В последните месеци обществото в България е крайно разделено по няколко линии - за и против COVID-19 (не, не сме уникални в това отношение, в разговор с близки приятели от Камерун и Мексико разбрах същото), за и против ваксини, за и против Русия, за и против зелени сертификати, за и против "Левски" или ЦСКА. Списъкът е безкраен. Без да съм политолог, знам, че подобни кризисни моменти са рай за популисти и екстремисти в политическия спектър, които се опитват да намерят място под слънцето си. Отново не сме единствени - това се случи с немската крайнодясна АфД по време на гръцката еврокриза 2015 г., после по време на бежанската вълна, а сега и по време на ковид кризата.

Подобни популисти с неофашизоидна риторика се откриват във всяка европейска страна. Подкрепата им е маргинална, а влиянието - ограничено. Дори и за кратко да проблеснат, те бързо угасват поради липсата на всякаква компетентност - те се хранят със скандалите, с протестния вот, с вбиването на клин там, където обществото е разделено. Зрелите демократични западни общества обаче са изградили обществени рефлекси, които ги пазят. Основата на това е

Неслучайно в цяла Европа много от тези популистки партии откриват странни спонсори в лицето на фирми, свързани с извъневропейски сили.

Според разследване на Службата за защита на конституцията в Германия АфД например е получавала капитали с руски произход, подкрепящи партията, докато във Франция "Фронт Национал" открито призна, че е ползвал заеми от руски банки - дали ги е върнал, остава да гадаем. На този фон не изглежда странен и прякорът на председателя на новата звезда на популистката "Възраждане", поела щафетата от предшествениците си с националистичен уклон. И докато подобни партии и феномени винаги ще има, въпросът е как да се предпазим от тях в обществено отношение. Не беше изненада обаче преориентацията към темата COVID-19, ваксини и зелен сертификат, към която "Възраждане" се ориентира.

Цял свят се умори от сегашната пандемия, мечтаейки за връщане към нормалния живот. Ако погледнем отминалите 400 - 500 години, пандемиите винаги са били наш спътник, като времето на тяхното разпространение понякога е достигало десетилетия. Идентично със ситуацията последните две години работещата стратегия в началото при много инфекции винаги е била намаляване на контактите, последвано след година или две от бунтове и протести. За управляващите дори в Средновековието е било ясно, че изолацията е необходима при смъртоносни капкови инфекции или при такива, разпространяващи се от паразити например (като чумата). Именно за да се избегне този риск, опитните комуникатори в много западни държави предприеха

България приложи тези мерки блестящо, ограничавайки почти до нула COVID-19. Дори при тези непопулярни мерки генерал Мутафчийски се радваше на огромна популярност.

Но както често става, един генерал завидя на друг за популярността и пусна на масата научна опозиция с ранено его, която реши да оборва всички научни заключения и открива нови истини. И млякото беше разлято.

Още тогава се приложи на практика теорията на клина, при която един от начините да обезоръжиш опонента е да го привлечеш в дискусия. Откривате приликата? Да, стратегията на премиера Петков за справяне с популистичните амбиции на "Възраждане", привличайки ги в дискусия на тема зелен сертификат (не си правете илюзии, тази партия би започнала и спор за цвета на трикото на националния отбор по футбол, ако това може да поляризира обществото и да й донесе гласове).

• Ако публиката, която следи дискусията, не е подготвена за нея, за аргументите в нея, ако не ги разбира, тя може да бъде поляризирана допълнително с ирационални аргументи - лъжи, провокации, обиди. Отново ви е познато? Да, нерегламентирано излъчване при изрична договорка това да не се прави плюс обиди и нападки към учени със сериозен авторитет, които са част от екипа на кабинета. А имайки и предвид безпрецедентния процент антиваксъри и анти-COVID-19 граждани, това е като пушене върху буре с барут.

