съм и такива, и такива).

• 2 10
• Докладване

Ето един поздрав от мен за всички от дълбоката провинция по случай новата година
https://www.youtube.com/watch?v=-FaHrId3Mk8
П.П
Премиерата е преди 300 години.

България е на 111 място по свобода на словото. Ако дневник се откаже от грантовете ще се изкачим до 110

• 2 5
• Докладване

Бате Венци, ти явно си от лързозрейките.
Прескачаш четири века развитие европейска класика и ....
направо у Лепа Брена и Змиянц т.н. Лепа беше аверка на Бако май, А?
Или некоя друга беше???
Всяка публика си има музика, на никого не пречи!
Точно сръбския кафан роди чалгата у нас!
Не знам как го схващаш.
Инак гледам – от Сичко разбираш, за Сичко пишеш.
Хай със здраве и ЧНГ!

• 1 8
• Докладване

До коментар [#19] от "Alexander97":

лързозрейките. – бързо, бързозрейките

• 1 5
• Докладване

Не разбрах – това примир за какво Е?

• 2 1
• Докладване

До коментар [#21] от "Alexander97":

Един от Нововиенската класика, творбата е от 1913-15 година.

• 1 3
• Докладване

До коментар [#19] от "Alexander97":

Аз казвам какво слушам в момента и се обосновавам защо... Това също е класика за мен и мнозина... Къде съм отричал или прескачал класическата музика? На моменти специално слушам Класика от преди няколко века. Казвам "специално" защото всички я слушаме волно или неволно в игралните и документални филми... Ако споделя, че съм си пуснал в момента музика тип Харе Кришна, това значи ли, че съм Кришнар? Не съм енциклопедист, ното разбирам от всичко. Дори не съм фен на музиката, но има музика за "главата", за душата и за сърцето... Сръбската класика и циганската музика като цяло са за сърцето, според моето скромно мнение. Български поп фолк не слушам, въпреки че през Златните му години, които съвсем естествено се припокриват с Мутренските времена, имаше страшни парчета. Весела Нова Година!

Аз съм тук и там. – Навред. –Един работник от Тексас, хамалин от Алжир, поет...

• 3 2
• Докладване

До коментар [#10] от "Alexander97":

Прочетете какво съм написал в коментар номер 4...

Плюсовете и минусите в сайта вече не са белег за нищо. Те се слагат от модератор и са белег само за това кои коментари се харесват на модератора и кои не. На тролове не отговарям.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#23] от "Vency Mirchev":

В родният ми апартамен има немско пияно на 100 тина години, клавишите му са от слонова кост и е направено от забравих вече какво дърво... Сестра ми свири на него стотици класически произведения. Та е възможно да съм слушал повече класическа музика през живота си от мнозина експерти, защото от близо 50 години, с прекъсвания, слушам на живо класическа музика.

Аз съм тук и там. – Навред. –Един работник от Тексас, хамалин от Алжир, поет...

• 5 2
• Докладване

До коментар [#10] от "Alexander97":

"застинал в развитието си като "меломан""

Брей как така без изобщо да ме познавате давате оценки?

Плюсовете и минусите в сайта вече не са белег за нищо. Те се слагат от модератор и са белег само за това кои коментари се харесват на модератора и кои не. На тролове не отговарям.

• 3 1
• Докладване

До коментар [#13] от "Един вампир броди из Европа":

Твърде обмислена, комерсиална, няма пластове, няма инвенция музиката и. Писането на музика изисква огромен потенциал. Някога Лазар Николов беше казал, че музиката трябва да лекува. Нищо такова не чувам при нея.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#1] от "anonimnii":

в бг има само сееелЕнЕ,гражданите се броят на пръсти.пуснете си чувствителен господине тъвата с шонберг,можи и големътъ ношнъ музика.свиркайте си,може и една такова с пиколото в гащите да издялкате и отпуснете нервата

• 6 1
• Докладване

Човек, който не влязъл в музиката на ХХ век е изостанал!
Съжалявам, но е така.
Направи усилие и си там :.).

