- Безпокои пандемията. Проточи се и не е ясно какво предстои. Населението живее изнервено като предмет на санитарна грижа, в изтощителен режим на "отваряне" и "затваряне", на стрес и облекчение. Реалността става трудна за понасяне, търпението се изчерпва. "Народният" разум нахлува в научните сфери като мощна "преценяваща" стихия и нищо не може да го спре. В Джокович е надеждата, сръбското момче спасява свободата...

Тревожи още и деградацията на геополитическото съперничество, свличането му до предвоенно ниво. На България, по всичко личи, е отредена "престижната" роля на прифронтова държава, една трудна за осмисляне чест. Юлия Кръстева, отскоро "велик офицер на Почетния легион", твърди в интервю, неотдавна публикувано, че "Европа е в нокаут, боксьор на пода, разкървавен и в рани". Политически некоректна метафора.

Кръстева храни надежда за възраждане на "финеса" в отношенията между Европа и Русия. Да останем, казва тя, "внимателни към спазването на човешките права, но без санкции, а по-скоро със съюзничество. Да превърнем Русия в консенсусна сестра на Европа... Русия е различна, но като сестра." И добавя, че "това ще е трудно за политиците и икономистите, заради съперничеството. Но в културен план може би ще е възможно". Една надежда в духа на европейския хуманизъм, пленителна и утопична. Единствената на разположение.

- Вместо какво "неизбежно" ще се случи, ме тегли да кажа какво трябва да се случи. Новата власт трябва да спази дадените обещания и да се сбие с "негодниците". На институционален език това би следвало да означава отнемане на узурпирана власт, като първа по ред е властта на прокурора. По простата причина, че държава без закон е разбойнически стан - за комичен ефект, член на ЕС.

Нататък или успоредно, "чака" за разграждане клиентелната администрация на Борисов. Но в началото е прокурорът. Компромис по този въпрос изглежда невъзможен поради скандалния характер на тази власт в нейното структурно и персонално състояние. Прокурорът Гешев е избрал напоследък паническо амплоа на помирител, обикаля страната гологлав, подарява цветя. Появи се като богомолец в Цариград, за да трогне "метафизически", сниман за съжаление, в тил. От наказателен "инструмент на провидението", какъвто се обяви отначало, напредна до проповедник на мир и съгласие. Жадува консенсус. Прокуратурата е ключов въпрос, въпрос на въпросите. Всеки амбициозен политически "тарикат" наема прокурор, като гарант за ненаказуема злоупотреба с власт. В името на "реформата". Така е от ден първи на фамозния ни преход.

Приказките, че тази "реформа" следва да се провежда "внимателно и бавно", са тривиално верни, но със сигурност подвеждащи. Тази тъй наречена реформа в персоналната й част трябва да се извърши на висока скорост, докато управлението има кредит на доверие, после ще е късно.

Чистосърдечно желаем успех на това управление, пожелаваме му дълъг и щастлив живот. Алтернативата е немислима. С Борисов начело тази алтернатива няма да е нито "дясна", нито "консервативна", както суфлират "мъдреците", а просто невъзможна. Борисов и неговите хора са безидейни опортюнисти от беззаконен тип, това е кратката им дефиниция. Безмислено е да инжектират идеология в това "туловище", ще повредат феноменалната му жизненост. Далече от такъв "народ".

- Нямат време, даже и да имат сили. Но са възможни известни подобрения в средносрочна перспектива. Ще е добре, ако тяхната предизборна "утопия" породи скромни резултати в някоя от чувствителните сфери. Кражбата на публичен ресурс, например. Трябва да бъде намален корупционния "данък", коефициентът на дребен и едър грабеж. Прословутата "нулева толерантност" би трябвало да е в сила от 1 януари.

Освен грижата за "джоба", управлението има и "педагогическа" задача, в българския случай също неотложна. Трябва да се пробуди сетиво за законност, да стане модно да крадеш "умерено", в идеалния случай - никак. Ваксинирай се и не кради. Едно е ясно: няма да им се прости и намек за корупция, ще им се наложи да бъдат светци.

- Стабилността предполага решителност. Това управление не е в положение да предпочита "мудна" стабилност, нямат време за такъв "разкош". Сами вдигнаха залога, ще трябва да действат бързо, за да догонят собствените си думи. Имат малко време, за да очертаят граници между закон и беззаконие, между демагогия и отговорност. На развращаващата фамилиарност на Борисов трябва да противопоставят разумна дистанция, в съответствие с кода на цивилизованото поведение. Не им прилича старият пиар, безочливият натиск върху публичните сетива. Ще трябва да лъжат с вкус и в краен случай, ако закачката е допустима. Нужна е реформа на "стила", по-амбициозно - "революция на приличието".