• Даване на трибуна и легитимиране на маргинална позиция, която за много от хората не е интересна именно защото идва от малка шепа политици. В момента, в който кабинетът легитимира дискусията, той пое риска да направи от малката проруска популистка партийка фактор. В много западни общества в такива случаи има консенсус между основните политически играчи - в дискусии и разговори с подобни популисти и радикални партии не се влиза. Отново цитирам примера с АфД в Германия - с изключение на единични токшоута, където журналистите стриктно прекратяват в основа всеки опит на популистите да предизвикат скандал (храната на поляризацията) или просто не канят техни представители, политиците от нерадикалния спектър просто игнорират техните представители.

• Малката група привърженици на партии като "Възраждане" могат да се почувстват силни чрез легитимацията на работната група и да станат още по-радикални.

Не твърдя, че премиерът Петков не би постигнал успех с тази работна група - що се отнася до успокояване на политическото напрежение. Въпреки че популистите от "Възраждане" ще намерят друга тема, в това можем да сме сигурни. Примерът на Борисов с пренебрегване на националистичните крясъци през последните 12 години работеше учудващо добре, въпреки че и на него му се наложи да прави коалиция с по-умерената им фракция. Отново познато? Да, "Продължаваме промяната" по принуда е в коалиция с партия, която също доста активно ползваше популистки темата за COVID-19, нанасяйки огромни вреди - "Има такъв народ" (ИТН). Влизайки в управлението, ИТН значително смекчиха тона си, но на страната на "Възраждане" седеше техният експерт проф. Чорбанов - интересен въпрос на тема партийна дисциплина.

Първо, колкото и да не се вярва на широката публика в България, научният свят е категоричен за ползата от ваксините, опасността от COVID-19 и нуждата от мерки. Една подобна дискусия трябва да се води с научни аргументи от подготвени учени в научна среда с факти и доказателства от научни проучвания, а не от хора без факти, разчитащи на аргументи като "Защо е така?" - "Защото е така" и "Научните данни показват нещо друго" - "Не ми обяснявай, ти знаеш ли кой съм аз". Реално освен д-р Бацелова на срещата нямаше други епидемиолози.

Самият зелен сертификат е средство както за контрол на болестта, така и политически инструмент за стимулиране на ваксинацията - също категорично и безусловно доказаният фактор, водещ най-силно до намаляване на смъртността от COVID-19. В този смисъл налагането му е и политически, а не само научноекспертен ход. Така ли ще решаваме всяка дискусия и държавен проблем - с безкрайни дискусии и работни групи без изискване какви хора ще са в тях? Колкото и да изглежда примамливо, бих посъветвал да се опитате да обедините агитките на "Левски" и ЦСКА около обща позиция за качеството на отборите при преминалото последно дерби - освен викове и скандали не вярвам да се достигне до нещо.

Второ,

(моля да не бъда разбран неправилно - моето мнение е, че сертификатът трябва да се налага строго с административни последици, а не да се маха. Реалността в България е съвсем друга). Темата е удобна за водене на дискусия и поляризация и ми се струва, че безкрайно добронамереният и диалогичен премиер просто беше удобно "измамен" от опонентите си.

За щастие, не съм в обувките на премиера Петков, защото не му е леко. Разбирам и аргументите му да направи работна група, за да свали напрежението. Но поема и огромни рискове.

Винаги си спомням речта на президента Кенеди, в която казва: "Ние искаме да полетим до Луната не защото е лесно, а защото е трудно." Все си мисля, че един от изходите в голямата обществена криза, в която е нашето общество - поляризация, отчуждение, лоши отношения - е да тръгнем да правим трудните, не лесните неща. Те ще са непопулярни в началото, ще има съпротива, тя може да е и години, но само те могат да доведат до израстване на едно общество.

Решението да седнеш на една маса с популисти, които като членове на парламента искаха да отворят вратите на щурмуващите протестиращи, е може би полезно за кратко, но не движи обществото напред.