• 2 3
• Докладване

До коментар [#13] от "Един вампир броди из Европа":

Да, точно това е проблемът. Светът не познава и един български композитор, за цяр, отделно това, че епигонството се шири. В съвременната музика, освен да е поне слушаема, голямо име се прави с изобретяване на някаква дивотия, за която другите не са се сетили, Явно нашите нямат съответното анархистично чувство за свобода, а ако почнат да се пробват с хепънинги и инсталации, те вече са видяни някъде. Така е положението, и при художниците, и при писателите, и при учените. Навсякъде. А, имаме гениални композитори—вече споменатият Лазар Николов, Константин Илиев, Любомир Денев … да не ги изброявам всичките. Понеже всичко е обърнато към еснафската страна, дали ще си намери детето работа след консерваторията, никой даже и не помисля за възвишените неща, за които са нужни и специални поддръжки, налице само в богатите държави, където има и просветени богати, които ценят, а не само новобогаташи, като в България. Да, казах вече, няма проблем за детето да си намери работа, ако е добро изпълнителче, но ако се окаже творец, тухлената стена изправена пред него, е непробиваема из държавите, които дават тон (npi) модата, която модерната музика следва.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#3] от "pepisky":

Това задоволява дребнобуржоазен, еснафски вкус от най-ниска проба. Ще им дам, там, колкото е билетът, само и само да не ме карат да го слушам това нещо, което ще ми развали настроението поне за седмица.

• 1 1
• Докладване

"Така родният потребител на класическа музика все повече ще предпочита да се омайва от познатото, което определя фалшивата представа за самия него като за информиран меломан, вместо да пожелае да го шокират, да го стреснат, да го изтръгнат от провинциалното му самочувствие, че с няколкото "любими мелодии", които слуша, откакто се помни, познава нещо от музикалното изкуство. Предимно този тренд определя характера на концертната практика в днешния ден. Боя се, че ще бъде произведен в традиция и занапред."

По интернет в момента се преоткриват гениални композитори от 19-ти век, които са не по-малко добри от познатите Шуберт ,Лист, Шопен, Брамс...... , но нямат тяхната популярност и известност. Това са незаслужено забравени композитори , чиито произведения до сега не са се изпълнявали по концертните подиуми , но напоследък все по-често влизат в репертоара на именити изпълнители. Това са Шарл-Валентин Алкан, Карл Черни, Адолф Хенселт, Йохан Хумел, Хенри Ернст, Мориц Мошковски, Игнац Мошалес, Амеде Меро, Талберг и още много други.
Откакто ги открих , не само аз , но и други меломани, съдейки по коментарите под клиповете с изпълнение на техни произведения, слушат само тях. Огромно удоволствие е да чуеш красива музика, непозната до сега и с нищо не отстъпваща на музиката на популярните Щопен, Лист , Рахманинов и останалите, чиито произведения се изпълняват по концертните подиуми до втръсване.

• 0 5
• Докладване

До коментар [#31] от "bryghtlyght":

По тоя случай слушам/гледам 3ти бис на Радецки марш под Караян Велики.
Напълни ми еснафската, дребна душа :-)))

"...Thereafter the man-loving God who arranges everything, and who did not abandon man without an intellect, sent unto him Saint Constantine the Philosopher, called Cyril, a righteous and truth-loving man, and he created for them thirty-eight letters..."

• 0 4
• Докладване

До коментар [#32] от "tacheaux":

“родният потребител на класическа музика”

Това пост-индустриално превръщане на всичко в услуги, с потребители на тези услуги, отвращава. След болните, които станаха потребители на услугите на моловете, които по-рано наричахме болници, след студентите, които станаха потребители на сергията, която по-рано я знаехме като университет, а сега продавачи, които по-рано бяха познати като професори, продават услуги на купувачите-студенти, сега вече и публиката, слушателите, станаха потребители на услугата музика. Глобализацията и интелектуалната разруха е в пълен ход.

