Камионът, който превозваше мебелите на (италианския президент - бел. ред.) Серджо Матарела до новия му дом в римския квартал Париоли, получи обаждане по средата на сутринта в събота и трябваше да се обърне. Италианските партии, които не успяха да постигнат споразумение след шест дни гласуване и много дълги дискусии, трябваше да умоляват настоящия държавен глава да повтори мандата си (седем години) и да остане на поста. Така ще бъде поне докато има избори и не се формира по-малко фрагментиран парламент. Повторението на Матарела е победа за Италия в много деликатен момент, в който ще бъдат защитени стабилността и фигурите като Марио Драги, който ще може да завърши работата си като ръководител на изпълнителната власт. Но това е и огромно поражение за партиите и за италианската политика, които не могат да постигат нови споразумения. Матарела получи необходимите 759 гласа, абсолютно мнозинство от 1009 електори - 630 депутати, 321 сенатори и 58 регионални делегати.

Матарела (80 г.), който прие предложението, ще бъде вторият президент на републиката, който кара втори мандат. И ще го направи веднага след предшественика си Джорджо Наполитано, който се оказа в подобна ситуация преди девет години. Разликата обаче е, че този път имаше известно парламентарно промотиране на кандидатурата му. Държавният глава повтори хиляда пъти, че не иска да провтаря мандата си: не му се искаше и му се стори, че форсира твърде много конституцията. Но задвижване отот някои парламентарни банки през последните часове изстреля кандидатурата му. "Това беше единственото възможно решение мнозинството да бъде обединено. Ако лидерите трябваше да търсят единодушие, единственото решение беше да се насърчи движение отдолу за избиране на Матарела," казва Стефано Чеканти, депутат от Демократическата партия (PD) и един от замислилите плана.

Енио Флаяно, писател и легендарен сценарист на Федерико Фелини, казваше, че "най-късата линия в Италия между две точки е арабеската". Но решението, взето при осмото гласуване на шестия ден, също е ясен симптом за коматозното състояние, в което се намира политическата ѝ класа. Няма достатъчно кадри на висота, достатъчно добра управляваща класа. Историческият капацитет за постигане на сложни споразумения също се отслабва. Парадоксът, от друга страна, показва, че този ход ще позволи на почти всички игри да излязат невредими и да се поддържа необичайната стабилност, на която страната се наслаждава през последната година, точно когато пазарите започнаха да се показват изнервени. Марио Драги, другият предпочитан вариант, ще може да остане в изпълнителната власт до края на мандата на този парламент, за да завърши реформите, в които се е впуснала страната, от които зависи идването на над 200 млрд. евро, които Европейският съюз е разпределил за Италия за следпандемичния период. Демократическата партия винаги е залагала на Матарела, както и голяма част от десницата. Един човек обаче напуска играта със сериозни щети.

Матео Салвини, който оглавява Лигата, е дълбоко наранен в процес, в който той се самоиздигна като един вид балансьор и от който излезе слаб политик с окастрени възможности, без лидерство или политическа визия за големите процеси. Всички предложени от него имена бяха отхвърлени, аи той силно накърни обществения имидж на две фигури тежка категория в институциите като председателя на Сената Елизабета Казелати и шефа на тайните служби Елизабета Белони. Той предложи и двамата без достатъчна подкрепа и единствено с предпоставката, че са "жени". Той направи лоша услуга на равенството между половете в институциите със своята крехка аргументация и разкри, без да осъзнава това, разделението, което съществува в дясната коалиция ("Форца Италия", Лигата и Италианските братя), разпарчетосана в тоза състезание.

Джорджия Мелони, лидер на Италианските братя, вече не крие дистанцията си от решенията, взети от Салвини. Матарела, който предполагаше приемственост и отдалечаване от предсрочните избори (търсени в хози ход от наследницата на постфашистката партия Италианско социално движение), бе единственият вариант, който тя не искаше. Нито пък се скрива презрението към политическата стойност на лидера на Лигата в редиците им. "Не е на висота. Винаги, когато си помисли, че може да бъде решаващият фактор, както се случи през август 2019 г. в Папеете (известен плаж край Милано - бел. ред.), той се прецаква," казва безцеремонно ключов член на Италианските братя. Разделението е завършено.

Марио Драги, другото голямо име в това дълго състезание, успява да запази репутацията си супермен на институциите без почти никакви драскотини. Но след година, през която царуването му не бе белязано от обичайните петна на италианския парламент, той разбра, че политиката цапа. И също така, че ще трябва да изплете съюзи, стратегии и да слиза от време на време от кулата от слонова кост, която му беше дадена в страната му, когато се утвърди като спасител на еврото. Каквото трябва да се направи, както би казал той (с тази фраза бе запомнен Драги, когато гарантира през 2012 г., че Европейската централна банка ще направи всичко необходимо за спасяване на еврото - бел. ред.). Поне ако иска да продължи да бъде ръководител след две години, когато изборите през 2023 г. изяснят сценария.

Матарела се утвърждава като един от най-добрите президенти в историята на републиката. Вторият му мандат не е дворцова игра, а популярна и парламентарна воля, необичайна за италианските схватки. Единствено Джовани Гронки през 1955 г. излиза от подобна вълна на парламентарна подкрепа. Той беше кандидат-дисидент, за когото гласуваха някои от християндемократите срещу официалната партийна линия. И малко по малко всички се събраха. "Това дойде наложено отдолу. И важното е, че сега парламентът намери пътя," настоява Чеканти.

Оттогава ситуацията се е променила значително и разкрива ендемичен проблем. В т. нар. Първа република, когато партиите бяха силни, преди президентите искаха да повтарят мандат, но формациите им пречеха, за да не им дадат твърде много власт. Днес се случва точно обратното: президенти като Матарела просто искат да се приберат в Палермо, за да си починат, но страните не могат да ги заменят и трябва да спрат движещия се камион.