Реформата на политическия стил не е "сантиментален", а политически въпрос, това е важно да се разбере. На моноспектакъла на наглата простотия трябва да се сложи край. В една цивилизована държава трябва да действа смъртно наказание за вулгарност, казва колумбиецът Давила. Преведено на "човеколюбив" език това означава, че обобщеният "Борисов" следва да бъде разследван по цялото протежение на неговата "фриволна" власт, безкомпромисно и без търгуване на сигурност срещу подкрепа. Голата юридическа истина без тънки сметки е системно спестявана от всички управления дотук, за да бъде спазено извратеното правило за недосегаемост на елита. И не на последно място, за да избегнат участ на преследвани след края на собствения им мандат. Това правило корумпира "по принцип", обезсмисля демократичната проповед.

- Първият риск е коалиционен разпад. Оцеляването ги събра, то може да ги раздели. Оставането и напускането са въпрос на партийна целесъобразност, коалиционният документът няма да ги спре. Ще кажат, че не са се клели върху него с кръст и пищов, а само върху партийната си книжка. Партиите са йезуити, работят с "принципите" гъвкаво.

Вторият риск е изводим от глобалната криза и свързаната с нея местна конюнктура. Риск, съставен от трудни за управление кризи: здравна, енергийна, стопанска. И разбира се "македонският въпрос". В тази ситуация всичко ще зависи от управлението и от населението, взети заедно. Ще се наложи съгласие за очевидностите и на първо място за неизбежните ограничения. Адекватната комуникация е от първостепенно значение. Обещанията "отгоре" и претенциите "отдолу" трябва да бъдат минимализирани с употреба на здрав разум, ако такъв е наличен. По-добре разговор за "кръв и пот" (по Чърчил), отколкото бленуване за средноевропейски стандарт като "постижима цел". Веднага си личи, че няма да е лесно.

Третият риск е свързан с "феодализация" на министерствата, поради слаб "вертикал на властта" и силен партиен (и прочее) лобизъм - идеален или материален. Премиерът Кирил Петков е прецедент в политическата естетика - чаровно "неинституционален", властно "незаинтересован", никакъв дрескод, прилича на холандски премиер. За пълнота на образа липсва само колело (казват, че ходи на работа пеша). Няма да му отива да е автократ, но е неизбежно да е лидер. Идеята за "отбор" без йерархия е вероятно чута в Харвард, но приложимостта й тук, а и навсякъде, е под въпрос. Конструкцията става паянтова, управлението "хаотично".

Обобщено: Предизвикателствата пред управлението са тежки, подкрепата скромна. При серия от неудачи следва невроза на населението и разбягване на парньорите на "принципна" основа. Ще побегнат от направения "компромис", ще чистят пред електората гузната си "коалиционна съвест": ДБ съюзът с БСП, "Има такъв народ" с "лицемерите". "Големият Бойко" ще триумфира юридически и политически. Този сценарий е кошмарен, но възможен. Г-н Рашков е на ход, но му трябва подкрепа.

- Опозицията на ГЕРБ ще е груба или по-точно грубиянска. Ще разгърнат целия потенциал на своя селски макиавелизъм, с който са богато надарени, ще пуснат в ход всичките му процедурни "номера". Ще разчитат на цинични солови играчи, от застаряващото младо поколение, с биография на "безброй" партийни принадлежности, заклети и безсрамни опортюнисти, майстори на лицемерието. Полемистите от отбора на Борисов имат дарбата да бъдат непоносими, това обстоятелство би подпомогнало всяко управление в общество с известен "вкус" и бих добавил разум. Не съм сигурен, обаче, че нашето попада в тази рубрика. Опозиционният рефрен ще бъде: "вие сте опозиция на себе си, не ни е нужно да се трудим, провалът ви е неминуем".

От страна на ДПС очакваме "разум" и комично самомнение, от репертоара на "превъзходството по компетентност". (Освен г-н Карадайъ, обаче имат и неколцина опитни хора, разумно е да се говори с тях.)

Медийната опозиция ще глозга управлението за свое удоволствие, безкористно или платено, този планктон се храни с необуздано злословие и квартална клюка. Ще ги преследват с пълния репертоар от "услуги", които "втората древна професия" ще предоставя на повикване. Сутеньорът е известен.

- В криза надделява логиката на неотложното действие. Но парламентарната опозиция ще им мисли злото, от сутрин до вечер и даже нощем, като саботира или "наддава" верните стъпки на кабинета, за да ги обезцени. Това ще става с ехидни усмивки и нелеп патос, от първия ред на опозиционния сектор. Това наричат "възстановен парламентаризъм" и върнат колективен разум. Нещо като Англия на Балканите.

- Президентът се справи с Борисов, а това е постижение, каквото и да си говорим. Вторият мандат, струва ми се, ще повтори стила на първия, с допълнителен стратегически акцент: регионална политика, съюзнически задължения и сродни. Като отрицателен пример на това поприще може да послужи незабравимата екзалтация на Плевнелиев, нелепото му преиграване в ролята на "уникално верен" евроатлантически партньор. Урок завинаги.

- Ще е чудо, ако бъдат след четири години.

- И д-р Мангъров не знае.