• 0 6
• Докладване

До коментар [#34] от "bryghtlyght":

Потребител на музика изразът, наистина e свръх идиотски.

"...Thereafter the man-loving God who arranges everything, and who did not abandon man without an intellect, sent unto him Saint Constantine the Philosopher, called Cyril, a righteous and truth-loving man, and he created for them thirty-eight letters..."

• 0 4
• Докладване

До коментар [#33] от "schwimmwagen":

Що ли ми трябваше да ти прочета форумната вкладка, та тръпки ме побиха?

• 1 2
• Докладване

До коментар [#17] от "bryghtlyght":

Браво, на знаех че си добър цигулар!

klimentm

• 0 2
• Докладване

До коментар [#36] от "bryghtlyght":

Само ми кажи , що е форумна вкладка , че и аз ще се разтреперя?

"...Thereafter the man-loving God who arranges everything, and who did not abandon man without an intellect, sent unto him Saint Constantine the Philosopher, called Cyril, a righteous and truth-loving man, and he created for them thirty-eight letters..."

• 0 2
• Докладване

До коментар [#34] от "bryghtlyght":

Ами изразът проектирам? Четем за политически, музикални , културни и какви ли не още проекти. Всички станаха проектанти. Композиторите поектират музика , художниците проектират картини, писателите проектират литературни произведения. Журналистическият новоговор е отвратителен.

• 0 9
• Докладване

До коментар [#17] от "bryghtlyght":

Твоят уважаван от теб учен Айнщайн също е свирил на цигулка. Веднъж на един концерт на самодеен оркестър в който е свирил и Айнщайн, една журналистка попитала приятелката си кой е тоя с мустаците. Как, нима не знаеш?! Това е великият Айнщайн !- бил отговорът. На другия ден в местният вестник излязла дописка в която се съобщавало , че в оркестъра изнесъл концерта е свирил великия цигулар Айнщайн.

• 0 8
• Докладване

Абсолютно съм съгласен!
В България продължават да се появяват и обучават и изключителни оперни гласове. Предимно сопрани и мецосопрани, също и баритони (Манолов, Стоянов, Божкилов ...), по-малко тенори.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#17] от "bryghtlyght":

Прекрасна история! Факт е, че на запад хората ценят таланта, а не се опитват да го стъпчат и унищожат. Но според мен проблемът с културата в България няма да се оправи. Шепа музиканти се стремят към истинското, високото изкуство, другите просто гледат да си изкарат заплатите и нямат идея какво правят.
Музикалната академия, казвате. Че там нивото в момента е читалищно. Беше споменато в някой от по-горните постове - няма желаещи, нулеви класове, приемът е без изпит. Много от преподавателите не са били никога активни музиканти, не са свирили в оркестър, концертирали са може би за последно като студенти. Причините, поради които са станали професори със сигурност не са техните качества като музиканти. Няма реални критерии за това какво е хубаво, качествено свирене. По теоретичните дисциплини също е трагедия. Дават се докторски степени на неграмотни хора. При положение, че на много от музикантите, особено по-младите поколения, музикалната им култура им куца, какво остава за този, който се е запознал с музиката в часовете в соу-то.
После, като отидете на пазара и видите развалена стока - ще си я купите ли?
Културата се възпитава. Само че не с разни измислени детски концерти, които са се превърнали във фабрика за печалба. Случва се в семейството. На запад във всяко семейство детето ходи на уроци или по балет, или по някакъв инструмент. Така, когато децата усетят колко е трудно, колко отдаденост изисква този "занаят" след това ценят труда, който виждат на сцената.
Тодоров се опитва да спечели публиката със световните имена. Няма лошо, но това е нож с две остриета - наши родни таланти тънат в забрава и измежду великите и касови имена не виждат сцена.
Съвременна музика - би я оценил този, който има културата, усета, който търси и се интересува. А това се случва в среда, в която имаш избор. Тук няма избор.

Баце. толкова ме дразниш, че вече се уморих да те плюя

• 0 6
• Докладване

По темата за класическа музика и проблемите и , аз като ординарен потребител мога само едни нещо да добавя , което ме мъчи от доста време.

Как и защо трябва да се стои на стол ? Аз на разни реквиеми не издържам и започвам да обикалям вкъщи , махайки с ръце , пък какво остава за темпераментните изпълнения.
Не знам , отговор нямам , но трябва да се помисли. Нечовешко е да киснеш на стол на валсове, на Чайковски, на Бетовен ...

"...Thereafter the man-loving God who arranges everything, and who did not abandon man without an intellect, sent unto him Saint Constantine the Philosopher, called Cyril, a righteous and truth-loving man, and he created for them thirty-eight letters..."

• 3 2
• Докладване

До коментар [#42] от "koftio_matrial":

Музикалната академия, казвате. Че там нивото в момента е читалищно. Беше споменато в някой от по-горните постове - няма желаещи, нулеви класове, приемът е без изпит. Много от преподавателите не са били никога активни музиканти, не са свирили в оркестър, концертирали са може би за последно като студенти. Причините, поради които са станали професори със сигурност не са техните качества като музиканти. Няма реални критерии за това какво е хубаво, качествено свирене. По теоретичните дисциплини също е трагедия. Дават се докторски степени на неграмотни хора. При положение, че на много от музикантите, особено по-младите поколения, музикалната им култура им куца, какво остава за този, който се е запознал с музикат

Постът ви е малко дълъг и объркан.
От всичко има в МА.
И много качествени педагози и обратното.
Който от студентите иска да учи музика, ще бъде научен!
В университетите в чужбина също могат да научат, стига добрите педагози да ги изберат за ученици/студенти.
Никъде по света обаче няма оркестър, който е на щат и е инструмент в ръцете на изучаващите дирижиране.
Никъде освен в София и Москва часовете по инструмент не са два пъти в седмицата плюс щатен корепетитор.
И Т.Н.
В България има много плюсове, обаче децата бързат да са по близко до работното място. Това е положението.
Инак в Академията е точно както в нашето общество – хора всякакви...

И да допълня – освен Лазар Николов и Константин Илиев има и трети голям български автор – това е Васил Казанджиев – талантлив и плодовит.
Всяка година напоследък се ражда по една симфония, квартет, клавирна и друга камерна музика.
Да, има си кръг от почитатели, които ходят на премиерите на произведенията на Казанджиев.
Изпълнителите харесвати свирят с любов творбите, излезли под перото му.

• 2 3
• Докладване

До коментар [#43] от "schwimmwagen":

Тогава ходете на балове :)

Баце. толкова ме дразниш, че вече се уморих да те плюя

• 0 3
• Докладване

До коментар [#43] от "schwimmwagen":

Ако си чул за Джон Кейдж, и той авангардист от Бостън, той хич не ги е карал музикантите да седят на столовете си. Значи, излиза филхармонията на сцената и първоначално сядат на столовете си и, така си седят. Публиката, и тя си седи. И, нищо. След това, по едно време музикантите стават и почват да ходят около столовете. Някои малко посядат, но пак стават и всичко това протича тихичко. Ни звук, ни стон, докато не свърши парчето.

И аз едно време съм участвал в такива оркестри, от време на време отдадени на такива експерименти. Бяхме се събрали дванайстина музиканти в читалището, не му помня името, там до кукления театър в парка “Заимов”—Владо Панчев, Румен Бальозов, Пламен Джуров, не мога да ги помня всичките. Можете да си ни представите като млади. Щяхме да си свирим един на друг композициите, наред с разни такива като Пуленк. Но, истинският авангардист беше Владо Панчев. Някъде се затри това момче из Виената ли, не го знам, но беше малко генийче. Стефчо Драгостинов му беше използвал метода на политемпията (не полиритмия, а политемпия), с едни лампи, които святкат в различно темпо за различните групи в оркестъра, и беше взел първо място на тайния конкурс на Щокхаузен. Таен, в смисъл, Щокхаузен не знае коя творба на кого е и накрая даваше наградата без да знае автора. Стефчо после ми разправяше, като отишъл във Виена ли беше, къде беше, Щокхаузен отдалече се затичал много възбуден, с протегната тъка—“Ти осъществи мечтата на живота ми, за политемпия. Отсега нататък месинговата топка на вратата на Едисион Петерс (музикалното издателство) не трябва да изстива от ръката ти”. После, Стефчо, който е също от гениалните наши композитори (малко занаятчия, щото световен майтор на полагането на ноти върху нотен лист) някъде се позагуби и месинговата топка май поистина, отдаде се на фолклор и затъна. Въпреки всичко, Стефчо Драгостинов е композиторът с най-много международни награди за композиция от всички наши композитори в историята взети заедно.

Както и да е, говорех ви за Владо Панчев, който беше написал едно сонорно-алеаторно парче, при което свирехме, като търкахме с лъковете отстрани и отдолу цигулките, а също и виолите и челата, а даже и облегалката, а защо не и седалката на стола. После, по някое време току станехме и почвахме да обикаляме около столовете си, като даже леко ги подритвахме. Пиесата започваше, с изричането на една дума от автора, да речем “Облаци”, след което започваше тази донякъде уравновесена, донякъде радостна вакханалия. Та, на yours truly, какви ли неща не са му минали през главата.

• 0 4
• Докладване

До коментар [#45] от "koftio_matrial":

Хаха добре, очевидният отговор ,но не е точен , ни изчерпателен. На Чайковски 6тата , к'во да танцувам -пого ли ? Щото то натам ме избива :)
Писах , че не знам какво точно трябва да е.
Тук специалисти трябва да намерят решение.
Но съм сигурен , че повечето хора няма да ги свърти седнали , на музика, която ги вдъхновява.

"...Thereafter the man-loving God who arranges everything, and who did not abandon man without an intellect, sent unto him Saint Constantine the Philosopher, called Cyril, a righteous and truth-loving man, and he created for them thirty-eight letters..."

• 2 2
• Докладване

До коментар [#44] от "Alexander97":

На Васил Казанджиев бях на концерта по случай юбилея му, май беше—предо две години. Концертът беше в първа зала на радиото. Даже челистката, която е професор по чело, ни подари по една книга, в която тя анализира творчеството му. Прочетох книгата с интерес. Много грамотно написана книга, едно, че самата тя е отличен изпълнител. Щях да го спомена и него в предишната дописка, но после се замислих. Всичко това е вече чуто. Дай да чуем нещо отвъд Пендерецки и Лютославски. Не знам дали да го казвам, за да не обидя някого, но ми се стори нещо подобно на тези, които въвеждат gender identity theory, защото така трябвало, за да е модерно. Отвъд Калотина, музиката на Казанджиев се слива с един общ фон на нещо вече изживяло времето си, модерно звучащо старомодно. Иначе е донякъде слушаема музиката му. Един приятел, Райчо, който беше цигулар навремето, но сега е диригент на един великолепен пернишки струнен оркестър, така определи кое е добро в модерната музика—да е слушаема. Между другото, чух в изпълнение на оркестъра му, по време на Софийските музикални седмици в съюза на композиторите, две изключителни парчета, написани от двама българи, които били живеели тук в Ню Йорк. За съжаление, не ги познавам, защото, все пак, Ню Йорк е голям град, а Лъчо вече не е консул, който навремето правеше културни вечеринки в консулството, та да се познаваме от там. Не си споням даже и имената им. Жалко, защото не са много на света българите-композитори с такъв талант.

• 0 5
• Докладване

До коментар [#38] от "schwimmwagen":

Боже мили, откъде го измислих това? Нещо, което вграждаш във форума, оставяш го там за поколенията.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#44] от "Alexander97":

Оо..корепетиторът и оркестърът изобщо не са гаранция за добро обучение. Елате на някой концерт на въпросния оркестър да чуете "научените" солисти и диригенти.
Иначе ако не сте успели да проследите фабулата на поста ми - нивото е ниско. Това е. Както навсякъде, така и в културата. Има най-скъпия роял в академията, а солистите сричат и спират на концертите. Недопустимо!
Да, има и истински преподаватели, не го отричам.
Васил Казанджиев - велик. Много велик.

Баце. толкова ме дразниш, че вече се уморих да те плюя

• 0 3
• Докладване

До коментар [#48] от "bryghtlyght":

"Даже челистката, която е професор по чело,"

по камерна музика

"че самата тя е отличен изпълнител. "

беден звук, трудно владеене на лъкчето...а тя цялата музика е там, в дясната ръка!

Бяхме на този концерт.

Приятелю, съвременния автор е в ръцете на изпълнителя.
Ако той, музикантът не успее да разчете настроенията, състоянията – авторът потъва в тълпата от епигони. Всеки от тях смята, че може да поставя точки върху петолинието, което е невинно :-).
Чувал съм нова творба, изсвирена от два състава – едното изпълнение е свирено като на състезание за най-бърза интерпретация, а другото – спокойно и разпято.
Слушаш две различни произведения!
Горкия Лазар!
Нищо не може да поправи вече!
Писането на музика се превърна в мания, а за слаба музика трябва да има наказания, защото това е гавра с изкуството.
ЧНГ!
Радвам се, че се запознах с българин, който ходи на камерни концерти "Нова музика" и то от Васил Казанджиев!

• 1 4
• Докладване

Нима сънувам! Статия за класическата музика в "Дневник"? Моля ви, измислете нещо да направите една рубрика. Резил е, че затвориха повечето културни медии, а в момента ни липсва редовна критика в класиката.

Приятно съм изненадан и от споменаването на Талберг, златото в ръцете и прочее базисни истини, които отвикнахме да чуваме. Впрочем, защо не се е включила от Дочева и бароковата музика, там имаше не едно събитие у нас тази година, а самата тя е дом на повече сръчни музиканти от класиката. Явно, че статията е писана набързо, без време да се споменат повече и по-обстоино събития през изминалата година.

• 0 4
• Докладване

До коментар [#46] от "bryghtlyght":

Вижте сега, кореспондирате с индивид, който от ноти не разбира , не може да различи цигулка от виола.
Съжалявам, че не го уточних по рано.
Пишете ми като, на колега музикант, експерт.. Аз и 99.99 проц от хората на тоя свят сме на светлинни години от това ниво. Но музиката ни вълнува и това е основното. Приветствам и емоцията на наглед, провокативният колега с Лепа Брена, надолу. Стига да е искрен.
Музиката е душевно излияние, а на специалистите , задачата ви е да го доставите на максимално много хора.

"...Thereafter the man-loving God who arranges everything, and who did not abandon man without an intellect, sent unto him Saint Constantine the Philosopher, called Cyril, a righteous and truth-loving man, and he created for them thirty-eight letters..."

• 0 3
• Докладване

Няма какво да каже женицата и за да я забележат наруга Бах, Моцарт, Бетовен...

• 3 4
• Докладване

До коментар [#51] от "Alexander97":

“а тя цялата музика е там, в дясната ръка!”

Е, не съвсем, защото, все пак, трябва и да интонираш, а и да се чуе всяка нота от пасажа, а за това отговаря лявата ръка.

• 1 2
• Докладване

До коментар [#51] от "Alexander97":

Специално трябва да изразя възхитата си и от духачите, които чух. За съжаление, забравих имената им, но изпълненията им няма да забравя. Всичките те, почти без изключение, заслужават да се качат тук, на сцената на Карнеги хол. Бях и на концерт на джаз-бенда на радиото, пак в първа зала. Прекрасни музиканти. Споменах и радиооркестъра. Изобщо, някакъв ренесанс е насанал в радиото, няма го онова, пенсионерското, дето, нещо скърцат от 9 до 5 и си чакат заплатката, а профсъюзът ги защишава. Не знам, това на директора на радиото ли се дължи, самите музиканти ли се чувстват по-свободни, но един нов дух е залял страната, в някакви свои си оазиси сред чалгата, да не повярва човек, в тази иначе световна интелектуална криза.

• 0 3
• Докладване

Всъщност е първото изречение от последният абзац, и не е непременно нещо лошо. Хората от време на време трябва малко да е стегнат. А без да им се каже какво е положението едва ли ще се стегнат.

• 1 2
• Докладване

Хе може да сравняваш едно специфично събитие с цялостната политика. Все едно да си вадиш заключение за целия български шоубизнес от нещата на Хачо Бояджиев по празниците... опаа. Тука ме хвана...

• 0 2
• Докладване

[quote#6:"Един вампир броди из Европа"][/quote]

ох тъкмо се бях притеснил, че под такъв материал трудно ще се вмъкнат ельоменати и елити.... ама то човек като е учЕн - знае и може. ето ги и тях

• 0 1
• Докладване

"вместо да пожелае да го шокират, да го стреснат, "

Извинете, но когато отивам на концерт, театър, изложба и т.н. съвсем не желая да ме шокират и стряскат. Това вероятно защото съм провинциалистка.

Все си мисля, че идеята на изкуството е да ме възвиси, да докосне душата ми, да ме накара да изживея емоцията заедно с автора, да ме пречисти... и това независимо дали е съвременен или стар майстор. Майсторът си е майстор, без значение кога е роден.

Тези, които считат, че "шокирането" се доближава да изкуството, нещо са се объркали. Жал ми е за тях, обречени са да са все нещастни и злобни.

• 1 2
• Докладване

"Една картина – огледало на света на ужасите и варварщината, от които хората трябва да се избавят“ казва Пиер Декс."
Какъв е според Вас Пикасо?
Като е създал "Герника", дали е злобен и нещастен?
Изкуствата на ХХ век могат ли да са безучастни към ставащото по света?Масата с желаните от Вас лакомства е изключително дълга – можете да слушате "Панаири, панаири" с Лили Иванова или Вивалди – "Годишни времена" :-)!.
Никой не ви заставя да бъдете непременно шокирана.
Същевременно не е нужно да влизата в ХХ век. СТойте си в деветнадесети, осемнадесети и така назад през вековете.
Въпрос на интелектуално любопитсто и нужда да вървите с времето си в изкуството.
Щях да пропусна – горе е спомената Добринка Табакова – тя пише такива сладки, захаросани мелодии.
Сигурно ще Ви допадне :-)!

• 1 1
• Докладване

До коментар [#61] от "Alexander97":

Много елементарно мислене имате за съжаление. Не става въпрос за захаросано изкуство, жалко че плъзгате по повърхността и не сте разбрали.

Един автор не е необходимо да шокира и стряска зрителя/слушателя, за да го накара да съпреживее неговото усещане за ужас, безсмислие на живота, кошмарите, които го измъчват, грозотията по света и в душите на хората.

Примери сред художниците много: Мунк, Шиле, Гоя, Бош... Същото се отнася и за композиторите.

Впрочем от съвременните художници мога да Ви препоръчам да разгледате Зджислав Бекшински - изключително талантлив майстор на дистопичния сюрреализъм.

• 0 0
• Докладване